Крадецът на целувки

17

Улф

Седях на ръба на огромното легло в хотелската стая. Отпих от уискито. Нямах махмурлук само защото не бях спрял да пия цяла вечер. Все още бях блажено пиян, макар че тъпо главоболие беше заместило упоритата болка, която чувствах зад очите и носа.
За пръв път това десетилетие пиех повече от обичайните две чаши на вечер.
Стонът зад мен ми напомни, че не бях сам. Каролина се протегна на леглото и се прозя, остави слънчевите лъчи, които нахлуваха през френските прозорци, да разпрострат дневната светлина върху нежните извивки на лицето й.
— По-добре ли си? – промърмори тя, придърпа възглавницата към гърдите си, клепачите й още бяха подпухнали от съня.

Станах и прекосих стаята, отидох до шкафа, където бяха телефонът и портфейлът ми. Все още бях напълно облечен. Проверих съдържанието им – както и чантата й, за да се уверя, че не е скрила в нея касетофон или пък е правила снимки, които не бива да прави, – размишлявах върху въпроса: защо по дяволите не можах да изчукам Каролина снощи?
Възможността беше налице, тя скочи с готовност в леглото ми. Аз обаче не успях да се насиля да съм с нея, макар и не заради чувствата към жена ми, да пази Бог, просто ми липсваше основната нужда да изчукам Каролина.
Изобщо не ме влечеше да я докосна дори, без значение колко красива и разкошна да беше, колкото и голям щастливец да бях, че мога да прекарам нощта в хотелската й стая и да не се отвлека у дома.
Жената, с която исках да преспя, беше съпругата ми. Жена ми, която не можеше, дори животът й да зависи от това, да спре да примира по шибания Анджело Бандини.
Пъхнах портфейла и телефона в джоба си и излязох от стаята, без да си взема довиждане. Така беше по-добре. Госпожа Иванова не биваше да ме търси повече. Случилото се нямаше да се повтори. Не бях против да парадирам с любовниците си, докато жена ми умира от ревност и бяс – в момента малко ме интересуваше как влияе на името ми, – но да ги докосвам, наистина да ги докосвам, не ми влизаше в плановете. Явно.
Все тая. Франческа щеше да продължи да ме грее нощем. Нямаше да може да откаже тази допълнителна екстра, като се има предвид каква освободеност и ищах към тялото ми показваше всяка сутрин и всеки път, когато се допирах към нея изотзад. Желаеше ме със същата страст, с която и аз я желаех. Даже щеше да го получава в още по-голяма слепен. Без онази част, в която свалям гарда.
Пристигнах у дома около десет сутринта и веднага отидох в стаята й, която се оказа празна. Погледнах през прозореца й към градината. Нямаше я. Обиколих всички стаи в къщата, в ума си прехвърлих всички възможности. Кухнята? Не. Спалнята ми? Не. При пианото? Не. Позвъних на Стърлинг и й изревах да се прибира. Трябваше да ми помогне да открия моята изчезнала съпруга, макар че нямаше кой знае колко места, на които  да може да отиде.
Отново проверих телефона си. Две съобщения от Смайти.

Смайти: Жена ти иска да я откарам у дома.
Смайти: Тя на практика ми е шефка. Трябва да я закарам.
Съжалявам.

След като повиках икономката си, се качих отново горе, в стаята на Франческа, обърнах я нагоре с главата. Сега, когато си беше тръгнала, имах нужда лично да се уверя дали е била сериозна, или напротив. В дрешника й липсваха любимите й вещи, четката за зъби, албумите със снимки и екипът й за езда.
Дървената кутия, която вчера бях потрошил, също никаква не се виждаше.
Скоро нямаше да се връща тук.
Всичко, на което държеше Франческа, липсваше.
Удържала беше на думата си, напуснала ме беше. Не й бях повярвал. Реших, че ще изкара нощта и на сутринта ще говори с мен. Подразбираше се, че ще се опитам да й отмъстя за страстната целувка на поляната пред университета със същото унижение – след която беше изчезнала за цели часове, и то в някакъв хотел с Анджело. Жена ми обаче изобщо не знаеше какво е да се подчиняваш. Вместо да се пречупи, инатът й ставаше още по-голям.
И разбира се, наистина беше целунала Анджело. Дори не бях докоснал Каролина, само я бях вкарал в залата на тържеството, уловила ме под ръка.
Отворих всяко чекмедже и го изсипах на пода, търсех улика за изневярата на Франческа, за невярното й поведение, което продължава отдавна. Кристен твърдеше, че ми изневерява отдавна, но реших да не й вярвам. Вече мислех по-ясно, доказателствата бяха в полза на жена ми. Когато се запознах с нея, тя беше девствена. И колкото и да я обожавах, тя беше – извън спалнята поне – доста срамежлива. Не беше от онези, които да поддържат дълго време забранени отношения. Франческа също така изясни, че е скъсала с Анджело и всъщност в телефона й нямаше и следа от Анджело в продължение на седмици. Нямах причина да не й вярвам.
Стигнах до заключението, че целувката е била инцидентна. Миг на страст и на слабост. Ако Франческа наистина имаше тайна връзка, нямаше да ме мами толкова открито. Не. Поведението й щеше да е по-пресметливо.
Когато приключих с шкафчетата, разкъсах бельото и възглавниците й. Нещо изпадна от една от калъфките. Клекнах да го взема, огледах го.
Тест за бременност. Положителен тест за бременност.
Седнах поразен на леглото, стисках го в юмрука си. Франческа беше бременна. Само веднъж бяхме спали без предпазни средства, докато бяхме на езерото Мичиган.

Франческа носеше моето бебе. Исусе Христе.
Чух как долу вратата се отвори. Стърлинг си пееше.
— Влюбени гълъбчета? Тук ли сте?
Гласът й отекна в просторното фоайе. Оборих глава, положих усилия челюстта ми да не се откачи, толкова силно я бях стиснал. Стърлинг се появи на вратата на стаята на Франческа след две минути. Намръщи нос при вида на хаоса, който бях създал.
— Прилича на място, което ФБР е обърнало надолу с главата.
Не е, но почти.
Вдигнах положителния тест в ръката си, без да ставам и с вперен в пода поглед.
— Знаеше ли за това?
С периферното си зрение видях как очите й се разшириха и преглътна трудно. Изведнъж се състари. Сякаш сцената, в която се беше озовала, скъси живота й.
— Предчувствах го, да. – Тръгна към мен, постави ръка на рамото ми и също седна на леглото. – Ти наистина ли не подозираше? Момичето изведнъж започна да умира за сладко, вкопчваше се в теб, щом влезеше през вратата, и я беше страх да иде на гинеколог. Знае, че не искаш деца, нали?
Погледнах през прозореца, прекарах ръка през лицето си. Така беше. Знаеше.
— Затова ли си е тръгнала? – ахна Стърлинг. – Не ми казвай, моля те, че си я изритал, защото си открил, че…
— Не – прекъснах я, станах и отново се заразхождах из стаята. Стая, която започнах да мразя и да обичам едновременно. В нея все още беше мирисът й, личността й, но между тези стени се бяха случили и много лоши неща помежду ни.
— Франческа ми изневерява.
— Не вярвам. – Стърлинг вирна високо брадичка, стисна здраво челюст, за да не се разтрепери. – Влюбена е в теб.
— Целунала е Анджело.
Вероятно се бяха целували много пъти в хотелската стая.
Чувствах се като хлапак, който за пръв път доверява на майка си, че е влюбен. От тринайсетгодишен не бях показвал слабост. Дори на погребението на родителите си не пролях и сълза.
— Засегнал си я прошепна Стърлинг, стана и дойде при мен. Допря ръка към моята в майчински жест и я стисна. – Непрекъснато й причиняваш болка, а в момента е много емоционална. Хормоните й са полудели. Не желаеш да признаеш чувствата си към нея, дори не й позволяваш да пренесе дрехите си в твоята стая, да не споменаваме за причината да е тук. Защо я взе от родителите й и защо я изтръгна от живота й?

— Няма нищо за признаване. Не съм влюбен в нея.
— Дали? – скръсти ръце на гърдите си. – Можеш ли да живееш без нея?
— Мога.
— Защо тогава не го прави през всичките години, преди тя да се появи? – учуди се тя, тънката й бяла вежда се изви на челото й. – Защо едва-едва съществуваше, преди тя да влезе в тази къща?
— Не съм се променил – поклатих глава, прокарах пръсти през косата си. Просветна ми. В минутата, в която кажех нещо, което дори намирисва на емоция, Стърлинг щеше да ми изкара през носа всичките епизоди на някой трогателен стар семеен сериал.
— В такъв случай остани си тук, дай й времето, от което тя очевидно има нужда. Не се опитвай да я обикаляш и преследваш.
— Това да не е някой от онези случаи, в които ми казваш да не правя нещо само за да ме видиш как го правя и да ми докажеш, че ми пука? – едва се удържах да не извъртя очи.
Тя си рамене.
— Е.
— Тогава приготви се да си останеш невпечатлена, Стърлинг. Ако Франческа е бременна с моето дете, ще се грижа и за двамата, но няма да я моля за прошка.
— Добре – потупа ме по ръката. – Честно казано, не ми се вярва да ти прости.


Франческа

Минаха три дни откакто си събрах багажа и си тръгнах.
Не излизах от стаята си в къщата на майка ми и баща ми, дори на училище не ходех, страхувах се от момента, в който трябва да се изправя пред Анджело, да не споменаваме баща ми.
С Анджело отидохме заедно на хотел най-вече за да направим онова, което трябваше да направим още преди месеци и нямахме възможност – да обсъдим какви сме и какви не сме.
Опита се да ме убеди да напусна Улф.
— Можем заедно да отгледаме бебето. Имам спестявания.
— Анджело, няма да обърквам живота ти, за да спасяваш моя.
— Нищо не объркваш. Ще имаме и наши деца. Ще изградим свой живот.
— Ако избягам с теб, ще ни търсят и Улф, и Клубът. Ще ни открият. Улф с радост ще се разведе и ще ме разкара, но баща ми ще ни стъжни живота.
— Мога да осигуря фалшиви паспорти и за двамата.

— Анджело, искам да остана.
И това беше истината. Имах нужда да съм тук въпреки всичко и може би заради всичко. Бракът ми беше измама, баща ми се  беше отказал от мен, а майка ми нямаше думата дори кой порцеланов сервиз ще използваме за вечеря, какво оставаше да ми помогне.
Анджело позвъни няколко пъти и дори дойде до къщата на родителите ми, за да провери как съм. Клара го отпрати. Баща ми предприе две делови пътувания и оставаше в „Пицата на мама“ през по-голямата част от посещението ми досега, което изобщо не ме изненадваше.
Мама и Клара почти постоянно бяха с мен. Хранеха ме, къпеха ме и ми казваха, че съпругът ми ще се осъзнае и ще ме потърси.
Казваха, че в мига, в който научи, че съм бременна, ще зареже всичко и ще ме умолява за прошка. Но знаех, че Улф не иска да става баща. А аз да отида при него и да му съобщя за бременността, щеше да означава да пълзя в краката му. Позволила му бях твърде често да тъпче гордостта ми.
Този път щеше да се наложи той да дойде за мен.
Не за да си го върна, ами защото наистина имах нужда да видя, че го е грижа за мен.
Три дни след като напуснах къщата на Улф, Клара отвори вратата на стаята и обяви:
— Имаш гости, мъничката ми.
Скочих от леглото, замаяна, обнадеждена и развълнувана едновременно. Дошъл беше в крайна сметка. И искаше да говорим. Това беше добър знак, нали? Освен ако не искаше да ми даде документите за развод. Но като познавах Улф, той беше от типа хора, които ще изпратят някой друг да ми ги предаде. Щом откъснеше някой от живота си, повече не си правеше труда да го вижда. Клара видя как светнаха очите ми, когато се втурнах към огледалото на тоалетката, потупвах страните на лицето си, за да изглежда по-живо и свежо, след това си сложих щедро блясък за устни. Тя сведе глава, палците й зашаваха.
— Госпожа Стърлинг е.
— Ами – примигнах, хвърлих блясъка за устни и избърсах ръце в бедрата. – Колко мило от нейна страна, че е дошла. Благодаря, Клара.
В салона Клара ни поднесе чай и кекс. Госпожа Стърлинг седеше с изправен гръб, държеше чашата за чай с вирнато малко пръстче, а устните й бяха стиснати от едва сдържан гняв. Не откъсвах поглед от чашата си с чай, искаше ми се хем тя да говори, хем изобщо да не си отваря устата. Ами ако беше дошла

да ми каже, че с Улф сме приключили? Със сигурност не изглеждаше доволна.
— Защо ме гледаш така? – най-накрая я попитах, когато стана очевидно, че можем доста дълго да изкараме седнали и в мълчание.
— Защото ти си глупава, а той е пълен идиот. Заедно сте съвършената двойка. И така стигаме до въпроса защо тогава ти си тук, а той е там? – Тръшна чашата си с чай на масата, чаят се разбълника в нея.
— Очевидният отговор е, че той ме мрази – улових невидима нишка от панталоните на пижамата си. – И вторият е, че той се ожени за мен, за да съсипе баща ми и всичко, на което той държи.
— Не мога повече да седя и слушам тия глупости. Как може да си толкова несхватлива? – разпери ръце госпожа Стърлинг.
— Какво искаш да кажеш?
— Улф никога не е обмислял възможността за брак и да има съпруга. Докато не се запозна с теб. Изобщо не си влизала в плановете му. Никога не те е споменавал. Имаше някаква смътна престава за съществуването ти, преди да те види. Което ме кара да вярвам, че неговото спонтанно решение не е толкова свързано с баща ти, колкото с желанието му да те има, но възможността да те ухажва е била изключена. И тъй като е имал с какво да държи баща ти, е решил, че може би това е изгоден и за двете страни сценарий. Само че не беше така. – Тя поклати глава. – Ти усложни живота му. Обърка го. Можеше да е вкарал баща ти в затвора с доживотна присъда, ако не беше ти. В минутата, в която ти се показа на хоризонта, вече имаше какво да поиска от баща ти и за какво да се пазарят двамата. Ти не беше от полза за плана на Улф. Проваляше го.
— Улф дава всичко от себе си, за да съсипе делата на баща ми.
— Само че това още не се е случило и делата на баща ти кретат някак си, нали така? Баща ти се опита да убие Улф, въпреки това Улф направи сватбата в дома му. Момчето е хлътнало здраво по теб още от мига, в който е видял лицето ти.
Не знаех да се смея ли, или да плача. Разбирах, че госпожа Стърлинг прави и невъзможното, за да закърпи положението между мен и Улф, но това беше прекалено, дори за нея.
— Що за доказателства има той срещу баща ми? – промених аз темата, преди сълзите ми да са потекли отново.
Госпожа Стърлинг вдигна чашата си с чай към устата, погледна ме иззад ръба й.
Не ми се вярваше да ми отговори най-вече защото тя надали знаеше какво се случва, но тя ме изненада и по двете теми.

— Баща ти плаща на губернатора Престън Бишъп и на Феликс Уайт, който оглавява полицията в Чикаго, месечна сума в замяна на тяхното мълчание и пълно сътрудничество. Детективите на Улф са го открили едва преди няколко месеца. Понеже сенатор Кийтън открай време обича да действа бавно, реши да потормози баща ти, преди да изкара мръсното му бельо на показ. Дали някога си се чудила защо така и не използва козовете си?
Задъвках долната си устна. Баща ми беше убил брата на Улф, а след това и осиновителите му. Направил беше опит и него да убие, точно след като беше подпалил цяла ирландска кръчма, само и само да унищожи куфарчето на Улф.
И все пак Улф не беше отвърнал на ударите. А беше в състояние да унищожи баща ми.
— Предполагам, че отговорът е: заради мен – казах. Госпожа Стърлинг не знаеше милост.
Усмихна се и се приведе напред. Помислих, че ще ме потупа по бедрото, както често правеше, но не постъпи така. Улови лицето ми и ме накара да я погледна в очите.
— Ти все едно взе чук и разби стените в него тухла по тухла. Наблюдавах как се рушат, как той се мъчи отново да ги издигне, щом излезеше от стаята ти. Любовната ви история не е никаква приказка. По-скоро прилича на вещерско сказание. Изпълнено със зло, истинско и мъчително. Направо изгубих свяст, когато започна да те търси вън от къщата. Когато забелязах, че прекарва все по-малко време в кабинета си и все повече в градината. Бях потресена, когато започна да ти прави подаръци, да те води тук и там, да се показва с теб, едва сдържаше радостта си всеки път, когато ти беше някъде близо до него. И трябва да призная, че изпитах облекчение, когато видях в какво е превърнал стаята ти, колко е съсипан и каква огромна вина го мъчи, след като беше открил теста ти за бременност в калъфа на възглавницата.
Извих глава и я погледнах безпомощно.
— Как се чувстваш, скъпа моя?
Около очите й се появиха бръчици от искрената й радост.
Научил беше. И двамата вече знаеха. Но Улф не беше дошъл за мен. Противоречиви, опустошителни чувства на възторг, ужас и страх ме накараха да замълча.
— Франческа? – обади се госпожа Стърлинг, побутна ме по ръката. Сведох глава, не смеех да я погледна в лицето.
— Няма значение. Какво ли не се случи. Аз го предадох, той ме предаде.
— Любовта е по-силна от омразата.

— Как е възможно да ме обича след цялата омраза и зло между семействата ни? – Вдигнах глава, сълзите ми всеки момент щяха да потекат. – Не може.
— Може – настоя госпожа Стърлинг. – Прошката е едно от най- прекрасните му качества.
— Точно така – изсмях се. – Кажи го на баща ми.
— Баща ти никога не е молил за прошка. Но аз го помолих. И какво направи Улф ли? Прости ми.
Остави чая си и изправи гръб, заразказва с изправена брадичка и стабилен глас.
— Аз съм жената, родила Улф Кийтън. Бивша алкохоличка, която беше твърде заета да се напива до смърт, вместо да приготви ядене за сина си вечерта, когато той е гледал как баща ти застрелва Ромео. След това семейство Кийтън го взеха. Не можех да се боря със системата, смъртта на Ромео ме накара да преодолея зависимостта си. Отидох във възстановителен център и след като изкарах необходимото време там, отново полека се върнах в живота на Улф – впрочем истинското му име е Фабио. Фабио Нучи. – Тя се усмихна и сведе поглед. – Първоначално никак не ме искаше. Гневът, който чувстваше към мен заради пиянството ми, го правеше сляп, обвиняваше ме за това, че се е наложило социалните да се грижат за него и че не съм приготвила вечеря, за да не му се налага да кара Ромео да го води в „Пицата на мама“. С времето отново ме допусна в живота си. Осиновителите му ме наеха като бавачка, която живее при тях, въпреки че той вече беше достатъчно голям, за да няма нужда от такава. Семейство Кийтън просто искаха да сме заедно. След като загинаха при онзи взрив… – Тя пое дъх. В очите й заблестяха сълзи, когато заговори за покойните си работодатели. – Случи се две години след като бях приключила с работата си при Кийтънови. Тръгнах си, когато Улф навърши осемнайсет. Работех в ресторант, когато той отново ме нае, за да се грижа за къщата. Полага за мен повече грижи, отколкото аз се грижа за него, след като го предадох по най-долния възможен начин. Не успях да защитя нито него, нито брат му от жестокия квартал, в който израснаха.
Седях и осмислях чутото.
Госпожа Стърлинг беше майката на Улф. Родната му майка. Затова тя го обичаше толкова много.
Затова ме умоляваше да съм търпелива с него.
Затова ни подтикваше един към друг. Искаше синът й да изживее своята щастлива приказка, която брат му не бе успял да има.

— Брат му е бил женен. – Поех дъх, събирах всички парчета, подреждах ги в разрушената заради баща ми картина-пъзел. – Имал е съпруга.
— Да. Лори. Имаха проблеми със забременяването й. Направиха няколко инвитро процедури. Накрая тя все пак забременя. Изгуби бебето, когато беше в шестия месец, ден след като й съобщиха новината, че съпругът й е загинал.
Затова Улф не искаше деца.
Това обясняваше и защо е толкова наясно с цикъла на женския организъм и подходящите дати за забременяване. Не искаше да страда, но не познаваше друго, освен страданието. Изгубил беше хората, които най-много беше обичал. Един по един и заради един и същи човек. Сякаш някой ме разряза с нож и наблюдаваше как вътрешностите ми се изливат.
Закрих уста с ръка, исках пулсът ми да се успокои. Не беше добре нито за мен, нито за бебето. Но истината беше твърде разтърсваща и прекалено жестока за възприемане. Затова Улф не искаше да научавам нищо. Знаел е, че ще намразя баща си и ще го мразя до последния си ден за стореното от него. Повдигна ми се неудържимо.
— Благодаря, че сподели с мен – казах. Госпожа Стърлинг кимна.
Дай му възможност. Съвсем не е идеален. Но кой е такъв?
— Госпожо Стърлинг… – подвоумих се, огледах се. – Съсипана съм от чутото, но не мисля, че Улф иска да му дам възможност. Знае къде съм, знае и че съм бременна, и все пак не е дошъл. Дори не се е обадил.
Всеки път, когато си помислех за този факт, исках да се свия на топка и да умра.
По начина, по който госпожа Стърлинг трепна, разбрах, че изгледите не бяха добри. Съпроводих я до колата й. Дълго се прегръщахме.
— Не забравяй, Франческа, ти струваш повече от всичките си грешки накуп.
Докато отпътуваше, осъзнах, че има право. Нямах нужда Улф да ме спасява, нито Анджело, нито дори майка ми да покаже характер, нито баща ми да започне да се държи като човек със съвест.
Единственият човек, от когото имах нужда, бях аз самата.