Да прелъстиш СПЕЦНАЗ

34 глава

❤️Vote/Comment❤️

Как не си бях изповръщала храната - нямах представа. Не вярвах, че щеше да бъде толкова противно за мен да чистя. Още повече като видях в каква паяжина бяха оплетени препаратите за почивстване. Ако Ярослав беше в къщата, сигурно щеше да се спука от смях, докато аз се опитвах от възможно най-далеч с метлата да почистя всичката тази паяжина. Едва не се разревах, като видях банята в какво състояние беше. Бях вързала косата си на висок кок и предварително бях огледала щателно навсякъде, за да не обера някоя паяжина. Бях изтъркала всичко в кухнята до блясък, а с банята все още се мъчех. Положението се влоши, когато врътнах кранчето на водата и тя бавно започна да излиза от високия прикачен душ... черна! Излизаше мръсна вода и вече бях на прага да ревна, когато се отми и стана чиста. Тогава поне малко си отдъхнах. През живота си само тоалетна не бях чистила и хвърлих всичко, когаго един голям паяк изскочи отстрани на нея и имах чувството, че щеше да ми скочи и да ме изяде. Нямаше начин повече да вляза в тази баня, особено като знаех, че имаше такъв огромен паяк вътре.

Бях отишла в хола и това може би беше най-чистото място в цялата къща. Изненадващо. Само там, където също имаше паяжини и трябваше да се почистят, което и направих. Дори не знаех как да държа метлата правилно. Какво можех да направя? Поне се бях опитала, колкото и да ме беше гнус от всичко.

— Хей. – гласът на Ярослав ме накара бързо да вдигна погледа си към него, който беше застанал на вратата само по едни бежови работни панталони и без никава блуза отгоре. Изваяното му тяло беше като един хубав мираж пред очите ми след всичко което бях преживяла сама в тази вила, докато се опитвах да изчистя. – Защо изглеждаш депресирана?

Въпросът му ме накара да погледна нагоре към лицето му, което издаваше неговото притеснение относно мен. Това беше сладко. Но как можех да му кажа, че бях лигла, която не можеше да се справи с проста домакинска работа?

— Исках да ти помогна... но просто не мога. Почистих колкото можах, но онзи паяк ме отказа тотално. Не мога повече, Ярославе. Ще оцелея ли въобще на тези условия? – осъзнах колко жалко звуча едва, когато видях изненадата в очите на Ярослав.

Това ме накара да се засрамя от себе си и моите лигавщини. Знаех, че той беше преживявал на много по-ужасяващи условия и за Ярослав тази вила първо, че беше сантиментална и второ, че я виждаше едва ли не като свой дом, а аз обиждах този него дом, само защото бях кифла. Никога друг път през живота си не си бях насаждала нещо толкова много. Беше лошо, когато си свикнал на лукс. Докато Ярослав буквално можеше да се пригажда навсякъде без да се замисля. Но той беше мъж на място, докато аз бях разглезено момиченце на поредното богато семейство.