Да прелъстиш СПЕЦНАЗ

39 глава

❤️Vote/Comment❤️

*две седмици по-късно*

Бързах колкото можех по коридора, за да мога възможно най-скоро да стигна до стаята на Ксения. Минаха две седмици на възстановяване, в които тя не се събуждаше. Бях уплашен и не знаех как трябваше да реагирам на това като ми казаха, че всичко зависеше само от желанието ѝ за живот, за да се събуди. Трудно се отделях от Ксения, но не можех и постоянно да седя покрай нея. Не, че аз не исках. Напротив! Просто Еня се грижеше да се отделям от нея, да излизам на чист въздух, дори да ме храни, за да мога да приемам лекарства. През повечето време лежах, не исках да правя нищо, подмествах се от леглото на дивана и обратно. Дори приятелката на Еня беше спряла да идва и се бях притеснил, че аз бях виновен за това, но той ме увери, че не бях аз, а просто тя имаше повече работа. Бяха тежки две седмици за мен. Но до днес.

— Ксения! – влязох вътре задъхан от бягането, осъзнал, че се застоявах прекалено много, за да се задъхам на такова малко пробягано разстояние.

Но тези мисли изчезнаха, в мига, в който видях нейните неповторими омайващи зелени очи да поглеждат към мен. Мързелива усмивка пропълзя по устните ѝ, а на мен ми идеше за заподскачам от радост, че тя беше не само жива, но и будна. Придвижих се бавно към нея, опитвайки се да игнорирам отслабналото ѝ лице. Беше нормално да бъде отслабнала, като се имаше на предвид, че я хранеха венозно. И въпреки всичко изглеждаше величествена. Тази жена ми беше влязла надълбоко под кожата. Като отидох при нея, първо я погалих по косата, която я усещах някак изтощена и умствено си записах, че като се възстановеше напълно и щях да я водя да си я поглезя. Усмивката и погледа ѝ беше всичко за което се бях молил денонощно през тези две седмици. Наведох се, за да поставя целувка на челото ѝ и да усетя топлата ѝ кожа. Това сгряваше и мен. Да знам, че сърцето ѝ още биеше и кръвта ѝ циркулираше ме изпълваше с огромна радост.

— Тук съм. – продума тихо, сякаш все още не можеше да се приспособи към света на будните.

— Изплаши ме. – казах веднага щом отделих устни от челото ѝ. Приседнах на ръба на леглото и прокарах длан по лицето ѝ, което тя притисна в ръката ми. Никога преди не бях изпитвал такова щастие. – Повече никога не прави така, Ксения! Луда ли си да застанеш пред мен? Толкова куршуми колкото съм отнасял и преживявал, до толкова сигурно още не можеш да броиш. Никога не бъди толкова безрасъдна, щом се отнася до подобни неща. Аз знам какво правя.