Крадецът на целувки

11

Франческа

Тъкмо си бях изтрила сълзите от очите, след като признах на майка, че започвам да се привързвам към Улф. Признанието беше и сладко, и горчиво, даже съсипващо. Може би заради нощните ни срещи в зеленчуковата градина или начина, по който открито ме целуна пред госпожа Стърлинг тази вечер, когато ме взе.
— Да не би да е някакъв стокхолмски синдром, майко?
— Мисля, че е зараждаща се любов, вита миа. Любовта е малко луда работа. Иначе не е любов, а просто заплесване.
— Трябва ли да си луд, за да се влюбиш?
— Разбира се. Влюбването по правило означава да полудееш по някого.
— Ти луда ли си по татко?
— Изглежда да, за мой ужас. Защо иначе бих останала с него, след като ми изневерява.
И това се беше случило. Новината ме съсипа, макар че трябваше да го очаквам. За мъжете от Клуба не беше изключение да си имат по една-две любовници.
Мама каза, че щом чувството те разкъсва, това означава, че е истинско.
— Но не трябва ли любовта да те кара да се чувстваш добре?
— Нищо не е хубаво, ако не притежава силата да те накара да се чувстваш и зле. Става дума за отношения, Франческа.
Отношения…
Колко съм привързана към Улф, стана ясно, когато Анджело ме измъкна от тълпата в градината. Въпреки че се чувствах съсипана и гневна на моя безчувствен годеник, изпитвах желание да  остана с него и заедно да се изправим пред баща ми. После Анджело ме накара да седна и махна тъмна къдрица от очите ми, попита ме дали съм щастлива. Замислих се искрено и дълбоко.
Не бях.
Но не бях и нещастна.
Осъзнах, че не само храня необясними, хубави чувства към мъжа, който ме беше превърнал в затворничка, но вече и не копнеех за допира на Анджело, както преди Улф да нахлуе в живота ми. Все още обичах Анджело, но само като момчето, което ме беше защитавало от братята си и с което си бяхме разменяли усмивки от двете страни на масата. Вместо топлите му познати,

нежни ръце, копнеех за силните, загрубели, корави длани на годеника си. Сякаш мълния ме порази и казах на Анджело, че макар да съм се почувствала зле от новината за него и Емили, между нас всичко е свършило.
Завинаги.
Когато видях изражението на лицето му, улових ръката му и я вдигнах към гърдите си, умолявах го да ми прости. Той стана и си тръгна, исках само да намеря майка си и да говоря с нея. Трябваше да почакам, докато Анджело се отдалечи, за да не изглежда сякаш излизаме от едно и също място.
Анджело бързо изчезна някъде из къщата. Братовчедка ми Андреа между два коктейла мимоза ми каза, че го мернала да се вмъква в една от стаите за гости на горния етаж с русата репортерка, с която Улф излизаше на срещи.
— Оная с хубавата коса? Една такава висока, нали? С тен? Излишно беше да ми напомня, че Кристен е разкошна.
— Именно. Благодаря.
Вместо да се ядосам на поведението му, изпитах странна враждебност. Дори не беше насочена към Анджело ами към собствения ми годеник, който ме беше унижил пред родителите ми, когато баща ми се заяде с него.
Вече бяхме в колата, гледахме през прозорците както винаги. Наблюдавахме как Чикаго профучава покрай нас със своя  блясък, по-сив и от очите на Улф. Играех си с ръба на бялата си рокля, несигурна какво трябва да кажа или да направя. Улф отново беше стигнал до глупавото заключение, че съм спала с Анджело. И отново изпитах чувството, че ако се защитавам, създавам модел на поведение, според който постоянно се извинявам заради това, че съм говорила с приятел.
Той наистина ли имаше толкова лошо мнение за мен? Имахме устна договорка и беше минало време, откакто я сключихме. Време, в което се целувахме и милвахме страстно.
Това нищо ли не означаваше за него? Наистина ли мислеше, че мога да го правя с всеки по всяко време?
— Няма да се оженя за пачавра – каза Улф със суха решимост, без да отклонява поглед от прозореца. В огледалото за обратно виждане видях как Смайти се сви зад волана и поклати глава. Затворих очи, впрегнах цялата си воля да не се разплача.
— Тогава ме пусни.
— Признание ли чувам, госпожице Роси?
— Няма да се защитавам пред човек, който не го заслужава – казах с цялото спокойствие, на което бях способна.
— А той заслужава ли гнева ми?

— Не ме плашите, сенатор Кийтън – излъгах, без да обръщам внимание на плача, надигнал се в гърлото ми. Харесвах го. Наистина. Хареса ми, че ме защити пред баща ми, че ми даде свобода да уча и да работя, сама да излизам от къщата. Хареса ми, че воюваше със семейството ми, но не ме поставяше между себе си и тях.
Дори ми харесваше, че не иска да съм му машина за бебета. Харесваше ми, че ставаше сговорчив всеки път, когато се държа добре с него. Че версията на Улф, която получавам – гадняра или мъжа с пиперлив език, който ми се възхищава, – зависеше само от поведението ми към него. Харесваше ми как тялото му покриваше моето като щит, как устните му изгаряха кожата ми, усещането от езика му върху зажаднялата ми кожа.
— Все още – поправи ме той, челюстта му беше като гранит. – Все още не се страхуваш от мен.
— Искаш да се страхувам ли?
— Искам да се държиш както трябва поне веднъж в нещастния си, пиклив живот.
— Не съм спала с Анджело Бандини – казах за пръв път тази вечер и, обещах си, за последен път.
— Млъквай, Франческа.
Сърцето ми се сви в гърдите, преглътнах думите на огорчение, които напираха от устата ми.
Пристигнахме    в    къщата.    Той     заобиколи     колата     и    ми отпори вратата. Излязох, без да му обръщам внимание, отворих си сама входната врата. Толкова бях побесняла, че ми идеше да крещя, докато гласните ми струни не се пръснат. Изобщо не вярваше в мен. Кой го беше направил толкова недоверчив и коравосърдечен?
Баща ми вероятно. Нямаше как по друг начин да се обясни омразата помежду им.
Чух зад себе си как Улф дава нареждания на телохранителите да стоят далеч от къщата, което противоречеше на протокола. А той винаги спазваше протокола.
Втурнах се в стаята си, отчаяно исках да си събера мислите и да намеря начин да се справя със ситуацията. Все си мислех, че ако избегна сблъсъка, за него ще изглежда сякаш си признавам. Единственият ми грях беше, че съм седяла до Анджело и съм му казала, че трябва да спре да ми изпраща съобщения. Че искам да дам на бъдещия си съпруг възможност да ме спечели.
— Можеш да забравиш за колежа. – Улф хвърли телефона и портфейла си на мраморната полица над камината зад мен. – Сделката вече не важи.
Обърнах се рязко, очите ми горяха от недоумение.

— Не съм спала с Анджело! – повторих. Боже, вбесяваше ме до краен предел. Нито веднъж не пожела да му обясня, нито пък каза какво го тормози. Наумил си го беше и толкова.
Улф ме изгледа спокойно. Втурнах се към него, блъснах го в гърдите. Този път, за разлика от първия и втория, го блъснах, той отстъпи само на сантиметър. Ударът ми беше изпълнен със страст. Осъзнах, че искам да усети болка, по-силна от тая, която ми беше причинил.
Отношенията.
— Сигурен ли си, че си адвокат? Защото никакъв те няма в събирането на доказателствата. Не съм спала с Анджело. – Трети път.
— Видях ви заедно в градината.
— И какво? – Така бях побесняла, че дори не можех да скалъпя нормално обяснение. Вкопчих се в официалната му риза, улових врата му с ръце и се опитах да извъртя и наведа главата му. Притиснах устни до неговите, отчаяно исках да му покажа, че чувството между нас беше истинско, поне що се отнася до мен, и че в целувката ми има нещо неописуемо магична отвара, – което не мога да дам на друг.
Нито помръдна, нито отговори на целувката ми. За пръв път, откакто го познавах, не унищожи онова, което ни разделяше, в секундата, в която му позволявах да ме докосне. Обикновено стигаше да се доближа и на сантиметър, за да прекоси океан и да ме удави в целувки и ласки. Изпиваше ме, когато му позволявах. Този път тялото му си остана сковано и неотзивчиво  под пръстите ми.
Направих стъпка назад, неясната притъпена болка в гърдите  ми се разпространи из цялото ми тяло.
— Харесвам теб, Улф. По каква причина, не знам, но е така, разбираш ли? Караш тялото ми да се чувства различно. Обърква ме, но е истина.
И божичко, така си беше. Най-искрените думи, които бях изговаряла. У мен се надигна свян, от който лицето ми щеше да пламне.
— Много мили думи от твоя страна. – Усмихна ми се подигравателно, изправил се по-висок, по-едър и по-страшен, отколкото го бях виждала преди. – Я ми кажи, Немезида, дали не си въобразяваш, че ако ти избия Бандини от главата с чукане, това ще увеличи шансовете ти да посещаваш университет, така ли е?
— М… моля? – отдръпнах се, примигвайки. Продължаваше да не ми вярва. Каквото и да кажех, каквото и да направех, нищо

нямаше да промени убеждението му за случилото се между мен и Анджело.
Вдигна ръка, погали ме по лицето. Обикновено се разтапях от вниманието му, сякаш е великолепен слънчев лъч в декемврийски ден. Тази вечер обаче потреперих от допира му, и то не от вълнение. Тялото ми все така се разтапяше заради присъствието му и защото очите му бяха върху мен. Но някак всичко беше не както трябва. Желанието, което изпитвах към него, беше омърсено и отчаяно. Обречено в известен смисъл.
— Не те лъжа – прехапах устната си, за да не трепери. – Защо винаги мислиш най-лошото за мен?
Наведе се и ми прошепна:
— Защото си Роси.
Затворих очи, вдъхнах отрова, издишах надежда. Имах чувството, че потъвам, макар да стоях посред салона в прегръдките на мъжа, за когото щях да се оженя. Знаех какво трябва да направя само за да сложа край на омразата му към мен. Просто не бях сигурна дали след всичко нямаше да го намразя.
Улф нямаше да ми повярва и в този момент вече беше прекалено късно и неподходящо да му кажа, че съм девствена.
Не. Трябваше сам да го научи.
— Вземи ме – прошепнах сломено. – Преспи с мен. Съсипи честта ми. – Затворих здраво очи, усетих как гордостта ми ме напуска, изпарява се от тялото  ми  като  влага.  –  Избий с  чукане Анджело от главата ми.
Улф отстъпи назад и видях каква война избухна в него.
Твърде горд беше да приеме предложението ми и твърде гневен, за да го отхвърли.
— Моля те – вкопчих се в яката на ризата му, надигнах се на пръсти и прилепих тялото си към неговото. Възбудата му се вряза в стомаха ми и ме изпълни с фалшива, глупава надежда.
— Желая те.
— Но Анджело желаеш по-силно.
Поклатих ожесточено глава, целунах го по челюстта, в ъгълчетата на устните му, неговия Купидонов лък.
— Теб – тихо казах. – Само теб.
Затвори очи, пое дълбоко въздух и се отдръпна от мен. Още по- силно се вкопчих в ризата му, притиснах го силно към себе си.
— Отблъскваш ме? Така ли? – прошепнах във врата му, усещах адамовата му ябълка под устните си, наболата му брада и стегнатите му мускули. Всеки сантиметър от тялото му се мъчеше да се пребори. Срещу нас.
— На колене – дрезгаво каза, – искам да ме умоляваш да те изчукам.

Отдръпнах се от него, широко отворила очи.
— Моля?
— Изчука се с друг мъж на тържеството по случай годежа. За втори път; откакто сме сгодени. Искам да коленичиш и да ме умоляваш да те изчукам така, че в главата ти да не остане и мисъл за него. И се страхувам, че няма друг начин, Немезида – равно каза той, извил дебела, тъмна вежда, стиснал челюст от ярост.
Онемях.
Закрих уста с ръка, потиснах стон от агония, който можеше да се изтръгне от устните ми. Лицето му изразяваше безразличие, студенина; чудех се как може да е толкова жесток с жената, с която щеше завинаги да се обвърже. Нямаше връщане назад след онова, което се канех да направя, ако наистина се канех да го направя. Исках да се обърна и да си тръгна. Но знаех без капка съмнение, че направех ли го, ние приключвахме.
Трябваше да научи, че не съм спала с Анджело. И след като много пъти го бях лъгала, че съм го направила, имаше само един начин, по който да докажа невинността си.
Логиката в идеята беше извратена, също като Улф. Цялата ни връзка беше ненормална.
Поех колебливо въздух и бавно започнах да падам на колене пред него. Затворих очи, изпълнена с решимост да не видя онова, което се чете на лицето му, докато изоставях цялата си гордост заради него. Мама казваше, че гордостта е най-красивото украшение, което една жена може да носи, когато е гола. Но Улф току-що я откъсна от врата ми и всичките перли увереност се пръснаха по пода. Сведох глава и когато коленете ми докоснаха мрамора, простенах от болка и омраза към мен самата.
Мразя те. Харесвам те.
Да можех само да те напусна.
Ако не докажех истината на Улф, той идеше да направи живота ми ад или дори по-лошо щеше да ме върне на родителите ми, да отмени годежа ни и да ме превърне в клюки и посмешище за целия Чикаго. Каквото имаше срещу баща ми, щеше да го използва и щяхме да бъдем бедни, безсилни и беззащитни, без да може баща ми да защити мен или мама от бедността, от ирландците или от жестокото общество на Клуба.
Всичко щях да изгубя.
Изборът да не коленича всъщност изобщо не беше мой. Не можех да си позволя сватбата да се отмени. Не можех да си позволя и бъдещият ми съпруг да не ми вярва, понеже знаех, че

това ще направи и двама ни нещастни и ще ни накара да се намразим.
Салонът беше потънал в тишина, чувах ехото от ударите на сърцето си да рикошира в тавана. Вдигнах брадичка и боязливо погледнах, срещнах изпълнените му с жажда за наказание сиви очи. Имаше право. Да коленичиш пред някого наистина те превръщаше в тъпанар.
В мига, в който доброволно се принизиш за някого, той повече никога, никога няма да те погледне както преди. В леглото или извън него.
— Няма да те имам насила. – Гласът му режеше като нож, заобхожда нервите ми, нанасяше леки, а не разсичащи удари.
— Предлагам себе си доброволно – казах със сведена глава.
— Стани. Изправих се.
— Ела при мен и ме целуни така, както гази вечер целуна Анджело.
Преглътнах горчивината, надигнала се в гърлото ми. Омраза, унижение, възбуда, ужас и надежда се завихриха в гърдите ми. Коленете ми се удариха един в друг, докато вървях към него. Притиснах устните си в неговите и обвих врата му с ръце.
Тялото ми зажужа от тъмна енергия. Исках да го разкъсам от гняв и да му покажа, че съм невинна. Че все още не съм омърсена и че съм негова. Но бях посрещната с толкова вяло безразличие, че не успях да събера смелост да направя всичко, което искам.
Улф – най-накрая – наведе устни към моите и реших, че ще отвърне на целувката ми, но той само се ухили.
— Ако така целуваш мъжа, когото искаш отчаяно, разбирам защо Анджело изобщо не си даде зор да те спечели обратно.
И тогава изгубих всякакъв контрол.
Захапах долната му устна, здраво, ноктите ми заровиха и задърпаха косата му. Разкъса роклята ми от деколтето надолу и съсипа непоправимо дизайнерското творение. Кожата ми пламна, извих гръб. Изритах роклята, смачкана копринена купчина в краката ми, придърпах го към себе си, обвих го с ръце като смъртоносен октопод. Бях черна вдовица, която го поглъщаше изцяло. И двамата се задърпахме ожесточено, с олюляващи се крачки тръгнахме към стълбището и се ударихме в картината, в масата до стената и в някаква статуя. Той ме вдигна на ръце и ме понесе по стълбите, удави стоновете ми в целувки, задуши собствените си стонове от удоволствие, като впи устни в брадичката, в устните, ушите ми. Нараняваше ме с отмъстителна сласт. Бележеше ме с омразата си.

Госпожа Стърлинг беше в коридора, поливаше огромните растения на мраморните поставки до големите кремави стени. Когато ни видя, впили устни един в друг; как ме носи полугола, ахна и се втурна към западното крило.
Захапа горната ми устна и я всмукна, отнесе ме в спалнята ми. Анджело изглеждаше като човек, когото съм познавала в друг живот, недостъпен и далечен като луната. Улф беше тук, от плът и кръв, изгаряше ме като слънцето. Смъртоносен и вбесяващ и аз го знаех, просто знаех, така както бях изгубена в ласките му. Нямах представа как ще се справи с онова, което щеше да последва. Но бях убедена, че когато всичко приключи, той ще бъде униженият.
Не бях лъжкиня.
Не бях прелюбодейка.
Бях бъдещата му съпруга.
Опитах се да го предупредя, но не ми повярва.
Когато стигнахме стаята, изрита вратата и ме хвърли на леглото.
Лежах там, гледах го с вирната брадичка и се надявах да проявя увереност. Исках да бъда безсрамна и студена, когато ме вземе. Дори когато му се отдавам. Дори когато получеше моето най- скъпоценно и единствено притежание. Притежание, което той със сигурност не беше спечелил тази нощ.
Невинността си.
Стоеше пъхнал ръце в джобовете на тесните си официални панталони и ме гледаше с презрение, оценяваше ме, сега, когато бяхме останали напълно сами. По мен нямаше други дрехи, освен белия ми сутиен и белите бикини. Разбрах, че онова, което вижда, му харесва, защото погледът му потъмня. И от този поглед стаята се нагорещи, въздухът стана гъст като гъста козина.
— Свали всичко друго, освен токчетата нареди той.
— Не съм ти стриптийзьорка – изсъсках, изпепелявах го с присвитите си очи. – Аз съм бъдещата ти съпруга. Освободи ме от дрехите така, както се освобождаваш от обетите си, както наистина искаш, сенатор Кийтън.
— Обетите, които очевидно за теб нищо не означават – отново подхвана той с още по-голяма омраза. Едва ме поглеждаше, докато говореше. – Сваляй, Франческа.
Усмихнах се и събрах смелост. Извих ръка и откопчах сутиена си зад гърба, почти усетих как пулсът му се ускори отстрани на врата му. Лицето му остана безизразно, дори когато свалих долното си бельо и останах само по токчета в леглото.
Наведе се, все още напълно облечен, гледаше ме в очите и пъхна ръка между нас. Притисна широката част на дланта си

между бедрата ми. Усетих влагата си по мъха там, която беше хладна отвън, но гореща вътре в мен.
— Ще го кажа само веднъж, Франческа, след това съвестта ми ще е чиста. Ако не ми кажеш да изляза от стаята в този миг, ще те разкъсам, ще те опропастя, ще те притежавам и имам цялата нощ. Ще избия Анджело от главата ти, а след това останалите идиоти, които са имали нещастието да те докоснат и да им мине през главите, че ще има втори път. Няма да проявя разбиране. Няма да проявя съчувствие. Ако си свикнала на нежни любовници и на гушкане по цял час, кажи, и край на устната ни договорка.
— И все пак ще се ожениш за мен, така ли? Ноздрите му се разшириха.
— Ще се оженя за теб, но ми се иска да не го правя.
Мислеше си, че съм била с други мъже. Представих му се в съвсем различна светлина и той ми повярва. За него нямаше значение коя съм в действителност. Улф премина всякакви граници, за да ми го докаже. Онова, което ме порази обаче, не бяха думите му, ами положението ни. Искаше да ми прости, да спази устната ни договорка, която аз уж бях нарушила, въпреки че в неговите очи бях спала с бившия си годеник неведнъж, ами два пъти. Каза, че не преговаря, но го беше направил. С мен.
— Да не би да се страхуваш от чувствата си, когато ме докоснеш? – подразних го. – Стените на айсберга май се топят, сенаторе.
— Десет секунди, за да вземеш решение, Немезида.
— Отговорът ти е ясен.
— Кажи го. Осем.
Усмихнах се, въпреки че вътрешно се разпадах. Насила щеше да отнеме невинността ми. Мислеше, че съм опетнена, и за да му докажа, че греши, трябваше да го оставя да ми причини болка така, както той беше изпитал болка, когато ме беше видял с друг мъж. Знаех как е изглеждало. Анджело наистина ме докосна. Наистина се беше привел към мен. Прокара пръсти през косата ми. Палецът му потри устните ми. И след това се вмъкна да прави секс е друга, докато ме няма.
Доказателството, което ме оневиняваше, беше тук, в мен.
— Пет.
— Опитай се да не се влюбваш в мен – разтворих бедра.
— Франческа. Три.
— Би било крайно неудобство, мио аморе* . Да обичаш съпругата, която си имал за отмъщение.
[* От италиански mio amore – „любов моя“.]

— Едно.
— Остани – отсякох, високо и ясно.
Тръгна към мен и ме придърпа през кръста, за да легна под него. Поех дъх, когато сложи ръка на врата ми и го обхвана, прикова ме между коленете си, заключил между тях бедрата ми, все още напълно облечен.
— Отвори ципа на панталона ми.
Не можех да дишам, какво ли оставаше да отворя ципа му. Затова просто се взирах в него, надявах се да не възприеме слисването ми като отбрана. Но така направи. Разбира се, това направи. Изръмжа ниско, сам разтвори ципа и смъкна панталоните си. Сърцето ми биеше толкова бързо и силно, че ми се стори, че ще повърна. Бързо в ума си събрах всичко, което знаех за правенето на любов, и реших, че всичко ще бъде наред с мен. Бях готова и влажна там, където трябваше да бъда, и в ръцете на най-желания мъж в Чикаго.
С панталони около коленете си, пъхна пръст в мен, по лицето му не се четеше никаква емоция.
Поех въздух и се опитах да изглеждам спокойна, дори когато в очите ми отново се надигнаха сълзи. Болеше. Не бях сигурна коя болка беше по-силна, тази, която изпитваше тялото ми, или тази, която изпитвах от начина, по който ме гледаше, сякаш съм само парче месо.
Така както беше гледал Кристен.
Пъхна пръст в устата си и го облиза, равнодушно. След това заби отново пръста си дълбоко в мен, после с влагата от възбудата ми натопи устните ми. Трябваше да опитам собствения си вкус. Мускусен и сладък. Изчервих се, зърната на гърдите ми набъбнаха, станаха толкова чувствителни, че ми се прииска да усетя как ги трия в твърдата му гръд.
— Той използва ли презерватив? Избърса остатъка от влагата ми по страната на лицето ми. Прииска ми се да плача, докато не изчезна в плача си, но преглътнах.
Само след няколко кратки мига щеше да открие, че три пъти съм казала истината, затова му казах онова, което искаше да чуе.
— Да.
— Поне толкова приличие е имал. Аз няма да ползвам, но утре сутрин на шкафчето ти ще те чака хапче. Пали разбираш, че в списъка ми със задачи да имам дете от курва, която охотно си отваря краката, е от последните точки. Ще вземеш хапчето без въпроси. Ясен ли съм?
Затворих очи, по тялото ми плъзна срам. Съгласих се. На всичко. На думите му, на действията му, на жестокостта му. В

крайна сметка бях паднала на колене и умолявах това да се  случи.
Ясен.
— Ще карам почти без увертюри, но ги си подготвена от друг, а и аз не съм в дашно настроение – усмихна се мрачно и с внезапен тласък влезе в мен с такава сила, че извих гръб, гърдите ми срещнаха неговите и под клепачите ми избухнаха звезди, когато болката ме прониза. Улф разкъса естествената бариера на тялото ми и нахлу дълбоко в мен, сякаш ме разкъса на части. Болката беше толкова силна, че прехапах устни, за да потисна вика от агонията. През целия ми живот Клара и мама ме бяха предупреждавали за тампоните, за карането на колело и дори когато ходех на езда, трябваше да нося дебели панталони, за да запазя тази свещена ценност. Само за да преживея тази болка и унижение.
Лежах обездвижена, безмълвна и скована под тялото му. Единственият признак, че все още съм в съзнание, бяха сълзите, които се застичаха по лицето ми. Здраво прехапах устни, за да не издам и звук.
Аз съм ръждясала бодлива тел, увита в топка от страх.
— Толкова тясна… – простена той, изпълненият му с животинска страст глас посрещна моето мълчание, докато той се движеше с такова настървение, бързина и безмилостност, че си помислих, че ще ме разкъса на парчета. Сълзите ми течаха по възглавницата, а тласъците му ставаха все по-настървени и навлизаше все по-дълбоко и по-дълбоко. Усетих как стените на невинността ми падат и започвам да кървя. Не му казах да спре, не му признах, че съм девствена.
Лежах и го оставих да ме има. Отне невинността ми със сила, но нямаше да му дам и достойнството си. Нито частица от него. Изключено беше след сцената в салона.
След няколко тласъка се насилих да отворя очи и отправих замъглен поглед към безстрастното му, гневно лице. Помежду ни имаше някаква влага, бедрата ми бяха мокри и знаех от какво. Помолих се с всички сили, които все още ми бяха останали, да не го е забелязал.
Но беше. Забеляза го. Веждите му се събраха и едва сега видя изражението ми, сълзите, болката, изписана по лицето ми.
— Цикъл?
Не отговорих.
Отдръпна се внимателно от мен, сведе очи между нас. По вътрешната част на бедрата ми и по бельото имаше кръв. Улових го за яката на ризата и го придърпах. Отчаяно исках тялото му да скрие моето.

— Довърши започнатото – прошепнах през зъби. Толкова близо беше, че усещах пулса му в гърдите.
— Франческа. – Гласът му беше хрипкав и изпълнен с вина. Вдигна ръка, за да погали лицето ми. Отблъснах я. Този негов нов, нежен глас ми беше непоносим. Не исках да е мил с мен. Исках да се отнася към мен като към равна на него. Със същия гняв, сласт и омраза, каквато в този миг изпитвах аз към него.
— Сега вярваш ли ми? – Усмихнах се горчиво през сълзите, които се лееха като дъжд и отчаяно искаха да отмият последните няколко минути. Лицето му се отпусна, надигна се и се отдръпна от мен. Отново придърпах тялото му.
— Готово – погледнах го в очите и видях огромното нещастие в тях. Скръстих глезени на гърба му и го приковах в мен. Реших – какъв да бъде моят първи път. Довърши започнатото. Веднага.
За мой ужас сълзите ми се застичаха още по-обилно и той ги облиза, когато се наведе отново над мен. Езикът му премина от врата ми към скулите, улови всички сълзи, които капеха от очите ми.
— Нем – опита се да ме вразуми.
— Млъкни – зарових лице в рамото му, докато телата ни се свързваха, накарах го отново да влезе в мен.
— Съжалявам каза той.
Тласъците му вече бяха внимателни, пръстите му се движеха по бедрото ми, за да ме отпуснат, лек, интимен жест, който не беше нищо повече от сладка лъжа. Петата ми се търкаше в панталоните, които така и не си направи труда да свали. Знаех, че иска да приключи всичко. Освен това знаех, че е прекалено късно случилото се да се поправи.
След няколко минути, в които чувствах тъпа болка, Улф започна да ускорява темпото. Лицето му се изопна, очите му потъмняха и в този момент успях да погледна към лицето му отново, без да изпитам чувството, че забива нож в гърдите ми  при всеки тласък. Свърши дълбоко в мен, топлината на страстта му завладя всяка моя частица. Здраво притисках раменете му. Чувствах се разкъсана и разбита под него, долната част от тялото ми беше почти изтръпнала от болка.
Надигна се, за да ме погледне, взираше се в лицето ми, но отбягваше погледа ми.
Известно време мълчахме, той продължаваше да лежи отгоре ми. Не ме попита защо не съм му казала, че съм девствена. Сам го проумя. Най-накрая се претърколи на леглото. Отдръпнах се бързо и станах, покрих се с лавандуловата сатенена нощница, която издърпах от стола зад писалището.

Седеше на леглото зад гърба ми, приведен, изглеждаше леко стъписан. Лицето му не издаваше мислите му, раменете му бяха провиснали. Почти нищо не напомняше за наглия гадняр, когото познавах, бъдещия ми съпруг, от когото се излъчваше свръхувереност. Не го обвинявах за мълчанието му. Думите изглеждаха твърде незначителни за случилото се тук тази вечер.
Взех пакета с цигари от нощното шкафче и запалих пред него в дома му. Поне това ми дължеше.
Знаеше той, знаех и аз, че ако се опита да бъде мил с мен, няма да го преживея.
— Утре трябва да ставам рано. Имам последна проба за роклята, после ще пазарувам за колежа седнах на бюрото, което гледаше към градината. Градината обичах така, както бих искала да можех да обичам съпруга си. С цялото си сърце и без да очаквам кой знае какво в замяна.
— Нем – гласът му беше толкова нежен, че ме съсипваше. Опрях брадичка на юмруците си. Вече беше зад мен и ръцете му бяха на раменете ми, опря челото си на главата ми. Въздъхна пресекливо и от дъха му косата ми се разлетя около лицето ми. В стаята миришеше на секс, на кръв и на отчаяние, което преди го нямаше.
— Махай се – студено казах. Целуна ме по главата.
— Никога повече няма да се усъмня в теб, Франческа.
— Махай се! – креснах и се оттласнах от писалището. Колелцата на стола се удариха в краката му, но той сякаш не почувства болката. Тръгна си, но случилото се помежду ни остана в стаята.

Когато на следващата сутрин се събудих, на нощното шкафче ме чакаха две обезболяващи и хапче за след секс без предпазни средства, бутилка вода и топли, мокри кърпи. Веднага разбрах, че госпожа Стърлинг е наясно със случилото се през нощта.
Взех хапчетата и ги изпих с водата от бутилката. В остатъка от деня плаках в леглото.