Продължението в Лагера....

Гардеробът не харесва пръстите на Талия

Зевс впери погледа си в шестимата богове.
- Значи вие двамата се провалихте, заради лопата. Другите двама, отидоха да ви спасяват жалките задници преди да си свършат работата, а третите не са направили нищо смислено, освен да дават съвети на барбита. Как се очаква да разчитам на вас?
Джейсън стоеше отстрани, чудейки се кога да проговори.
Баща му не беше особено впечатлен от работата на боговете и ако изръсеше нещо от сорта на "Хейли прекрати разговора преди да съм си довършил дори въпроса" нямаше да е много добро решение от негова страна.
Хера, стоеше на трона си, но не внимаваше особено в думите на съпруга си. По-скоро изглеждаше сякаш чака нещо или някого.
Останалите Олимпийски богове не бяха в залата и Джейсън се радваше за това. Колкото повече богове, толкова повече напрежение.
След кратко време беше установено, че е няма как да разберат плановете на вещиците и боговете и Джейсън бяха изпратени от Господаря на небесата.

Г. Т. на Талия
Сутринта беше ужасна. Нека започнем с това, че си тряснах пръста на крака в ръба на гардероба. Това нещо боли. След това дойде ред на по-сериозните проблеми.
Както обикновено в трапезарията имаше полубогове. Но с всеки ден те ставаха все по-малко, тъй като си намираха други жилища. Нещо тази сутрин обаче беше различно.
На масата на боговете имаше два допълнителни стола. Странно. Кой би искал да закусва с тях?
Може би Персефона и Хадес бяха извикани. Каквото и да беше, не ми пукаше особено за него. Не и докато не разбрах кои са височайшите гости.
Докато най-спокойно си ядях гофретите, през вратата нахлуха две каращи се богини. Едната викаше до небесата, а другата просто ѝ отвръщаше с някой саркастичен коментар.
Веднага познах кои са. Енергията им го издаваше. Уважаемите дъщери на баща ми и мащехата ми - Илития и Хеба.
Илития размахваше ръце ожесточено, карайки се със сестра си, докато черната ѝ коса хвърчеше около нея. Хеба я слушаше с досада, по-голяма от тази, с която слуша съпруга си Херкулес.
Хеба ме погледна и сестра ѝ го забеляза. Илития спря да ръкомаха. Погледът ѝ замръзна върху мен.
Втренчването обаче бе прекъснато от досадния глас на Хера.
Мащехата ми приветства дъщерите си, въпреки че с Илития никога не си изградили взаимоотношенията след онази случка с Лето. Но това не пречи двете да изглеждат като сиамски зли близначки.
Хеба беше по-любимото дете. Но и детето, което най-много не харесваше тях.
Ако можеше да си тръгне, най-вероятно щеше. Но Арес беше изтипосал мазната усмивка на устата си, докато сестрите му сядаха до него. Баща ми ги поздрави и тримата започнаха някакъв разговор.
Семейната им идилия ми разваляше апетита толкова много, че гофретите с шоколад дори ми изглеждаха гнусни.
Затова просто станах и си тръгнах. Последното, което ми трябваше бе усмивката на Хера.