Продължението в Лагера....

Меган е в лошо настроение (Никой не може да повярва)

Джейсън стоеше като вцепенен. Мислеше си, че не е чул правилно. Хейли...... Не можеше да е истина.
Пайпър стоеше като опарена.
- Ти...
Дори не можа да довърши преди Хейли да я нападне и да я забие в земята. Коляното ѝ опря гърдите на момичето и Пайпър едва дишаше.
- Хейлс, моля те, пусни я!
- Не съм ти никаква "Хейлс", полубог! А сега скъпоценната ти приятелка ще си плати за това, че си позволява такива неща!
Хейли посегна към ножа си, но Джейсън я спря с меча си и я одраска.
- Не започвай нещо, което не можеш да довършиш, сине на Юпитер!
- Няма да ти позволя да убиеш Пайпър! - викна Джейсън. Щеше да заколи всеки, посегнал на Пайпър.
- Очевидно ще ми се налага да изхвърля още един труп - въздъхна полуелфата. - Е, поне мога да се позабавлявам преди това.
Преди той да може да реагира, Хейли се спусна към него с кинжали в ръцете. Поряза крака му и Джейсън изрева от болка. Тя отново нападна, но той успя да отбие удара. Замахна към нея с меча си, но тя го избегна и отново се насочи към него с плашеща, хладна усмивка на лицето си.
Успя отново да направи рана, този път в ръката му. Дрехата му се напои с кръв. Джейсън падна на колене от болка. Момичето знаеше къде да атакува. Тя се приближи към него с впечатляващо спокойствие.
- И сега, дете на Рим, ще видиш защо никой не се закача с мен!
Вдигна меча си във въздуха и замахна с него. Секунда преди главата на Джейсън да хвръкне във въздуха, Хейли застина.
- Джейсън? - попита и свали меча си. - Какво става?
Той я погледна, изненадан че не го е екзекутирала.
- Защо не ме уби? - попита накрая.
- Да те убия? Защо бих.....
Усети Пайпър секунда преди тя да успее да я надупче в рамото. Хейли отби кинжала на момичето.
- Какво ти става? - попита троснато Хейли. - Защо....
- На мен какво ми става? Ти едва не уби мен и гаджето ми!
- Не съм направила такова нещо! Последното, което помня бе, че ти беше отгоре ми като побесняла, ревнива откачалка!
- Моля?! Ти.....
- Чакайте! - извика Джейсън. - Мисля, че нещо тук не е наред!
- Или по-скоро някой - промърмори Хейли.
Пайпър изглеждаше готова да я удоши.
- Хейли как така не помниш, че до преди две минути едва не ме осакати?
- Не знам...... Мисля, че съм била обладана или нещо такова.
- Обладана - изсумтя Пайпър. - Очакваш да ти повярвам?
- Каква полза имам от това да се оправдавам, като буквално можех да ви отнема жалките животи за по-малко от минута, дъще на Афродита?
- Може би защото....
- Изобщо не ми се занимава с теб и твоя досаден глас! Мисли си каквото искаш, не ми пука. А сега, ако ме извините, си отивам!
И тя изчезна преди Джейсън да успее да мигне.
- Вярваш ли ѝ? - попита Пайпър.
- Не знам на какво да вярвам, Пайпс! След последната седмица вече на никого не вярвам.
- Но си ядеше бонбони с нея!
- Опитвах се да бъде приятел с Хейли. Не съм искала да те нараня или да имам нещо повече с нея!
- Но изглеждахте....
Джейсън я прегърна, след което я целуна.
- Обичам само теб! Не ми пука за Хейли или за което и да е друго момиче!
Пайпър се изчерви и съжали за нещата, които му каза. Вече знаеше, че колкото и да се опитва, Хейли няма да замени нейното място в сърцето на Джейсън.