Да прелъстиш СПЕЦНАЗ

9 глава

❤️Vote/Comment❤️

КСЕНИЯ

Не бях сигурна дали ме събуди главоболието, пълният ми пикочен мехур или болката в мускулите ми, заради позата, в която бях заспала. Нямах представа какво се случи снощи и как въобще се бях домъкнала до леглото. Може би Ярослав ме беше оставил. Наистина ли ме беше оставил в леглото? Как ли ме беше мъкнал? Нищо не помнех. Виеше ми се свят и не се чувствах добре.

Изправих се с много усилия и се запътих към тоалетната. Простенах заради болката в тялото си и се помолих господ да отнеме болката ми час по-скоро, защото имах чувството, че умирах. Ръката ми хвана дръжката и я натиснах, за да вляза в банята, но щом отворих вратата се спрях на на място, гледаща объркано грамадата от мускули, която сваляше черната си тениска надолу по изумително мускулестото му тяло. Имаше такива релефи, каквито не бях виждала и в мъже от списания. Не можах да игнорирам онова изкушаващо V, което се скриваше в сините му дънки. Главата му се завъртя към мен и студените му очи се плъзнаха нагоре-надолу по тялото ми, изучавайки го. Косата му беше влажна и в банята миришеше на свежест. Както усетих пеперудки между краката си, така и усетих леко притеснение да стяга гърдите ми, заради това, че може би бяхме направили някоя простотия снощи.

— Добър ден. – той приглади тениската си и недоволно прокара пръсти по късата си брада. Прегледа се в огледалото, а след това се обърна и ме удостои с вниманието си. – Изглеждаш така все едно си преживяла вселенски катарзис.

— Ха-Ха. Не ми е до шеги. Какво правиш в банята ми? – попитах го директно, а ъгълчетата на устните му помръднаха нагоре в знаеща усмивка, сякаш беше очаквал точно този въпрос.

Идеше ми да го ударя. Хем беше секси, но и ме дразнеше. Този мъж ме караше да изпитвам странни неща.

— Не помниш предната вечер? Това е обида за мен. – каза ми с натежал глас, карайки дъхът ми да секне и веднага хаотично да започна да се ровя в спомените от снощи.

Но не помнех нищо след клуба. Дори не помнех кога бяхме излезли. Да не би да ме беше дрогирал и да се беше възползвал от мен? Беше ли способен на това? Разбира се, че е Ксения! Погледни го! Той е не само престъпник, но и потенциален убиец. Този път гласчето в главата ми беше право. Но нима наистина кучият му син се беше възползвал от мен? Наистина се опитвах да си спомня, но имах едно бяло непрогледно петно. Не помнех нищо. Абсолютно нищо. Усещах как ме хващаше бяс, а той продължаваше да ме гледа с една лека дразнеща арогантна усмивка.