Продължението в Лагера....

Разгеле!

Имам онлайн урок по мат и реших да пиша нещо тука.
Г. Т. на Талия
- Къде са всички? - попитах учудено, след като светнах лампите. - Пърси? Анабет? Хари?
Не след дълго двете бабички ме настигнаха.
- Ще се мръднеш ли от вратата или... - този бог ме дразни повече и от Джаксън.
Дори няма да си направя труда да му отговоря.
- Другите ги няма - заявих, обръщайки се към Джейсън.
- Трябваше вече да са тук - каза Аполон.
- Не думай! - промърморих.
Влязох вътре и побързах да се натъпча в банята. След като влязох, първата ми работа беше да се зачудя какво да ударя и да си изкарам яда. Какво му стана изведнъж? Държеше се мило, приятелски и някак.... флиртаджийско? Не, не съм флиртувала с него! Не и умишлено! Но какво, по дяволите, му стана? Искам да го пребия или по-добре наистина да го прегазя с танк. Имам чувството, че си прави някаква шега с мен! Докато се усетя, вече бях започнала да плача! Страхотно! Последното, което ми трябва е да му покажа, че е спечелил и е успял да ме нарани. Ако това му е била целта, успя! Но никога няма да му го покажа! Не мислех, че може да бъде чак толкова жесток. Мислех, че се е променил! Мислех, че не е като другите богове! Но съм грешала...
- Ъммм Талс! - чух брат ми. - Хари и Анабет се прибраха! Но Пърси го няма и двамата не знаят къде е!
Колкото и да ми се искаше да се оттърва от него, нямаше как да не се притесня за онзи дразнещ келеш. Той поне ми беше приятел. А Аполон..... Тотално изперка....
- Идвам! - казах с пресипнал глас от банята.
След като излязох първото, което видях, бе разтревоженото лице на Анабет.
- Пърси няма ли го?
- Не - отговорих прекалено кратко. - Но съм сигурна, че е добре!
- Аз не!
- Имаш голямо доверие на гаджето си! - врътна очи Аполон.
- Млъквай! - скастрих го веднага.
Той тихо се изсмя, все едно аз не съм никоя, че да му нареждам.
- Пърси трябваше вече да е тук - отбеляза приятелката ми, без да обръща внимание на досадния звук излизащ от устата на един кретен в стаята.
- Значи ще приложим "Търсенето на Немо" в реалния живот? - попита брат ми, когото също бих ритнала.
Погледнах го злобно.
- Ако Пърси беше тук, щеше да се засмее! - защити се той.
- Ако Пърси бе казал подобна глупост, щях да го изгледам двойно по-злобно.
- Хари остава тук, в случай че се върне. Аз и Джейсън отиваме да го търсим. Аполон и Талия...... не се заяждат един с друг и търсят чудовища - съобщи плана си Анабет.
- Не може ли аз да дойда с теб? - погледнах я умолително.
- Не - отсече тя. - Отивам с Джейсън. Той ми е нужен, за да го открия. Пък и с Аполон работите добре в екип! Ще се справите! - увери ни тя докато вървеше към входната врата.
След няколко секунди с Джейсън бяха навън.
- Докъде стигнах! - оплака се Аполон. - Полубогове да ми нареждат какво да правя!
- Преглътни поне веднъж егото си и спри да мрънкаш! - изкрещях му в лицето.
- Абсолютно същото важи и за теб! Но ще ти предложа да спреш и да викаш!
- Каза той, викайки!
- Ще спреш ли да ми опонираш на всяка шибана дума?!
- Аз....
- Ей, влюбените, по-кротко със семейния скандал! - извика и Хари.
- Първо: как, по дяволите, ни нарече?! Второ: Млъквай и ти! - Още един тъпанар, който ми досажда!
Докато се разпрвях с него, Аполон вече обуваше маратонките си.
- Идваш ли или? - попита от коридора.
Тръгнах без да му отговоря. Обухме се и излязохме.
Трябваше да търсим чудовища през нощта. Супер! Това е като да се бутнеш сам в някоя канавка!
Докато въряхме по тъмните и празни улици на Ню Джърси, Аполон не беше обелил и дума. По едно време се зачудих дали не се е изпарил във въздуха.
Продължавах да завивам по каменните улички. На някой от всичките завои се спънах, поради факта че нямаше улични лампи на конкретната улица. Преди обаче да срещна лицето си с камъните, една ръка се уви около мен и ме хвана.
- Благодаря! - казах на Аполон.
- Моля! - отвърна..... Пърси.
Чакай малко!
- Пърси? - попитах.
- Че кой друг!
- Ами къде е.....
- Аполон е ей там!
Сочеше някъде в тъмнината, но аз отново не виждах нищо.
- Аполоне! - извиках.
Пак се прави на сърдит! Но все пак.....
- Къде беше? - попитах Пърси.
- Наблизо. Спречках се с няколко неприятни чудовища!
- Аха.
Секунда след това стрелата ми се озовава в корема му.
- Пърси никога не би ме хванал, ако тръгна да падам! Ще ме остави да падна и ще ми се смее след това! Сега ще те попитам още веднъж: Къде са Пърси и Аполон?!
Гърлен смях се изтръгна от гърлото на нещото, представящо се за Пърси.
- Сериозно ли не осъзнаваш какво ще се случи? Разочарован съм, Талия Грейс! Интуицията ти е толкова силна, а не можеш да видиш нещо очевидно! Сега се луташ сама по калдаръмени улички, търсейки приятелите си. Утре ще търсиш разума си! После сърцето си!
- Какви ги дрънкаш? Къде са приятелите ми?!
- Същата като баща си! Държи винаги на нейното!
Усещах как бавно се изправя.
- Искаш ли да те заведа при водорасляка?
- Не. Искам да ми кажеш къде е! Мисля, че го споменах няколко пъти.
- Беше риторичен въпрос!
След което се издигнах във въздуха. Само това не! Бяхме на около 20 метра над земята.
- Какво ще стане, ако.....
Чудовището отпусна хватката си. О, не не не не! Една сълза се стече от окото ми.
- Моля те! Пусни ме!
- С удоволствие! - изсъска то.
Една секунда след думите му, бях в познати мускулести ръце.
- Отново те спасявам, а? - попита с мазна усмивка.
Къде изчезна онова заядливо богче, отпреди 20 минути? Мислените ми способности обаче отказваха. Увих ръце около врата му и го прегърнах.
- Беше ужасно! - казах.
- Беше в стаята на ужаса. Нормално!
- Какво беше това нещо?
- Ще ти обясня после! Сега се успокой!
- Аз, ъм, съжалявам! - промърморих, продължавайки да го прегръщам.
- И аз!
Всичко, което се случи днес, ми дойде в повече! Не исках да се караме! Не исках Пърси да изчезне! И определено не исках да изпитам ужас! Но ето, че се случи!
Докато се отдръпвах от него, гледах сините му очи. Изглеждаха толкова мили. Нямаше помен от яростното тъмно синьо. Колкото повече ги гледах, толкова по-красиви ставаха.
- Ще спрем ли да се гледаме втренчено? - попита той, гледайки ме също.
- Аха - измърморих, но не откъсвах очите си от неговите.
Винаги ли е бил толкова красив? Дори в тъмното, което в момента бе огрято от мистериозна светлина, произлизаща от лъка му.  И двамата седяхме така. Никой не изместваше поглед от другия. Продължавах да пропадам в бездънните му, прекрасни очи.
Секунда по-късно усетих устните му върху моите.