22 глава

2.1K 141 9
                                    

Съжалявам, че не качвах толкова време, но първо трябваше да се проваля на матурата по български и тогава да се явя тук. Утре ще се излагам на матурата по математика. Ям една маниока, шмъркам една тапиока и съм готова да се излагам и утре 🤣🤣🤣

Ако на теста по математика също има въпрос свързан с някоя от тези глупости, помнете ми думите - някой ще направи бизнес с маниока и тапиока в България!






❤️Vote/Comment❤️



ЯРОСЛАВ

— Удари горе. – инструктирах я, а тя силно заби ръката си в моята, карайки ме да се усмихна широко. Имаше сила тази жена. – Много добре. Давай свободно. – позволих ѝ и дори не се поколеба, а започна произволно да "раздава" юмруци, които аз можех да блокирам и с една ръка, но исках да се почувства добре, затова работех с двете си ръце, сякаш не можех да я спра.

Беше изключително сладка, когато за първи път ѝ дадох свободно да удря, защото я беше страх да не ме удари. Може никога преди да не я бях виждал как удря, но аз бях научен да следя внимателно реакциите на тялото на човек и да предсказвам следващия ход на противника. Друго основно нещо на което ни бяха учили в спец частите. Беше хубаво и за мен да се разсея от тези мрачни дни в които бях потънал. Не знаех защо, но Ксения ми влияеше като лъч светлина в мрачните дни и като златен ключ на моя тъмен кафез, в който сам се заключвах. Успяваше да освети пътя и съзнанието ми само с усмивката си. Никоя друга жена не беше правила подобно нещо с мен. И лошото беше, че това ми харесваше.

— Оле, извинявай! – стресна ме с нейния вик и ме накара да се оттърся от мислите си, в които бях изпаднал. Премигнах няколко пъти, гледайки я объркано заради реакцията ѝ. – Ударих те.

— Дори не съм разбрал. – засмях се, в опит да я успокоя, но реално не я и излъгах - наистина не бях усетил да ме беше ударила.

— Всъщност, не се и учудвам с това тяло. – тя прокара ръка по стомаха ми, карайки ме инстинктивно да стегна пресата си, веднага след като усети това и зъбите ѝ се показаха, за да захапят долната ѝ устна. Защо трябваше едно простичко нещо - като захапване на устната си да го кара да изглежда толкова шибано еротично и примамващо? Върховете на пръстите ѝ се спряха на ластика на анцуга ми и вдигна поглед към мен, за да се дръпне с широката ми усмивка.

Да прелъстиш СПЕЦНАЗDonde viven las historias. Descúbrelo ahora