Крадецът на целувки

1

Франческа

- Не знаех, че Венера е имала крила.

Анджело ми целуна ръка на входа на Института по изкуствата в Чикаго. Сърцето ми замря от глупаво разочарование, но се отърсих от него. Просто ме съблазняваше. А и тази вечер изглеждаше така ослепително красив в смокинга си, че можех да му простя всеки грях без хладнокръвното убийство.

За разлика от жените на бала, мъжете носеха смокинги и маски, които скриваха само част от лицата им. Анджело беше допълнил костюма си със златна венецианска бална маска, която прикриваше по-голяма част от лицето му. Родителите ни си разменяха любезности, а ние стояхме един срещу друг и изпивахме с погледи всяка луничка и всеки сантиметър плът у другия. Не му обясних защо съм се маскирала като Немезида. За обсъждане на митологията също щяхме да имаме време - цял един живот. Трябваше само да се погрижа тази вечер да се насладим на един от нашите кратки летни моменти. Само че този път, докато ме целува по носа, аз щях да вдигна лице и да слея устните и съдбите ни в едно.

Аз съм Купидон, който с лъка си ще изпрати стрелата право в сърцето на Анджело.

- Изглеждаш по-красива от миналия път, когато те видях.

Анджело стисна тъканта на костюма си там, където беше сърцето с жест, с който уж се предаваше. Всички около нас се бяха умълчали, забелязах бащите ни да се споглеждат съзаклятнически.

Две могъщи, богати семейства американци от италиански произход със силни общи връзки.

Дон Вито Корлеоне би се гордял.

- Видя ме преди седмица на сватбата на Джана - устоях на импулса да оближа устни, докато Анджело ме гледа право в очите.

- Сватбите са точно място като за теб, на теб обаче най ще ти подхожда да си само моя - каза той просто и накара сърцето ми да литне, после се обърна към баща ми. - Господин Роси, с ваше позволение ще съпроводя дъщеря ви до масата?

Баща ми ме тупна по рамото. Смътно осъзнавах присъствието му, еуфорията ме обгръщаше като гъста мъгла.

- Дръж си ръцете там, където мога да ги виждам.

- Винаги, сър.

С Анджело сплетохме ръце, един от десетките сервитьори ни показа местата ни на масата, покрита със златиста покривка и подредена изискано с фин черен порцелан. Анджело се наведе и ми прошепна в ухото: