Забранено Моя (ВИС-3 №5) (18+)

БЛАГОДАРНОСТИ

Е, ЗНАЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...ДОЙДЕ И ТОВА ВРЕМЕ. ЩЕ СЕ ПОСТАРАЯ ДА БЪДА КРАТКА, ХД. 

ИСКАМ ДА ВИ БЛАГОДАРЯ ЗА ВСИЧКО, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! ИСКАМ ДА ВИ БЛАГОДАРЯ ЗА ВСЕКИ ПРОЧИТ, ЗА ВСЯКА ЕДНА ОРАНЖЕВА ЗВЕЗДИЧКА И ЗА ВСЕКИ ЕДИН КОМЕНТАР. НЕ ЗНАМ ДАЛИ ЗНАЕТЕ КАКВА УСМИВКА СЛАГАХА ТЕ НА ЛИЦЕТО МИ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ МЕСЕЦИ, КОИТО НЯМА ДА ИЗЛЪЖА АКО КАЖА, ЧЕ БЯХА ТЕЖКИ, НО ВЪПРЕКИ ТОВА ПИСАНЕТО БЕ НЕЩОТО КОЕТО УСПЯВАШЕ ДА МИ ПОМОГНЕ ДА ИЗБЯГАМ ОТ ВСИЧКО И МОЖЕ БИ И ЗАТОВА ЪПДЕЙТИТЕ ТУК БЯХА СРАВНИТЕЛНО БЪРЗИ. 

ОГРОМНИ, АМА ОГРОМНИ БЛАГОДАРНОСТИ НА СКЪПАТА МИ СЕСТРА ЗА ПОМОЩТА, КОЯТО  МИ ОКАЗА СЪС СЪЗДАВАНЕТО НА САМАТА ИСТОРИЯ И НАЙ-ВЕЧЕ ЗА ПРЕГЛЕЖДАНЕТО НА ГЛАВИТЕ. ОБИЧАМ ТЕ, СКЪПА СЕСТРИЦЕ! StanimiraAtanasova

Е, С ТОВА КАЗАНО... НАДЯВАМ СЕ ИСТОРИЯТА НА КАЛИНА И ПАВЕЛ ДА Е НАМЕРИЛА МЯСТО В СЪРЦАТА ВИ ЗАЕДНО С ОСТАНАЛИТЕ И ДА ГИ ПОМНИТЕ. 

СЕГА ИДВА И ВЪПРОСЪТ, КОЙТО ПРЕДПОЛАГАМ ВЪЛНУВА ДОСТА ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ВАС, А ИМЕННО ДАЛИ ЩЕ ИМА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ПОНЕ НЕ ВЪЗНАМЕРЯВАМ ЗАСЕГА ДА ИМА ТАКОВА, НО КОЙ ЗНАЕ...НЯКОЙ ДЕН МОЖЕ И ДА МЕ СПОЛЕТИ МУЗАТА. ЗАСЕГА ОБАЧЕ С ТАЗИ ИСТОРИЯ БЕЛЕЖИМ КРАЯ НА ТОВА ПОЧТИ ДВЕГОДИШНО ПРИКЛЮЧЕНИЕ И ВИ БЛАГОДАРЯ ЗА ВСИЧКАТА ПОДКРЕПЯ, КОЯТО МИ ОКАЗВАХТЕ ПРЕЗ ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ МЕСЕЦИ. ОБИЧАМ ВИ, ВЕРНИ СЪРАТНИЦИ! И ПОНЕЖЕ ВИ ОБИЧАМ ВИ ДАВАМ МАЛКА ЧАСТ ОТ НОВИЯТ МИ ПРОЕКТ, КОЙТО ЩЕ КАЦНЕ ПРИ ВАС МОЖЕ БИ ДРУГИЯТ МЕСЕЦ. ЗНАМ, ЗНАМ, НЕВЕРОЯТНА СЪМ.  

ИСТОРИЯТА Е СЪВСЕМ РАЗЛИЧЕН И ОТДЕЛЕН ПРОЕКТ ОТ ТАЗИ ПОРЕДИЦА, НО ВЪПРЕКИ ТОВА СМЯТАМ ЧЕ ЩЕ СЕ ЗАФОРМИ ЕДНА ЗАБАВНА И ИНТЕРЕСНА ИСТОРИЯ, ХД. ОЧАКВАМ МНЕНИЕТО ВИ И ЧАО ЗАСЕГА. ОБИЧАМ ВИ И ВИ БЛАГОДАРЯ ЗА ВСИЧКО ОЩЕ ВЕДНЪЖ. 

Да ти отнемат нещо под носа е ужасно...

Особено когато това нещо е шефското място в ресторанта на баща ти, за което бленуваш от години и посветиш живота си на това да го заслужиш.

Точно така се чувства и Лора, когато мечтите ѝ се разбиват в момента в който баща ѝ съобщава, че не тя ще озаглави ресторанта му в София, ами негов ученик от Академията и тя не е особено доволна от този развой на събитията и ръкавицата е хвърлена. Кухнята е една, а главните готвачи двама. Какво може да се обърка? Всичко, но това което може да спаси положението е щипка любов и една тайна подправка, която ще се окаже ключът към сърцата им. 

Глава 1

*Лора*

Хората се справяха с разделите различно. Аз например през годините бях преминала през доста различни фази. Когато бях на осем например ми разбиха сърцето за първи път. Помня го сякаш беше вчера. Спомням си как се прибрах плачейки и се оплаках на мама, като дори я питах дали е защото съм грозна. В последствие се оказа, че е заради вълненият пуловер с бухнали ръкави в пикняно жълто. После на 14 си хванах първото сериозно гадже. Беше от горният клас, казваше се Мартин и беше футболист. Висок, по-слаб и от мен в детската градина, пълен кретен, но поради някаква причина аз го мислех Хенри Кевил и боготворях земята, по която ходеше. И както всички хубаво си има своят край Марти-Парти ме заряза, защото не исках да му пусна. Приех го изключително тежко, защото макар и на 14 си мислех че светът ще свърши без него, но след няколко шамара от мама се оправих. После вече на 18, пълнолетна, уж зряла кака Лора откри господин Правилен...или поне тя така мислеше, защото в прав текст го попита къде ѝ е пръстена...после нашият Петър избяга с подвита опашка и аз вече бях една пълна и неистова развалина. Със седмици не излизах от вкъщи и намирах утеха във старите поп-фолк балади. Сега вече пък на 23 се справях с разделите по следният начин:

- Сега, сега. Дай ми шампанското. – най-добрата ми приятелка ми подаде бутилката скъпо шампанско, което безсрамно откраднах една вечер от баща ми. Коя рокля? Тази? – посочих с поглед към сатенената коктейлна рокля, която облякох преди малко. – Или пък тази? – размахах другата, която бе обсипана в сребристи пайети. – За Бога, Джуле, Елена хайде решавайте! Няма време. Искам да излезем и да се напия и да забравя за онзи прошляк. – бях на ей толкова от това да започна да се тръшкам като малко дете. Не, всъщност май вече го правех. Или го правех или ставаше земетресение.

- Пайетите. – Елена посочи към роклята в ръцете ми и аз се усмихнах доволно. Ето не беше толкова трудно. Премених се набързо в нещото, което според етикета беше рокля и се огледах в огледалото. Изглеждах апетитно като мидиъм реър рибай стек полят с масло и стрък розмарин. О, да, имах навика да сравнявам почти всичко с храна. Професионално изкривяване...

А, сега...време беше Лора да влезе обратно в играта.