Да прелъстиш СПЕЦНАЗ

36 глава

❤️Vote/Comment❤️

Върнах се обратно в спалнята след доста време на размисли на чист въздух. Отворих бавно вратата на спалнята и потърсих Ксения, която беше заспала облегната на стената до вратата, сигурен признак, че ме беше чакала. Дори не ме усети, като се имаше на предвид, че никак не се стараех да ходя тихо. Влязох вътре в стаята и затворих внимателно вратата. Клекнах пред нея, а лунните лъчи озариха и погалиха нейното лице на богиня, разкривайки пътечките, които нейните сълзи бяха създали. Устните ѝ бяха розови и подпухнали, но това не можеше да попречи на нейната красота. Боже, аз наистина бях влюбен в тази жена. Опитах се да я хвана, за да мога да я вдигна, за да не измръзне и схване, а тя веднага отвори и впери зелените си очи в мен, сякаш да се увери, че бях аз. Дори не ми позволи да я огледам, защото се метна отгоре ми и уви ръце около врата ми. Стисна ме силно и зарови глава в свивката на врата ми.

— Толкова много съжалявам. Знам, че се държа като разглезена кифла, аз съм си такава де, но поне можех да се опитам да се съобразя с теб и твоите чувства. Съжалявам. Просто съм напрегната. И знам, че и на теб не ти е по-леко, но...

— Успокой се. – погалих гърба ѝ с цел да я утеша. – Не искам да се караме. Обичам те и ми се къса сърцето, че още едва в началото на нашата връзка се караме така. Нека просто забравим за това и да си легнем, защото съм наистина уморен.

— Съжалявам. – прошепна още веднъж, а аз я вдигнах и я понесох към леглото.

Не се чувствах комфортно да правя секс тук. Не го смятах за редно и въпреки, че бяхме напълно сами, аз имах едно странно вътрешно безпокойство. Не можех да се отпусна тук. Можех само да държа Ксения в прегръдките си и да усещам нейното тяло до моето. Отново легнахме на леглото по същия начин, по който първоначално бяхме легнали и се сгушихме един в друг. Беше значително топло в къщата, но Ксения се беше облякла сякаш навън вееше и фучеше сняг. Нормално - беше жена все пак, а аз бях преживявал два месеца на Сибир, гол до кръста по време на тренировки. На мен ми беше топло и отделно топлех Ксения в прегръдките си. Но не можех да заспя. Държейки я в обятията си, караше всякакви спомени да се блъскат в главата ми. Всяко нещо, което беше признак за това, че тя беше истински загрижена за мен. Може би и аз не бях прав, че я захапах пръв. Може би просто трябваше да я оставя да си мисли своите неща, да се успокои и отново да се върне в леглото, вместо всичкото това да преминава в един изцяло ненужен спор. Трябваше да се тревожа за далеч по-лоши неща, отколкото за нещо подобно. Ксения ме обичаше и аз знаех това. Беше го показвала по много начини.