Крадецът на целувки

6

Улф

Дръпнах новата жълта вратовръзка, метнах я на пода.
Прекалено спокойна.
Издърпах зелена от рафта, увих я около врата си, заразмишлявах.
Прекалено игрива.
Измъкнах черна от копринено кадифе и я притиснах към бялата си риза.
Идеална.
Сексуалната ми неудовлетвореност ме съсипваше. С мъка успявах да вървя по нрава линия, без да мисля коя е най- близката уста, в която да го навра. Изминали бяха цели дни на въздържание, а последното ми изживяване в тази посока беше напълно лишено от страст и сласт, меко казано.
Емили беше възхитително отегчителна за чукане, и как иначе! Просто една идея по-отзивчива от труп и надарена горе-долу със същото количество чар. В нейна защита обаче трябва да призная, че бях по-заинтересуван да си излея яростта с чукане, отколкото да направя изживяването поносимо за двама ни. Тя беше достатъчно жалка да симулира оргазъм, а на мен ми беше достатъчно гадно, за да се направя, че не забелязвам.
В секундата, в която видях Франческа и оня, синеокия Бандини, на сватбата, разбрах, че здраво са напреднали в любовната увертюра, без значение дали го осъзнават, или се правят на ударени. Очите й, дори в оная тъмна ниша, сияеха с такава сила, че ми се прииска да я влача през цялата бална зала и да я изчукам на масата на кралската двойка за наказание.
Изблиците на ревност и собственическо отношение обаче, първо, не ми бяха в природата, и второ, бяха вредни за крайната ми цел. А и откога си падах по хлапачки? Следователно беше неприемливо да им позволя една последна обща волна езда. Можех да оцапам работата, за да не ми домилее.
Затова оставих Бандини да я оцапа вместо мен. Напълно.
А сега за мое учудване Немезида ми излизаше с искания за изключителни права. Предположих, че накрая – след седмици здраво и качествено чукане ще реши, че споразумението не е в неин интерес и ще ме засили към най-близката налична любовница. Кристен вече не беше вариант, понеже се беше опитала да използва годежа ми с Роси. А това й спечели понижаване в длъжност. Позвъних на редактора й и го осведомих как русата хубавица, която беше наел направо от студентската скамейка в Иейл преди десет години, си ляга с неподходящите хора.

Хора, чийто живот разисква в статиите си.
Моя живот разисква.
Беше петък вечер и време за голямата веселба. Министърът на енергетиката Браян Хач пристигаше със съпругата си, за да обсъдим подкрепата, която ще ми окаже по време на бъдещата ми кампания. Имах почти шест пълни години, в които да изпълнявам дълга си към своята страна като сенатор, но целта беше ясна: президентството. И това, да си го призная, беше част от причината госпожица Роси в момента да е горда собственица ма един от най-големите годежни пръстени в страната. Преобразяването от човек, който си завира оная работа в твърде голям брой усти, в герой, който спасява принцеса от бандитските среди, щеше да ми спечели така необходимите ми точки и да накара по-добрата част от нацията да млъкне. Аристократичното й възпитание също обогатяваше с приятен нюанс евентуалния й образ на първа дама. Да не споменаваме факта, че междувременно щях да залича империята на баща й, без окото ми да мигне, въпреки уж незнаещата мяра любов, която питаех към своята съпруга.
Мъченик, за такъв щяха да ме имат, а тя никога нямаше да опровергае небивалиците, които щях да ръся.
Завързах новата си черна вратовръзка и се намръщих на огледалото пред себе си. Дрешникът беше идеално почистен, а съсипиите дрехи възстановени. С ръка опипом потърсих поставената в рамка снимка, която гледах всеки път, когато трябваше да си припомня откъде идвам и накъде съм се запътил.
Нямаше я.
Бавно издърпах чекмеджето, докато не се отвори напълно. Снимката липсваше. Франческа или я беше унищожила, или я беше взела. Готов бях да се обзаложа, че е първото, побесняла беше, че съм изчукал играчката на възлюбения й. Да не би да очакваше от мен, че ще я гледам как се отърква сластно в друг и дори ще й подам презерватив? Със снимката обаче беше прекалила.
Изхвърчах от стаята и стигнах със светкавична скорост до източното крило. Стърлинг отскочи от пътя ми в коридора, докато излизаше от стаята си. Размаха ръце и закудкудяка като щастлива кокошка.
— Годеницата ви е ослепителна, сенатор Кийтън! Нямам търпение да видите каква красав… – Спря насред дума. Минах като булдозер покрай нея, без нищо да кажа, и продължих към стаята на Франческа. Стърлинг забърза след мен, само че ревнах:
— Хич да не ти е минало през ума, дърта вещице!

Влетях в стаята на Немезида, без да почукам. Наистина беше ослепителна. Дрехите и бижутата бяха само пари, нямаха никакво значение в голямата обща картина. Самата картина беше безценна.
Заварих годеницата си пред тоалетката, облечена в прилепнала рокля от черно кадифе – сякаш имахме друга уговорка, а не да се изколим взаимно, – със запалена цигара в пълните й устни. Пълнеше някаква саксия с пръст, градинарстваше насред стаята си във вечерна рокля на „Шанел“.
Откачалка.
Моята откачалка.
В какво се бях забъркал, по дяволите?
С широки и равни стъпки стигнах до нея, изтръгнах цигарата от устата й и я скъсах с една ръка. Погледна ме и ми затрепка с клепки. Пушачка. Още нещо, което мразех у нея, както и у хората по принцип. Вече сериозно обмислях, че трябва да опозная това момиченце много добре, за да мога да я съсипя както трябва. Поисках ръката й убеден, че не желая да знам нищо за нея, нито да разбирам каквото и да било, свързано с нея – освен може би как се отваря топла и влажна, за да потъвам безпаметно в тялото й безброй пъти.
— Да не си посмяла да пушиш в къщата ми – изръмжах. Пролича ми, че съм побеснял и още повече се вбесих. Никога не се ядосвах, никога не се засягах и най-вече: никога за никого не давах и пукната пара, интересувах се само от себе си.
Изправи се, леко наклони глава, развеселена.
— Искаш да кажеш нашата къща.
— Не си играй с мен, Немезида.
— Тогава не се дръж като играчка. Нарцис.
Днес беше в рядко добра форма. Така става, щом се лигавя да преговарям. Добре ми се получи. Притиснах я до стената с едно- единствено ловко движение и се ухилих зло в лицето й.
— Къде е снимката?
Веселото изражение се смени с ужас, ехидната усмивка изчезна от пухкавите й устни. Сведох поглед към извитите й черни мигли. Очите й бяха мраморни. Твърде наситено сини, за да са истински, и исках кожата й да добие техния цвят, докато я душа заради ината й. Ако знаех какви главоболия ще ми докара, вероятно щях да устоя на изкушението да я спасявам от татенцето й. Само че вече беше мой проблем и аз нямаше да позволя да ме победят, още по-малко да ме победи девойче някакво си.
Очаквах да ми го играе тъпа – и друга слаба жена точно така би постъпила, – Франческа обаче се гласеше да ми покаже, че трудно се огъва. След споразумението ни за малко да се хвана, че

се е успокоила. Ходеше на езда всеки ден и отиде до Северозападния, придружена от човек, който беше шофьор за мен и трън в петата за нея, казваше се Смайти. Придружаваха я още Клара и братовчедка й Андреа. Всички се изсипаха после в къщата ми, сякаш се гласят да врътнат една опознавателна обиколчица на Белия дом. Братовчедката Андреа приличаше на отдавна изгубената сестра на сестрите Кардашян с тия нейни фалшиви кичури, изкуствен тен и прилепнали дрешки. Имаше навика да прави балончета с дъвката си, когато иска да сложи точка на изречението. Кълна се, мислеше си, че балончето от дъвка е препинателен знак.
„Чудесна ваза.“ Пляк.
„Сладурчета, вие официални ли сте? Защото той е малко старичък.“ Пляк.
„Мислиш ли, че трябва да направиш моминско парти в
„Кейбо“? Не съм била там.“ Пляк.
Стърлинг ми каза, че Франческа се е упражнявала сутрините на пиано, хранела се по три пъти на ден и в свободното си време се занимавала с градината.
Решил бях, че свиква.
Заблудих се.
— Счупих я – вирна отбранително брадичка.
Тази беше пълна с изненади, а точно днес бях в настроение за лишена от събития вечер. – Случайно – додаде. – Не подкрепям безсмисления вандализъм.
— А аз подкрепям ли го? – приех предизвикателството с ехидна усмивка. Повече се притеснявах, че чистачките вероятно са разкарали снимката в счупена рамка. Нямах друга снимка, на която да сме заедно. Целият ми свят беше затворен зад евтино стъкло. Годеницата ми имаше късмет, че все още стоях от правилната страна на закона. Иначе можех като нищо да извия красивата й шия.
Усмихна ми се учтиво и студено.
— Естествено.
— Я ми кажи, Немезида, какво твое съм съсипал? – предизвиках я през стиснати зъби и още повече се наврях в лицето й, каквато си беше дребничка направо я премазах с огромното си тяло.
— Ами, скъпи ми годенико, най-напред ми разби сърцето, а после ми прекърши и духа.
Понечих да й отговоря, но Стърлинг почука внимателно на дървената каса на вратата и пъхна покритата си с бяла пухкава коса глава през вратата. Чак тогава си дадох сметка, че коляното ми е между бедрата на Франческа и че двете жени гледат с

широко отворени, смаяни очи към него. Едната от вратата, другата с полуотворени устни и натежали клепки. Отдръпнах се.
Стърлинг преглътна.
Сър, господин министърът и съпругата му дойдоха. Да… да им кажа ли, че сте зает?
Изсумтях, поклатих глава и за последно огледах Франческа с неприязън.
— По-отегчен в живота си не съм бил.

Предполагам, че вечерята мина добре, след като с Франческа използвахме строго по предназначение приборите, за да хапнем от пошираните круши и агнешкото с билки, вместо да се избием.
С Браян седяхме един срещу друг и обсъждахме плановете ми още преди да сме стигнали до основното ястие. Същевременно моята смайващо красива и омагьосваща годеница – думите са на Браян, не мои – разпитваше белезникавата му съпруга за нейните безчет благотворителни дела, сред които имаше и такова, което осигуряваше на деца, на които им се налага да са в болница, приятни часове с клоун, занимаваше се и с доброволна помощ при пожари, всичките имаха идиотски названия. Браян надали понасяше лесно резила с имената на благотворителните начинания на жена си. Франческа обаче кимаше и се усмихваше, въпреки че бях убеден, че се отегчава до смърт. На нея й трябваше само обикновено махване с ръка, за да съперничи на Кейт Мидълтън в тънката област на етикета. Изпитвах странно – и влудяващо – задоволство от поведението й. Най-вече като се има предвид, че наскоро беше успяла да унищожи единственото, за което ме беше грижа в цялата  тая  скъпа  и  безсмислена  къща. Снимката.
Тъкмо разкъсвах омара, поднесен като основно ястие, и си представях как режа крайниците на бъдещата си съпруга, когато Галя Хач се надигна от чинията си и хвърли поредния си преливащ от екстаз и полуналудничав поглед към Франческа. Косата й беше изрусена и така напръскана с лак, че се поклащаше на сухи кичури на главата й, а лицето й беше толкова сковано, че можеше да мине за пластмасова съдинка. Да не споменаваме, че със сигурност някоя средновековна вещица с нетърпение чакаше да си върне ужасната рокля, която й беше дала назаем.
— О, божичко, сега се сетих откъде сте ми така позната! Ами че вие също ръководехте благотворителна организация, нали, скъпа? В Европа. Франция, нали не греша? – чукна вилицата си по чашата с шампанско, за да отбележи своето величаво в своя идиотизъм обявление.

Понечих да изсумтя с пренебрежение. Немезида от друго, освен конете, градината и Анджело Бандини не се интересуваше. Изброените можеха да се появяват и в друг ред. Ушите на моята придружителка на събитието порозовяха веднага, остави приборите си върху полупълната си чиния.
— Швейцария – със салфетката махна несъществуваща трохичка от ъгълчето на устата си.
Престанах да слушам излиянията на Браян за държавния секретар и насочих цялото си внимание към разговора на дамите. Очите на Франческа бяха сведени надолу, моите се насочиха към сянката от вдлъбнатината на деколтето й. Млечнобелите й гърди бяха събрани от стегнат сутиен. В плановете ми не влизаше скоро да отместя поглед от мястото. Имаше изгледи да се спомина от сексуална свръхвъзбуда, неоткрила отдушник.
— Невероятно начинание беше наистина. Помня, че беше свързано с градинарство, нали така? Разведохте ни из градините преди няколко години. С месеци след това разказвах надълго и нашироко за сладкото американско девойче, което ни е показало градините. – Галя шумно се прехласваше. Погледът ми се вдигна от деколтето към лицето на жена ми. Още по-силно беше поруменяла. Гримът й беше съвсем оскъден, а лицето й невероятно свежо и младо. Явно не искаше да научавам нищо повече. Не виждах защо ще крие такава информация от мен, освен ако не береше страх да не би пък да я захаресвам, като науча, че ми е такава човеколюбка.
Хич не се притеснявай в тая посока, гълъбче.
— Знаехте ли, че съпругата ви дейно се занимава с благотворителност? – попита ме Браян с вдигнати гъсти сиви вежди, дал си сметка, че не го слушам. Ами вече знаех. Само дето въпреки всичките й достойни за първа дама прелести, сред които красотата, умът и умението да забавлява идиотки като Галя, способни да докарат и маймуна до алкохолизъм, благоразположението ми към нея хич никакво го нямаше. Франческа открито беше доказала, че притежава личност, която е по-силна от полезното. Назря моментът да й резна черните като мастило Немезидови крилца.
— Естествено – хвърлих салфетката на масата и със знак наредих на четиримата прислужници, стоящи до всяка от четирите стени на трапезарията, да разчистят масата и да я подготвят за десерта. Франческа избягваше да ме погледне, усетила гнева ми. Вече добре се справяше с разгадаването на настроенията ми. Още една способност, която се прибавяше към постоянно увеличаващия се списък на черти, които не харесвах у нея. Кракът й откри моя под масата и острият й ток срита

предупредително обутия ми крак. Дадох си сметка, че искам преразглеждане на сделката си с Артър Роси.
Дъщеря му не беше нито играчка, нито оръжие. Беше пасив.
— В бедните части на страната създадохме самоиздържащите се и възобновяващи се зеленчукови градини, повечето в районите, в които работеха бежанци и имигранти, живеещи при тежки битови условия – обясни Нем, облегната на стола. Прокарваше дългите си фини пръсти по врата, избягваше погледа ми. Петата й тръгна към коляното ми, а след това към вътрешността на бедрото ми. Дръпнах стола си назад, преди да е превърнала топките ми в каша с високите си токове.
Тази игра можеше да се играе от двама.
— Всичко наред ли е? – обърна се Галя към Франческа с притеснена усмивка, когато ръката на годеницата ми се насочи към устните й. В същото време вдигнах крака си под масата и притиснах пета между бедрата й. Реагира мигновено, сякаш беше забравила нещо на онези устни, а и аз реагирах светкавично, когато оная ми работа се надигна в отговор на жеста, сякаш казваше: Точно така, Немезида, именно тези ти устни трябва да обгърнат мен.
Целувката на стълбите пред музея наистина приличаше на истинска първа целувка. Само че след нея тя се беше похвалила как била спала много пъти с Анджело и вероятно беше обяздила половината Клуб, затова заключих, че бъдещата ми съпруга е много убедителна в целувките. Ако видех същото отвращение на лицето й, след като съм сложил устните си върху нейните, щях да си спомня за студенокръвната кучка, която страшно ми напомняше за онзи нещастник баща й.
— Ще изпуша една цигара – извини се с усмивка Франческа, отдръпна стола си назад и освободи слабините си от настойчивия ми крак, който несъмнено беше притискал малката точка, отключваща възбудата й.
— Толкова красиво момиче и толкова мръсен навик – намръщи нос Галя, непропуснала възможността да се превърне в наставница на по-младата си и по-красива събеседница.
Случайно  на  мен  ми  харесва  годеницата   ми   да   е   мръсна, искаше ми се да я срежа, но разбира се, запазих непремерения отговор за себе си. Пушенето беше порок, а пороците бяха слабости. Нямаше да позволя на пито един от тях да стане част от живота ми. Пиех сравнително рядко със строг контрол върху количеството, качеството и честотата на питиетата си. Освен това избягвах вредната храна, не залагах, не пушех, не

използвах наркотици и дори не играех игри на мобилния или на компютъра.
Никакви зависимости. Освен манията ми да съсипя Артър Роси, разбира се.
Ето на това нямах насита.
— Моля да ме извините – прокашля се Франческа. Отпратих я с ръка нетърпеливо.
— И не се бави.
По време на десерта с Браян още не бяхме посегнали да го опитаме, а Галя вече си поиска допълнително, забелязах, че Франческа хапна само два пъти от своя, преди да обяви, че е греховно хубав, но вече е сита (онова училище за обноски си е заслужавало всяка похарчена за него пара). След това се оттеглихме с питиетата си в салона, за да послушаме как бъдещата ми съпруга свири на рояла. Нем беше на деветнайсет, буквално бебе в света, в който живеех аз, затова беше изключително важно да покажа, че е с прекрасно възпитание, любезна и с предопределена за американска кралска особа. Тримата се настанихме на меките дивани, обърнати към рояла, където Франческа заемаше удобно мястото си. Помещението беше кръгло и по стените имаше натъпкани с книги рафтове. Времето тук беше последният щрих от забавлението, което организирах у дома си за хора, с които работя или си сътруднича, да имам обаче съпруга, която може да свири на пиано, беше къде- къде по-впечатляващо.
Франческа подреди роклята си ма седалката с възхитителна взискателност, гърбът й беше прав като стрела, вратът й дълъг и деликатен, умоляваше да получи някоя и друга следа. Пръстите й полетяха над клавишите – флиртуваха, едва ги докосваха. Известно време се възхищаваше на инструмента, който бях наследил от родителите си. Покойните Кийтън обожаваха класическата музика. Умоляваха ме до последния си ден и аз да науча нещо от нея.
Браян и Галя затаиха дъх, вперили поглед към онази, която и аз бях принуден да гледам. Годеницата ми – болезнено красива в черната си рокля от кадифе, с коса, събрана във френски кок с обожание гледаше старинния роял, гладеше го с пръсти и се усмихваше загадъчно. За мое най-голямо неудоволствие, тя беше много повече от пешка от слонова кост, скъпа и впечатляваща, но безполезна и вяла. Тя беше живо създание с пулс, който можех да усетя от другата страна на стаята, и за пръв път, откакто я взех от баща й, ми се прииска да не го бях правил. Не само заради снимката, ами защото нямаше да е никак лесно да я опитомя. А

трудното, решил бях от най-ранна възраст, беше качество, което намирах за противно.
Започна да свири Шопен. Пръстите й се движеха с грация, но истинският издайник за състоянието й беше лицето й. Наситеното удоволствие, което музиката й носеше, едновременно ме очароваше и вбесяваше. Изглеждаше като жена на ръба на екстаза, отметнала глава назад със затворени очи, тихо тананикаше. Устните й следваха нотите.
Размърдах се на дивана, насочих погледа си вляво към Хач, докато помещението се смаляваше и температурата в него се повишаваше заради въздействащата музика, която се носеше между стените. Галя се усмихваше и кимаше, без да си дава сметка, че възбудата на мъжа й е достигнала диаметъра на ръката й. До този момент нямах проблеми с Браян Хач.  Всъщност  много го харесвах въпреки неспособността му да се грижи и за златна рибка, какво ли остава да заема място в правителството. Сега обаче мнението ми за него претърпя обрат.
Моето си беше мое.
Не бива други да му се любуват. Не бива други да го желаят.
Не бива други да го докосват.
Изведнъж нуждата да съсипя момента за моята бъдеща съпруга стана изключително силна, почти неистова. Провокативната ми годеница, която имаше смелостта да се изчука с друг мъж вечерта, в която я представих на хората от моя кръг, и носеше годежен пръстен на ръката си, който струваше повече от къщите на някои хора, щеше със сигурност да плати.
Съвсем безстрастно и самодоволни вдигнах чашата с уиски към устните си, станах и отидох до Франческа. Застанах зад нея, затова тя не можеше да ме види, дори ако отвореше очи. Но не го направи, уловена в транс от изкуството и желанието. Тя сякаш се разтапяше от сласт и гостите ни го виждаха и го изпиваха с очи – толкова бяха унесени, нямаше как да не им го призная и на тях, и на нея.
С всяка моя стъпка, мелодията под пръстите й ставаше по- висока и драматична. Творбата достигна своя връх, точно според плановете ми, и нежната целувка отзад по рамото й я накара да отвори очи рязко и да трепне от изненада. Пръстите й останаха на рояла, не спря да свири, но тръпки пробягаха по останалата част от тялото й, когато устните ми проследиха извивката на нежната й топла шия, потънаха в мястото зад ухото й за друга прелъстителна усмивка.

— Не спирай, Немезида. Представлението ти на старинния роял е такова, че ни разгаря. Готова ли си да премериш сили с Емили?
Усетих как кожата й пламва, потрепери от страст, когато устните ми отново се раздвижиха над рамото й, гризнах приканващата й кожа, забих зъби в нежната й кожа пред гостите ни и показах ужасна липса на самоконтрол, заради което ми се прииска да си фрасна един юмрук във физиономията.
Франческа обърка нотите, пръстите й затрепериха безцелно над клавишите. Доволен, наблюдавах как я извадих от равновесие. Започнах да се отдръпвам и се изправих. Оттеглих се от упоителната мъгла на тялото й, предположих, че ще спре да свири, но тя отново нагласи пръстите си на рояла, пое дълбоко дъх, за да се успокои, и засвири „Заведи ме в църквата“ на Хозиър*. Веднага познах, че това е покана за още целувки.
[* Ирландският изпълнител Андрю Хозиър Бърн, със сценично име  Хозиър,  през  2013  г.   печели   световна известност с хита си „Заведи ме в църквата“, в който изразява позицията си, че всеки трябва да е свободен да обича.]
Сведох поглед. Тя вдигна своя. Очите ни се срещнаха. Ако така реагираше на целомъдрени целувки по врата, каква ли щеше да е в леглото?
Престани да си я представяш в леглото, чук такъв.
Поднових заниманието си, прокарах леко пръста си по врата й и наведох лице в извивката му.
— Виждат как се разтапяш за мен. Това ги възбужда.
— Исусе – изсъска тя през стиснатите си устни. Отново обърка нотите. Предпочитах песента повече, когато пръстите й бъркаха. Не беше така съвършена. Доближаваше се до онова, за което копнеех – провала й.
— Мен също ме възбужда.
— Недей – пое тя дъх, дишаше с мъка и гърдите й бързо се повдигаха и снишаваха. Само едно не направи – не ме помоли да спра, съвсем просто.
— Ако искат, могат да гледат. Ти не си единствената ексхибиционистка в тази къща, Нем – подразних я аз.
— Улф – предупреди ме тя. За пръв път изрече името ми. Пред мен. Още една стена падна помежду ни. Исках да си отмъстя, но повече исках да й причиня болка, защото беше надхвърлила моите очаквания.
— Моля те, недей да стигаш до екстаз на рояла. Гостите ни ще останат с ужасни впечатления. Да не говорим, че ще ти се наложи да излижеш табуретката е език, за да я почистиш.

Стовари гневно пръстите си върху клавишите и гостите ни се втурнаха към нас като по знак. Достатъчно бях притеснил с поведението си всички в стаята и разбрах намека. Гостите се оттегляха в стаите си и щяха да спрат да точат лиги  по годеницата ми. Министър Хач, надървен до инвалидност, и госпожа Хач със злощастния си избор от имена за благотворителни начинания и неестествено втвърдената коса си взеха лека нощ с нас.
— Каква вечер само – засумтя зад мен Галя, докато подреждаше безчетните слоеве на роклята си. Спестих на съпруга й унижението да се обърне и всички да разберат докъде се е докарал. Франческа не си заслужаваше да си развалям работните отношения с него.
— Прекрасна вечер – прокашля се той, дори в гласа му личеше похотта.
— Скъпа, пожелай лека нощ на гостите ни – казах, все така обърнат с лице към бъдещата си съпруга и с гръб към гостите.
— Лека нощ – измърмори Франческа също без да се обръща, защото лицето ми си оставаше заровено в рамото й. Щом вратата се затвори зад тях, тя скочи от табуретката. И аз самият тръгнах към вратата, изобщо не проявявах интерес към възможността да се джафкам като третокласник с някакво устато недорасло хлапе.
— Западното крило – отсякох с гръб към нея.
— Ненавиждам те – повиши тя глас зад мен, но гласът й беше стабилен и нападателен. Не ритна нищо, нито ме заблъска като Кристен. Направила беше дрехите ми на парчета, без да циври като някаква лигла.
Затворих вратата и продължих. Не заслужаваше отговор.
Десет минути по-късно бях в стаята си и развързвах вратовръзката. Вече бях изпил дневната доза алкохол, затова минах на вода, наблюдавах главната улица през прозореца си. Чух токовете на годеницата ми да потропват по коридора зад затворените врати на стаята ми. Малко след това до носа ми стигна мирисът на цигарен дим. Опитваше се да ми покаже, че няма да се подчинява на правилата на къщата, само че с тази запалена цигара Франческа си играеше с далеч по-опасен огън. Да не си въобразяваше, че сме равни? Очакваше я голямо парче торта „Скромност“. И за разлика от нейния десерт – насила щях да наблъскам в гърлото й всяка хапка от ястието, докато не  схване смисъла му.
Канех се да вляза в дрешника и да се преоблека, когато вратата се отвори.
— Как можа! – изсъска тя, очите й бяха толкова присвити, че неописуемият им цвят едва се забелязваше. Закрачи енергично

към мен, всяка стъпка беше изпълнена със самочувствие и достойна за моден подиум. – Нямаш право да ме докосваш. Нямаш никакво право да говориш и онези неща за тялото ми.
Извъртях очи. Тоя неин навик да подлага на изпитание границите ми беше много детински. Но не оправях лъжкини, а тя се беше изкарала девствена светица, която изобщо не се е опитала да ме опипа с пета и почти свърши, когато я целунах по рамото само преди няколко минути.
— Ще те помоля да напуснеш стаята ми, освен ако не си дошла да ми направиш свирка. Няма да ми е приятно да викам охраната и да те местя временно на хотел, но ще го направя.
— Улф! – бутна ме в гърдите, олюля се. Вече бях бесен заради снимката и загубата на единствената вещ, на която държах. Не отговорих. Отново ме бутна, по-силно.
Хлапачка, помислих си кисело. От всички жени в Чикаго избра да се ожениш за хлапачка.
Извадих телефона от джоба си и набрах бутона на охраната. Очите й се разшириха, опита се да го измъкне от ръката ми. Улових китката й и я избутах.
— Какво правиш, по дяволите! – кресна.
— Казах ти, че ще те изхвърля. Сериозно говоря.
— Защо?
— Защото си объркана, чепата и ми лазиш по нервите. Единствената причина да си в спалнята ми е, защото си просиш някой да те изчука. Само че няма да ти е приятно да го направиш с мен. И понеже отвътре не ми идва да насилвам жени, нямам никакво намерение да гледам как се тръшкаш половин час преди да проумееш, че няма да те огрее.
Изръмжа, но нищо не каза. Почервеня още повече. Отново дръпна от цигарата. Устните й бяха създадени да изтезават порасналите мъже. Убеден бях.
— Вън – казах.
— Чия беше снимката? – ни в клин, ни в ръкав попита.
— Не ги влиза в работата. Видя ли кой почисти стаята?
Фирма почистваше дома ми три пъти седмично. Нямаха навик да хвърлят вещи, по снимката вероятно е била под купищата дрехи. Още една поразия, която беше нейно дело. Естествено, Франческа изобщо не си беше направила труда да разчисти свинщината, която беше сътворила. Имаше възпитанието на монарх. Да почиства след себе си, беше непонятно за нея занимание.
— Не – отвърна. Гризеше ъгълчето на палеца си и стоеше свела поглед. Загаси цигарата в моята чаша с вода (прииска ми се да я убия) и ме погледна в очите. – И всъщност знам защо съм тук.

— Нима? – извих вежди в престорен интерес.
— Дойдох да ти кажа повече никога да не си ме докоснал.
— И по случайност ми се явяваш тук, за да направиш изявлението си, облечена в нощничка, от която циците всеки миг ще изхвръкнат и която открива всеки сантиметър от краката ти.
Отново погледнах през прозореца, изведнъж ми стана непоносимо да я гледам.
Улових с периферното си зрение как свежда очи, изненадана от факта, че вече е по бледосиня нощница. Такава една проклета бъркотия представляваше. Познавах какви ли не жени, но за пръв път срещах някоя, която обръща небето и земята да ме свали, а когато покажа някакво подобие на интерес към нея, откача до истерия.
— Хубаво – прокарах палец по устните си, наблюдавах с безразличие съседните домове, по които личеше съвършена грижа.
— Хубаво ли?
— Да. Приличаш на някоя, дето ще е пълна досада в тая част.
— По-добре да съм досада, отколкото откачалка всеки ден в седмицата.
— Унижението ти отива, Немезида. Сега вън – наредих безизразно и издърпах вратовръзката от врата си.
Наблюдавах отражението й в прозореца, когато тръгна към вратата, спря с ръка на една от дръжките и се обърна отново към мен. И аз направих същото, за да я погледна в очите.
— Знаеш ли как разбрах, че не си Анджело, когато ме целуна? Не беше заради височината или мириса ти. Познах по вкуса на пепел. На предателство. Вие, сенатор Кийтън, имате горчив и студен вкус, като отрова. Имате вкус на зло.
И чашата преля. Стигнах до нея с две крачки, за да няма време да измисли следващия си ход, зарових ръка в косата й, устата ми покри нейната, за да я накарам да замлъкне. С другата ръка увих вратовръзката около врата й, привлякох я към себе си и овързах и двама ни.
Целувката беше дълга и безжалостна. Зъбите ни се удариха, отначало езикът й гонеше моя, докато притисках дребното й тяло към вратата, ухилих се в устата й, когато гърбът й се удари в кръглите дръжки. Устните й се движеха до моите и потвърждаваха, че е лъжкиня, а след като се прилепи плътно към мен, вече нищо не можеше да ме разубеди, че отчаяно си проси изчукването – просто не й харесваше идеята да отстъпи пред мен. Стегнах хватката на тила й, задълбочих целувката. Беше замаяна, разбрах по ръцете й, които се плъзнаха нагоре по гърдите ми, уловиха страните на лицето ми и ме привлече към себе си. Време

беше да ме зарадва със същото, с което беше зарадвала Анджело на сватбата. Така ги бях заварил, когато излязох от тоалетната. Ръцете й обгръщаха лицето му. С едно движение тя превърна допира си от страстен в интимен. Придърпа връзката помежду ни, изстена безпомощно в устата ми. Веднага се отдръпнах.
Това нашето не е любовна история.
— Излез – креснах.
— Но… – примигна.
— Вън! – отворих вратата, изчаках я да си тръгне. – Изложих позицията си. Ти също. Аз спечелих. Подвивай опашка и върви по дяволите, Франческа.
— Защо? – широко отвори очи. По-скоро беше засрамена, отколкото засегната, ако се съди по начина, по който с ръце прикри напращелите си под нощницата гърди. За пръв път я отблъскваха. Гордостта й, а не друго, беше пострадала.
Защото обичаш друг мъж и се преструваш, че аз съм този мъж.
Изгледах я с присмех, шляпнах я по задника и я побутнах през вратата.
— Каза, че съм имал вкус на зло, ти обаче имаш вкус на жертва. Сега спасявай каквото е оцеляло от самоуважението ти и се махай.
Тръшнах й вратата. Обърнах се.
Грабнах чашата, в която плуваше угарката от цигарата. И я метнах през прозореца.