Крадецът на целувки

Епилог

Франческа

Четири години по-късно

— Кръщавам те в името на Отца и Сина и Светия Дух за опрощение на греховете ти и даровете на Светите духове.
Второто ни дете, Джошуа Ромео Кийтън, беше кръстено в църквата „Свети Рафаел“ в Малката Италия в присъствието на нашите приятели и семейство само дни след като получих дипломата си по право. Държах Джош, докато свещеникът го поръсва със светена вода по челото, и погледнах вляво към съпруга ми, който прегръщаше сънливата ни тригодишна  дъщеря Емалин.
Докато оглеждах дървените скамейки и хората, които караха сърцето ми да пее, осъзнах колко неописуемо благословена съм. Видях майка ми и новия й ухажор, Чарлс „Чарли“ Стивънс, с когото се срещаше от шест месеца. Държеше ръката й в своята и шепнеше в ухото й. Тя посочи към заспалия в ръцете ми Джошуа и се засмяха един на друг. До тях седяха Клара и Патриша (или Стърлинг, както упорито продължаваше да я нарича съпругът ми) и плачеха от щастие, бършеха сълзите си с кърпички. До тях седеше Андреа с новия си приятел – наш човек на име Матео, и по начина, по който се държаха за ръце, знаех, че на него тя ще позволи да я целуне, – до тях седяха приятелите ми от училище и новият губернатор Остин Бъргър. Липсваха, и то неслучайно, хората, които бяха поставяли пречки пред моето и това на Улф щастие. Хората, които ни тласнаха един към друг и същевременно ни теглеха всеки в своята посока.
Баща ми беше в затвора, излежаваше двайсет и пет годишна присъда за опит за убийство. Малко след като мама дойде да живее при нас, той се опита да я убие. Полудя, след като осъзна,

че решението й да се разведе не е някакъв временен изблик. Естествено, обвини мен и Улф за решението й да подреди живота си и да напусне своя съпруг насилник, който беше оставил безброй морави следи по тялото й през години общ живот, преди да се върна от Швейцария. Баща ми беше плащал доста големи суми на Уайт под масата, а по-късно Уайт се опита да протака разследването при събирането на доказателства, след като колата на майка ми хвръкна във въздуха пред общия ни дом с Улф. Тихомълком се проведе вътрешно разследване срещу Уайт и Бишъп и шефът на полицията и бившият губернатор вече бяха дадени на съд за получаването на подкупи и непредвидени от закона суми от опозорения Артър Роси.
При отразяването на изключително популярния случай от страна на медиите човекът, който непрекъснато беше посочван като пример за почтеност, беше съпругът ми, който, макар и да се беше оженил за момиче от Клуба, се беше постарал да няма нищо общо с баща й и заниманията му.
Усетих палеца на съпруга си, който избърса сълза от радост по скулата ми. Тупна ме по брадичката, след това се ухили. Приближил се беше към мен, без да го усетя. Твърде потънала бях в размисли какви късметлии сме. Джошуа се разшава в ръцете ми, а свещеникът отстъпи и приглади тънката си и фина тъмна коса.
— Създаден е от Божията любов – рече отец Спина.
Съпругът ми се намръщи до мен. Не го биваше много в отношенията с Бог. Нито с хората. Но беше страхотен с мен и семейството ни. Свещеникът се отдалечи, а съпругът ми долепи устни до ухото ми.
— Ти наистина ме наричаше бог, но той не присъстваше на зачеването.
Засмях се, нагласих Джош на гърдите си и вдъхнах чистото ухание на новия живот, потреперих от силната радост, която се разля във вените ми.
— Готова ли си да заведем малките у дома? Мисля, че трябва вече да поспят.
Съпругът ми постави ръка на рамото ми, дъщеря ми заспа бързо в другата му ръка. Решихме да не организираме голямо тържество след кръщенето, непрекъснато виждахме семейството си в медиите заради делото.
— Не само на тях им се спи. Аз също бих дремнала – промърморих до слепоочието на сина ми.
— Стърлинг и Клара могат да се погрижат за Еми и Джош, докато аз съсипвам останките от невинността ти.

— Струва ми се, че ти напълно приключи с тази задача още първата седмица, в която се запознахме. – Веждите ми заиграха, а той избухна в смях, нещо, което бавно се беше научил как се прави, след като отново се събрахме. А и ти не трябва ли да летиш за Вашингтон тази вечер?
— Отмених полета.
— Защо?
— Прииска ми се да си остана със семейството.
— Страната ти се нуждае от теб – подразних го.
— Аз се нуждая от теб. – Привлече ме в прегръдка, мен, децата, всички.
Госпожа Стърлинг все още живееше с нас, но беше получила строги указания да спре да подслушва – правило, с чието спазване тя се справяше удивително добре. Клара живееше в другия край на града, в новия дом на майка ми, но двете често помагаха при гледането на децата. Макар баща ми да не беше част от живота ми, никога не се бях чувствала по-обичана и защитена от хората, които ме обичаха. А Улф влизаше във важен етап от кариерата си. Мандатът му като сенатор приключваше след по-малко от две години.
— Искам довечера да те заведа на едно място. Помпата ти за кърмене е вече опакована и в колата.
Потупа ме под брадичката. Ето такъв беше вече животът ми. От предателствата, схватките и взаимното нараняване до ритуал, който беше толкова домашен и блажен, че понякога изпитвах ужас до каква степен съм щастлива.
Аз съм розов захарен памук на панаир, щастлив, пухкав и сладък. И въздушен.
— Няма по-романтичен жест от това съпругът ти да опакова помпата за гърдите вместо теб.
— Винаги има и друга възможност, стига да си възприемчива към новите идеи.
Намекваше за последното ни посещение в ресторант, когато гърдите ми до такава степен преливаха, че се наложи да се затворя в банята и с ръка да изкарам част от млякото в тоалетната. Той много любезно предложи да изпие излишното мляко. Дори не бях сигурна дали се шегува.
— Май планът ти е някак тайнствен – извих вежда.
— Може, но е забавно.
Взе Джошуа от мен, постави го на бебешкото столче и ми отвори вратата на колата. Скоро след завръщането си при Улф си взех шофьорската книжка. Той не умираше от щастие да ме вижда зад волана, изобщо в кола, докато съм бременна и той е в лоши отношения с баща ми. Прекалено много се притесняваше

за бебето и за мен. Но също така беше наясно, че се нуждая от свободата си.
След като си поспах добре, облякох елегантна червена рокля. Улф ни откара до Малката Италия, Клара и Стърлинг щяха да гледат децата. Червилото ми беше в тон с тоалета, а усмивката ми не трепваше. Въпреки че поддържах стремежите на съпруга ми, не можех да отрека, че се зарадвах на факта, че е отменил полета си до Вашингтон, за да прекара повече време с нас.
Спряхме пред нашия италиански ресторант „Паста Белла“ и махнах колана, за да сляза. Съпругът ми беше купил „Пицата на мама“ малко след като баща ми получи обвинение за опит за убийство. Изтърбуши мястото и го преобрази, изличи мрачните спомени, които стените и цепнатините пазеха. Явно ни предстоеше още една среща с вечеря. Приятна и уютна. Възможност да се поотпуснем и може би да изпием по чаша вино. Улф постави ръка на хълбока ми.
— Време за признания.
— Току-що излязохме от църквата, Улф.
— Единственият човек, на когото дължа обяснение, си ти.
— Кажи ми – усмихнах се аз.
— Анджело току-що обяви годежа си с едно момиче, с което се запознал в счетоводната фирма, в която работи. – Улф прокара пръст по ръката ми, наклонил глава към ресторанта. – Малко е притеснен с парите, затова ми се обади да попита дали не може да го направи тук. Съгласих се. Вътрешният ми мотив ли? Знам, че се чувстваш малко виновна, затова исках да видиш, че е добре.
Стоях, зяпнала от слисване.
През месеците и годините, след като разбрах, че съм бременна с Еми, често ме измъчваха угризения, че Анджело не е продължил с живота си. Нямаше сериозна приятелка и не излизаше с никого. Малко след като получи магистърската си степен, счетоводната фирма на баща му прекрати дейността си, защото данъчните бяха открили, че пере милиони за Клуба. Майк Бандини в момента беше на сигурно в затвора с двайсетгодишна присъда. Анджело все още поддържаше добри отношения с родителите си по думите на майка ми – със сигурност се грижеше за майка си и братята си, – но официално беше скъсал всички връзки с Клуба. Месеци бяха минали, откакто последно питах майка ми за него, и предположих, че най-накрая е намерил някого.
Улф ме гледаше, опитваше се да разгадае реакцията ми. Сигурна бях, че не иска да ме разстрои, но също така бях сигурна, че наистина държи да не реагирам емоционално по един или друг начин. Анджело беше и винаги щеше да остане важна тема в

нашия брак. Бях нанесла незаздравяваща рана на съпруга си, когато целунах Анджело пред целия свят. Той ми прости, но не можех да очаквам да забрави.
Усмихнах се и прегърнах съпруга си.
— Благодаря. Радвам се за него. Както и за себе си.
— Боже, съвършена си – измърмори съпругът ми и приключи разговора ни с целувка. – Взех те заради отмъщението. И през ум не ми минаваше, че ще получа нещо толкова голямо. Любов.
Излезе, заобиколи колата и ми отвори вратата. Заедно влязохме в „Паста Белла“, ръка за ръка. Единственият човек, за когото не бях помислила днес, когато носталгията ме завладя, беше Кристен Рис, жената, дирижирала двата най-лоши дни в живота ми. Знаех, че няма как да се натъкнем на нея. След като ми организира засадата пред университета, Улф най-накрая вдигна телефона и й отговори. Помогна й да си намери работа в Аляска, след което я накара да подпише договор, който беше по- строг от ограничителна заповед. Рис се задължаваше да не се връща в щата Илинойс, нито да ни търси. Тя му обеща, че е приключила с намесата си в семейството ни.
— Какво мислиш? – попита съпругът ми, докато ми отваряше вратата на ресторанта. Млечнобяла, нежна светлина веднага ни обгърна, навсякъде имаше свещи, червени покривки и прекрасна обстановка от дърво. Мястото беше препълнено с хора и сред кимащите глави и смеха открих Анджело, прегърнал красиво момиче с дълга черна коса и косо разположени очи. Тръгнахме към тях.
— Мислех си колко щастлива ме правиш – отговорих честно.
Спряхме на две стъпки от Анджело.
Той се обърна и ми се усмихна, от сините му, безбрежни като океана очи струеше щастие.
— Успяхме – прошепнах. – Поотделно.
— Красива си, Франческа Роси. – Анджело ме придърпа за бавна, задушаваща прегръдка и прошепна в ухото ми. – Но не толкова, колкото бъдещата ми съпруга.


Улф

Шест години по-късно

Наблюдавах жена ми през прозореца на стаята, която преди много, много години беше нейната спалня. Ръката ми галеше дървената кутия, където Емалин – сега това беше нейната стая –

държеше мидените си черупки. С Франческа бяхме решили още в началото, когато станахме родители, че няма да запазим семейната традиция с бележките. Прекалено много напрежение и объркване създаваха.
Очите ми следваха съпругата ми, докато тя си вземаше довиждане с любимата си зеленчукова градина, за която се беше грижила повече от десетилетие. Джош и Емалин се гушкаха в нея от двете й страни, носеше малкия Кристиян на ръце. Стърлинг също беше там, потриваше с усмивка рамото на жена ми.
По-късно тази вечер заминавахме със самолета за Вашингтон. Предстоеше ми да започна да служа на страната си по начина, по който мечтаех още когато бях сирак – като президент на Съединените щати.
Имахме мечти, за чието осъществяване да се борим, страна, на която да служим, живот, в който да се обичаме по-страстно и силно, отколкото през изминалата година. А когато гледах надолу към нея, разбрах без капка съмнение, че решението ми да я открадна под беззвездното небе на Чикаго преди десет години беше най-доброто, което съм вземал.
Обичах страната си неистово. Обичах съпругата си още по-силно.