Да прелъстиш СПЕЦНАЗ

18 глава

❤️Vote/Comment❤️

Както и бях предположила, Ярослав остана в стаята ми и се разхождаше напълно гол, от което аз не се оплаквах. Напротив. Обожавах това. Сега се беше излегнал на леглото и си гледаше нещо на телефона, докато аз отчаяно се опитвах да се съсредоточа върху работата си. Ярослав беше прекалено разсейващ. Добре, че поне си беше наметнал от части завивката отгоре си, иначе нямаше начин да се съсредоточа върху задачата си. Реших да си дам малко почивка от всичко това и се излегнах назад на диванчето, докато гледах Ярослав. Но вместо това погледа ми попадна на лявото му ходило, на което имаше нещо черно. Премигнах няколко пъти, защото може би очите ми ме предаваха, но това черно нещо седеше там. Изправих се, с което му привлякох вниманието, но поне не се размести от позата си, което ми позволяваше да виждам черното петно, което така силно привлече вниманието ми. Приближих се достатъчно, за да видя изписани цифри. 12.10. Премигнах няколко пъти и Ярослав сякаш осъзна защо се бях втренчила в ходилото му, защото бързо скри крака си под завивката. Това обаче нямаше да го спаси от моето любопитсво.

— Мислех, че нямаш татуировки. – погледнах към него, за да открия почти ужасеното му лице, сякаш бях направила нещо, което не бива. – Какво означава? Дванайсет точка десет? Това дата ли е?

— Не те засяга! – отвърна хапливо, намръщвайки погледа си. – За бога, чувала ли си за лично пространство? Тялото си е мое, ще правя каквото си искам.

— Чакай, не съм тръгнала да те съдя или нещо подобно. Просто бях любопитна. Не беше нужно да се зъбиш по този начин. Можеше нормално да си кажеш, че не желаеш да говориш и да приключим темата. – с тези думи, сякаш го шокирах допълнително, а аз напълно го игнорирах и се върнах на мястото си на дивана, взимайки лаптопа си в ръце.

Не му обърнах внимание, когато се изправи в седнало положение и за малко заби погледа си в мен. Следях го с крайчица на окото си какво правеше. Хвана левия си крак и потърка мястото на татуировката с палеца си, сякаш беше неговото спасение. Правех се, че не го виждах и симулирах някакво действие с ръцете си по клавиатурата.

— Ще си остане между нас. – чух го да мърмори тихо, а аз все така не повдигах поглед към него, а се правех на незаинтересувана. – Аз... това е... – той зацепи, като че ли не можеше да го изговори, заради нещо което го спираше. – Това е датата на която останах сирак.