Да прелъстиш СПЕЦНАЗ

16 глава

❤️Vote/Comment❤️

— Няма начин! Играла си в женски футболен отбор? – ахна той, все още не вярващ на моята история.

Да, от шести до дванайсти клас играех в женския футболен отбор, защото футоболът беше нещо наистина забавно за мен. Имах медали за гол майстор и отборът ни беше печелил купи. Забавлявах се, особено когато трябваше да пътуваме. Не винаги ми беше лесно, особено с моята пищна гръд, но винаги бях и със сутиен и със стягащо спортно бустие, за да ги държи на място и да не ми пречат. Както може би и предположихте, момчетата си умираха за мен. Но след завършването вече не ми беше до футбол и се отказах, с което и нашият отбор се разпадна. Въпреки това бях навързала много приятелства.

— Мхм. Беше забавно. Футболът е забавен. – признах и отхапах от наполовина изядени я си бургер.

— Ако наистина си се интересувала от футбол ми кажи кой е бил най-добрият ни вратар за всички времена. – сръчка ме и ме погледна преценяващо с неговите сини очи, което ме накара да се усмихна.

— Обиждаш ме. – измънках и след това преглътнах. – Черната пантера, Черния октопод или всякакви други интерпретации на вече покойния Лев Яшин.

— А нещо за Всеволод Бобров знаеш ли? – попита, докато ме гледаше много странно.

— Защитникът, който става три пъти шампион на Съветския съюз с ЦСКА Москва в периода 1945-1953 г. – отговорих с лекота и гледах с наслада как изражението му ставаше все по-шокирано и по-шокирано. – Също така печели и седем национални титли по хокей на лед със същия клуб през същите години.

— Край! Къде е пръстена? – той се заозърта наоколо, карайки ме да се разхиля звучно на тази негова реакция.

— Но спрях да гледам футбол, просто защото не ми остава време. – прекъснах го в момента му на еуфория, обаче той не изглеждаше трогнат от думите ми.

— Нищо! Като има мач ще те взема, става ли? – попита ме, а аз се изкикотих, но въпреки всичко кимнах. – Имаш ли братя или сестри?

— Имам полу сестра. – отговорих сериозно. – По-малка от мен. Майка ми и баща ми нямаха добро разбирателство или поне аз си мислех така тогава. Оказа се обаче, че майка ми си била намерила друг мъж, с който искала да живее и с това съсипа баща ми. Разбира се, по всички закони, аз останах при майка ми и се преместихме при моя доведен баща. Не е лош човек, наистина, но той съсипа семейството ми и това го прави лош човек за мен. До ден днешен не мога да свикна с него.