Продължението в Лагера....

Градината на Афродита е по-красива през зимата (Посейдоне, нямаш вкус)

Г. Т. на Хейзъл
Партито бе крайно неподходящо! Едва вчера изгоря единственото ни сигурно място, а сега празнуваме. Кое по-точно?! До мен седеше Франк, който, съдейки по изражението му, бе на същото мнение. Или щеше да се превърне в мечка гризли или в малко кученце. Стиснах ръката му, а той ме дари с лека усмивка.
Започна бавна и приятна музика и двамата станахме, за да потанцуваме. Може би вечерта нямаше да е толкова лоша.

Неутрална Г. Т.
Джейсън стоеше посредата на дансинга, опитвайки се да не обръща внимание на множеството госпожици, в изящни рокли и поли. От толкова клюки сигурно бяха забравили, че той има гадже. Обаче в момента гаджето му го нямаше. Той се опита да я потърси сред тълпата, ала никъде не я откри. Пайпър сякаш бе потънала в дън земя. От своя страна, Талия бе във вихъра на партито. Танцуваше и забавлявате като запоследно. А слюнките на Аполон по нея едва не накараха Джейсън да смаже физиономията му. Нещаст....
- Хей! - гласът на сестра му го извади от мислите. - Стоиш като пън, раздвижи се малко! На парти сме!
- Ти си била голяма купонджийка! Кой би предположил....
- Млъкни и танцувай, Джейсън!
След което с танцова стъпка се отдалечи към другата част на стаята.

Г. Т. на Хейли
Партито бе феноменално! Докато танцувах с някакво момче, забелязах лутащият се Джейсън Грейс. Горкичкият, напудреното му гадженце го няма!
Завъртят се в ритъма на музиката и оставих красавеца сам на дансинга.
Тъкмо тръгвах към сина на Зевс, когато изведнъж пред мен се разкри гледката на оранжева коса.
Скарлет, Скарлет..... Толкова предвидима....
Затова бях дошла. С това щях да до тръгна. Скарлет Вериас беше моята цел.
Сякаш прочела мислите ми, тя бързо се скри от погледа ми. Бягай, докато можеш, Скарлет!
Трябваше да тръгна след нея.... Но какво пък, имах още седмица. А русият сладур все така изкусително не правеше нищо.

"Съвсем случайно" се бутнах е него.
- Май това ти е навик, а? - попита той, опитвайки се да надвика музиката.
- Може би проблема е в теб, замислял ли си се?
- Надявай се!
След което ме завъртя с ритъма на песента. Танцувах със син на Юпитер на Олимпийско парти. Ако майка ми разбереше, щеше да ме убие.

Г. Т. на Рейна
Дори не си направих труда да отида на партито. Последното, което ми се правеше бе да танцувам на смахнат божествен купон.
Седях в стаята си, взирайки се в нощното небе през отворения прозорец. Подухваше хладен вятър.
Изведнъж на вратата се почука.
- Влез! - извиках.
Тъмна коса се показа в стаята.
- Не очаквах...
- Пълен съм с изненади!
- Не съм изненадана, че си пълен с изненади, Пърси Джаксън. Какво търсиш тук?
- Дойдох, за да разбера как си. Което предполагам бе глупаво, но не знам какво друго да кажа.
- Не е глупаво, а мило. Предполагам, че съм била и по-добре. Ще се оправим все някак.
Ти как си? Как е Анабет?
- Аз все още не мога да приема случващото се. Анабет не е добре. Никак даже.
- Какво ѝ е?
- Тъжна е. По цял ден. Мисля, че халюцинира. Разказа ми за някакъв непознат с качулка или нещо подобно.... Преди малко повръщаше.....
- Звучи по-зле отколкото мислех, че е.
- Загубата на лагера на ѝ се отразява добре.
- Сигурна съм, че ще се оправи. Както и ти. И всички останали.
- Дано си права. Е, аз ще тръгвам. Лека нощ, Рейна.
- Лека нощ, Пърси.
И той излезе, след което затвори вратата.