КРАЙ

1.8K 160 114
                                    

Е, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ И ТОВА ВРЕМЕ ДОЙДЕ...ИЗПРАЩАМЕ И "ЗАБРАНЕНО МОЯ" СЛЕД ЦЕЛИ 347 СТРАНИЦИ И СЕГА ОСТАНА САМО ЕПИЛОГА. НАДЯВАМ СЕ ПОСЛЕДНАТА ГЛАВА ДА ВИ ХАРЕСА И ОЩЕ ПОВЕЧЕ СЕ НАДЯВАМ ИСТОРИЯТА НА КАЛИНА И ПАВЕЛ ДА СИ Е ЗАПАЗИЛА МЯСТО В СЪРЦАТА ВИ, ЗАЩОТО ЛИЧНО ЗА МЕН БЕШЕ ЕДНА ОТ ЛЮБИМИТЕ МИ МОИ ИСТОРИИ. 

Е, БЕЗ ПОВЕЧЕ ПРИКАЗКИ...ПРЕДСТАВЯМ ВИ ПОСЛЕДНАТА ГЛАВА НА "ЗАБРАНЕНО МОЯ" И АКО ВИ  Е ХАРЕСАЛА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ ТАКА КАКТО ИВАНЧО БЯГАШЕ ОТ ЛИЯ, ХД. 

ОБИЧАМ ВИ! 

(ТРОГАТЕЛНИТЕ РАБОТИ ЩЕ БЪДАТ В ОТДЕЛНА ЧАСТ, ЗА ДА НЕ РЕВА ХИЛЯДА ПЪТИ)

*Калина*

Бях изцедена. Бленувах за мига, в който най-накрая ще се прибера вкъщи и ще се излегна на дивана и той най-накрая! И не само аз го чаках, защото чувах Дарк да скимти и драска по вратата още на излизане от асансьора и това ме накара да се засмя. Беше хубаво да знаеш, че някой те чака вкъщи. В моят случай мен ме чакаха трима вкъщи. Дарк веднага беше върху мен щом отворих вратата, но малката го измести.

- Мамооо! – силата с която малката се разби в мен ме накара малко да загубя баланс, но иначе се засмях и я прегърнах както всеки друг път.

- Хей, маймунке. Какво прави днес ти?– наведох се и целунах челцето ѝ и вдигнах поглед когато мернах Павлик да се подава из бара.

- С Павик ходихме при лелья.

- Хммм, само това ли? – вирнах вежда и тя кимна. Чудя се защо ли тогава имах поне десет съобщения от Павлик, в които се споменаваше че не спира да се цупи и дори не е искала да яде. И се оказа, че се е успокоила едва след като се чу с мен.

- И как беше при лелья?

- Добе. Беше правила кекс.

- Ооо, кекс? И хубав ли беше? – в отговор единствено закима сладката си главица и няколко къдрави кичурчета се заклатиха. Засмях се отново и я гушнах, заради което си спечелих няколко назидателни погледи от Павел.

- Какво правиш? Не можеш да вдигаш тежко все още. Ще ти се отворят шевовете. – веднага се втурна към мен, но аз свъсих вежди и занесох дъщеря си до дивана където я сложих да седне в мен и Павел просто въздъхна и вдигна ръце безпомощно и побърза да се скрие в кухнята. А, така. Погледът ми се спря върху десетките хвърчащи листи на масата и моливите, които се търкаляха по нея.

Забранено Моя (ВИС-3 №5) (18+)Dove le storie prendono vita. Scoprilo ora