❤️Vote/Comment❤️
Исках или не, трябваше да се запозная с най-добрия приятел на Ярослав, чийто глас почти разпознах от онова телефонно обаждане. Казваше се Евгений и имаше приятелка на име Ирина. Русокоса със сини очи. Или по-скоро сини лещи. Иначе беше красива, но ми се стори кифла първоначално. Може би защото още не я бях познала, но не мислех, че беше с читав характер. Все пак аз нямаше какво да се меся в тези неща. Поне вечерята беше хубава. Пилешки бутчета с гарнитура от картофи, лук и морков.
— Славик така и не ми е казвал като каква работиш. Да не е някаква секретна тайна? – попита ме Евгений и усетих кълбото от напрежение до мен, което Евгений наричаше "Славик".
— Графичен дизайнер съм. – уточних кратко, молейки се Ярослав да престане да бъде такова кълбо от нерви, защото така ме изнервяше и мен.
— Готино! – възкликна Евгений и поднесе един картоф в устата си. – Разбрах също, че и обикаляш света. Къде най-много ти хареса?
И това беше моментът в който Ярослав заби юмрук в масата, карайки ни всички да погледнем към него и неговото кисело изражение, с което гледаше Евгений. С ръката, с която беше ударил по масата беше и вилицата му, с която имах чувството, че след малко щеше да скочи и да избоде очите на най-добрия си приятел с нея. Ярослав прочисти гърлото си, явно за да пречупи неловката тишина в която бяхме изпаднали след силния удар в масата.
— Щях да си изтърва вилицата. – избоботи и я хвана нормално, за да може да продължи да се храни най-невъзмутимо.
Аз погледнах обратно към Евгений, който имаше една широка саркастична усмивка на лицето, докато гледаше към Ярослав, когото усещах колко изнервен беше до мен. Защо беше толкова странен?
— Да, пътувам. – реших да съживя разговора отново и да прикова вниманието на Евгений и Ирина. – Най-хубавото място на което съм ходила... Хмм... – замислих се, защото наистина беше много трудно да преценя. – В Гърция е много хубаво. Старинно, изискано и красиво. Може би тази държава успя да ме впечатли доста, като се има на предвид и тяхната голяма история. И островите им, плюс храната... о, да, определено Гърция!
— Оооо, ти си онова момиче в инстаграм, което всеки месец е на различно място? – ахна Ирина, карайки ме почти да се изчервя от думите ѝ. По принцип нямах почитателки. – Сега се сетих от къде си ми позната! А Дубай? Какво мислиш за това място? Не е ли красиво?
CITEȘTI
Да прелъстиш СПЕЦНАЗ
DragosteБях нападната още първия ден, в който се върнах в Русия за почивка. Бях изплашена до смърт, а тези негови студени безчувствени сини очи ме четяха като отворена книга и не хаеха за моя страх. Помогнах на избягал затворник да се измъкне, а в последств...