Да прелъстиш СПЕЦНАЗ

28 глава

❤️Vote/Comment❤️

Метнах джойстика настрана и погледнах към Ксения, която седеше все така съсредоточена в лаптопа си и работеше без дори да ме отразява. Бях ѝ обещал, че щях да я оставя да работи без да я прекъсвам, но очите ѝ имаха нужда от почивка. Стана едва когато трябваше да отиде до тоалетна и остави лаптопа си на леглото. Не можах да сдържа любопитството си. Исках да видя какво правеше. Завъртях лаптопа към мен, за да погледна какво правеше. Изглежда правеше презентация. Имаше надпис върху някаква бланка, която като цветове беше златисто и черно. Почти не бутах нищо, защото не исках да съсипя нещо и после аз да изляза виновен. Тъкмо спирах да любопитствам, когато лаптопът ѝ изписука и отново върна вниманието ми на него. Имаше имейл. Не трябваше да го чета, но един поглед нямаше да навреди. Първата ми работа беше да видя от кого беше. Съдържаше предимно цифри в името си и само една буква "а". Но съдържанието на имейла най-много привлече вниманието ми.

От хотела може да си избягала, но това не те отървава от мен, убийцо. Ще те намеря и ще те накарам да си платиш. Помни ми думите!

Кой беше този, за бога? Заради това ли Ксения толкова бързаше да избяга от хотела? Кой я преследваше и какво искаше от нея? Защо я наричаше убийца? Какво се случваше въобще? Извадих телефона си и бързо снимах екрана на лаптопа, след което изтрих имейла и върнах лаптопа ѝ в същата позиция, в която го беше оставила и тъкмо тогава тя влезе в стаята. Отново се върна на леглото и пое лаптопа в скута си и започна отново да работи. Докато в моя мозък се разиграваха хиляди сценарии какъв беше този и защо наричаше Ксения убийца.

"Аз не съм убийца, Фьодор."

Нощта, в която ми каза тези думи си помислих, че просто бяха плод на онзи нейн кошмар. Но явно не се бях оказал прав. Имаше нещо, което Ксения определено още не беше готова да ми сподели. И се чудех какво ли беше то? Ксения нямаше очите на убиец. Тогава какъв убиец беше тя? На някоя несбъдната мъжка вечер? Всъшност, от кого я пазех? Щеше да настъпи деня, в който щях да разбера, а до тогава щях да пазя Ксения от този индивид, който и да беше той. Срещу мен нямаше да има шанс, дори и да иска. Със сигурност го превъзхождах откъм мозък, сила и и умения.

— Иииии! – Ксения почти ми изкара акъла, като изписка по този начин, а на мен първото нещо, което ми мина през главата беше, че онзи отново ѝ беше писал, но този път нещо по-сериозно и плашещо нея самата.