Продължението в Лагера....

Ден за комплименти!Артемида е бясна!

*ВАЖНО!
Много се извинявам за това, че повече от месец не качвах глави! Бях в период на творчески застой и изпитвах липса на вдъхновение за каквото и да е. Исках да кача глава, но седнех ли да пиша просто блокирах. Отново се извинявам! Ще се опитам да се реванширам! 💙💙💙*
* Предупреждение:
Следва различен начин на писане, дано да ви хареса! *

Там ги чакаше Меган, която само ги погледна и....не каза нищо. Просто си седна на нейната маса.
- Не, че се оплаквам, но какво ѝ става? - попита Анабет. -По-странна е от обикновено!
- Радвай се докато можеш! - каза тихо Люк.
- Прав си.
Седнаха да ядат. Хари отиде до масата на Анабет.
- Здравей, шефке! - поздрави я шеговито той, сякаш не са били заедно до преди малко.
- Ооо, Казанова! - не остана по-назад. - "Не сме се виждали оттавна!" Как е?
- Не може без сарказъм, а?
- Хах. Какво искаш, Хари?
- Ами исках да благодаря за цялата вечер...и сутрин!
- Уау! Лошото момче имало емоции!
- Не съм лош..... просто не съм разговорлив - възрази той.
- Признай, че си леко груб понякога..... даже повечето пъти.
- Добре де, не съм господин любезност. Но и то не изглеждаш по-малко опасна!
- Страхотен комплимент! Учудвам се какво намират момичетата в теб. Бива си те на външен вид, ама като характер....
- И твоите комплименти не остават по-назад!
- Хах!
- Кога.... ще мога да отида в другия лагер?
- Оу.... Ами, предполагам, че трябва да питаш Хирон. Досега не сме имали такъв случай. Чудя се как се е получило объркването. Но нека не го мислим толкова. И без това с Пърси ще ходим в Голямата къща после, ако искаш ела с нас!
- Добре! Ще се видим там след закуска.
И той се върна на масата при останалите.
Изведнъж ловджийките се появиха.
- Какъв ти е проблема?! - чу се нечий глас.
- Моя проблем? Ти си тази, която има проблем! - извика Талия.
- Спрете да се карате! През целия път ви слушам! - прекъсна ги Артемида.
- Какво става тук? - попита Анабет.
- Тези влюбени гълъбчета не спряха да се лигавят през цялото време! Ако питаш мен предпочитам да ги бяхме оставили при мантикора!
- При кое?! - Анабет се стъписа.
- Единственото чудовище, което срещнахме из цялата страна. И тези двамата бяха нападнати от него. Тооолкова са лигави! Не спират да си правят влюбени физиономии и да си говорят със "сладки" прякорчета!
- Ама ти нещо не си в час! - каза момчето с тях.
Ето това вече наистина ядоса Талия. А ако ядосваш Талия Грейс..... бягай! Възможно най-далеч!
- Какво каза?!
- Млък! -  извика Артемида. - Талия, стига! Вие двамата, не ни лазете по нервите! Анабет, аз отивам да говоря с Хирон. А ти можеш да ги наблюдаваш да не се избият.
- Да, господарке!
Артемида тръгна към Голямата къща с облекчение на лицето от това, че се е оттървала от крясъците и мрънкането около нея. Но докато вървеше погледа ѝ се спря на едно момче. Изражението ѝ стана замислено и леко притеснено. Това момче я притесняваше. Нещо в него не ѝ вдъхваше доверие.
Разкара тези мисли от главата си и влезе в Голямата къща. Но когато влезе, там я очакваше всичко друго, но не и спокойствие.
- Йо, сестричке! - извика Аполон.
- Спри да ме наричаш така, дебил такъв! И какво, по дяволите, правиш тук?
- На почивка съм!
- Аполоне, дай малко по-сериозно, щото и без това съм напрегната!
- От какво?
- Има ли значение?! Дойдох да говоря с Хирон!
- И аз! - от някъде се появи и Пърси.
- О, супер! Просто чудесно! Казвай, Аполоне! Каква простотия е сътворила "умната" ти глава?
- Амии леко се поздърпахме с Хера, нооо....
- Оххх! Не желая да коментирам! Добре, че не съм на Олимп постоянно! Ще полудея с вас! Хирон къде е?
- И аз го търся - оплака се Пърси.
- Този ден става все по-хубав!
- Така е.... - въздъхна Аполон.
- Ако не млъкнеш, ще ти запаля врата!
- Побиват ме тръпки от теб! И не съм саркастичен! Сестричке, понякога ме плашиш!
- В момента предпочитам да сваляш ловджийките ми, отколкото да ме изкарваш извън равновесие!
- Аз нямам против! Талия Грейс тук ли е?
- Ще се направя, че не съм го чул/а!- казаха едновременно Пърси и Артемида.
Хирон влезе през вратата и Пърси и Артемида въздъхнаха.
- Най-после! - отново казаха едновременно.
- Спри да говориш заедно с мен, Джаксън!
- Простете, господарке!
- Хирон имам да ти казвам нещо важно, а ти се губиш някъде!
- Еее до тоалетна не мога да отида от вас!
- Как..... Няма да питам! - самопрекъсна се Пърси.
- И какво им....
На Аполон не му се слушаше много, много. Бяха прекъснати от някакъв шум навън.
- Ако не млъкнеш, ще ти затворя устата принудително! - заплаши я Талия.
- Айде, давай! Да те видим, дъще на Зевс! Ако въобще жалко подобие на полубогиня като теб може да се нарече така!
- Меган... Предупреждавам те! Не си играй с нервите ми!
- Олеле! Страх ме е! - каза тя, с престорен страх в гласа. - И какво ще направиш? Ще ме "гръмнеш" ли? Хахахах!
Очите на Талия приличаха на облаци пред буря. Артемида, Аполон и Пърси отидоха до тях.
- Я виж ти! Талия, "божественото" ти гадже дойде!
Сега Талия искаше да я заколи.
- Как беше по твоите думи?.... Горещ пич? Толкова си наивна! Радвам се, че бързо си осъзнала, че дори едно нормално момче не би те харесало, камо ли бог!
- Не знаеш нищо!  Ако си мислиш, че защото си чела нещо написано от мен в дневника ми преди 4-5 години и си мислиш, че ме познаваш жестоко се лъжеш! Мога да те унищожа на секундата, но няма! Защото както за две секунди мога да осъзная, че Аполон е красив само отвън, но не и отвътре, така мога и да осъзная че не си заслужава да се занимавам с утрепка като теб!
- Благодаря! - каза Аполон. - Талия, признавам те за богиня на комплиментите!
- Я стига! Да не би да имаш чувства! Ти си като всички останали богове! Отвън изглеждате страхотно, горещо, привлекателно, но отвътре.... сте боклуци! И не ми е гузно, че го казвам! Никой от вас няма сърце, а само и единствено его! А то вето може би е най-голямо....
- Аполоне, Аполоне... Ехо! -сестра му му говореше. - Къде си се отнесъл!
"Всичко това е било само в главата ми" успокои се той. Но дали наистина беше само в неговата глава....
- До къдеее стигнахме? - попита той.
- Обсъждахме мантикора и останалите чудовища, но то се относно някъде! За какво толкова  мислиш, ако мога да попитам?
- Ъъъм, не е важно! И какво?
- Питаме те за мнение по въпроса!
- Амии не знам!
- Благодаря! Много ни помогна! Какво щяхме да правим без теб и твоя изчерпателен отговор!
- Извинявай, сестричке!
Тя го перна зад врата.
- Ау! Това пък за какво беше?
- Всеки път когато ме наречеш "сестричке" ще получаваш бонус шамарче!
- Ама ти си много напрегната! Трябва да се успокоиш!
- Изобщо не ми казвай да се успокоя!
- Може ли да кажа нещо? - попита Пърси. - Наистина е важно! Снощи разбрахме три неща от Афродита..... Четири ако броим ненужната информация за замерването с шунка на вечеря между боговете!
- Ей, помня тази вечеря! Беше страхотно шоу! - призна Аполон.
- Не бих го нарекъл така! - възрази Пърси.
- И аз! - потвърди Артемида.
- Аз също! - рече Хирон.
- Та тя каза, че
1) Хари е красив (да бе, да!), римски герой и реално е син на Меркурий.
2) Мощно оръжие-колие (това звучи странно и смешно едновременно), създадено от нея е изчезнало.
3) Имало е супер яко парти в Ню Джърси снощи и аз не съм разбрал за него!
- Хари е доста добре изглеждащ - каза Аполон. - Учуден съм, че не е мой син!
"Ти пък щото си най-хубавия!" каза си на ум Артемида.
- Има нещо странно в него - сподели тя. - Не е само римската кръв. Той ме притеснява!
- Мен също! Не спря да се държи милички и сладичко с Анабет! Иде ми да му разкрася още повече физиономията!
- По-кротко, Джаксън! Някакви подробности относно копието на Афродита?
-Не. Но е изгубено и май трябва да ходим на подвиг, въпреки че силно се надявам да не трябва! Не искам да умра! Оставете ме намира! Спасих света два пъти! Не ви ли стигна?!
- Добре де, не се газирай! - успокои го Аполон.
Понякога един човек иска да одуши друг. Но в този момент Артемида искаше да одуши целия свят.
- Да уточним! - рече тя. - Хари е римлянин, Афродита е създала мощно колие, което е изгубила (каква изненада!), двама полубогове ми лазят по нервите и тези на Талия през целия път, чудовищата ги няма, освен един мантикор.
- И не съм бил поканен на парти в Ню Джърси! - каза възмутено Аполон.
- Не знам как въобще е възможно да сме брат и сестра!
- Е, сестричке....
Тя го плесна зад врата.
- Аз ще изляза от къщата преди да си ме набила и тактично няма да ти се мяркам пред лицето.
- Единственото умно нещо, което каза днес!
Той излезе подсвирквайки си, но щом вратата се затвори след него изражението му стана замислено. Дали онова, което видя в своето..... видение? е истина, която знае на подсъзнателно ниво? Но защо точно сега и защо точно Талия беше в главата му? Но ако наистина хората мислеха така за боговете. Той не беше безчувствен! След като беше Лестър дори започна да има и съвест! Вървеше замислено, докато не се блъсна е някого.
- Ей! По-полека, господин разсеяност! - извика му подигравателно Талия. - Къде си се отнесъл?
- Ъъъ..
- Езика ли си глътна?
- Не, не.
- Имаме напредък!
- Много забавно!
- Брей! Чак и две думи можеш да кажеш!
- Талия!
- Добре де! Защо си тук, всъщност? Не си ли на Олимп или със слънчевата колесница?
- Ами малко се скарах с Хера...
- Дай пет!
- Ти си уникална!
- В смисъл?
- Не съм виждал друг човек като теб. Странна си и объркваща.
- Ако това е комплимент...
- Не е. Не е и обида. Просто факт. В един момент си забавна, в следващия ядосана, после си мила. Имам чувството, че имаш биполярно разтройство!
- Благодаря, че ми каза!
Тя реши да си тръгне преди Аполон да ѝ каже, че е емоционално нестабилна.
- Чакай! - той я спря.
- Сега какво? Сигурно ще ме пратиш на психиатър!
-Не, исках да те питам нещо.
- Значи ще ме питаш, дали ти имаш нужда от психиатър.
- И това не е. Аз ужасен ли съм?
- Ъъъм не изглеждаш зле!
- Говоря като отношение с хората.
- Хахахахахаха!
- Какво?
- Аполоне - каза тя през смях, - откога това те интересува?! Не си ужасен! Никак даже! Въпреки, че понякога искам да те ритна в...
- Добре, добре! Моля те, недей! Някога би ли била приятелка с мен? Или с някого като мен?
- Мисля, че сме далеч от приятели. По-скоро си един от малкото богове, които не искат да ме убият, за което ти благодаря! Но приятели..... може би някой далечен ден. Просто не си типа ми приятел. Дразниш ме. Все едно да кажа, че аз и Пърси сме близки приятели! Разбираме се.... понякога.... но не е... като Анабет.
- Ясно - каза той студено.
- Хей! Да не би да ти пука за мнението ми? Не трябва! Има цял харем момичета, които биха убили да ти бъдат дори повече от приятелки! Дори и някои момчета.
- Значи сме в добри отношения и не ме мислиш за пълен задник?
- За пълен - не!
- Благодаря!
- За нищо!
- Но ТИ какво мислиш за мен? - попита го тя.
- За теб?
- Да. И аз не съм най-перфектната!
- Ти си най-.... -той спря.
- Най-?
- Най-.. студения човек на света!
- Какво?
- И освен това си и много тайнствена! Никой не знае нищо за теб и никой не може да разбере какво се върти в главата ти!
- Е, аз не ги намирам за нещо лошо. Просто съм такава. Май и аз не съм твой тип човек, а?
- Не исках...
- Не се оправдавай! Няма да ти се разсърдя! Хах. Но нали няма да ме мразиш на следващото олимпийско събиране?
- Което, между другото е сега! - прогърмя гласа на баща ѝ.
Талия се надяваше да не е толкова скоро, въпреки че знаеше, че е неизбежно в такава ситуация.
- Спокойно. Оставам в отбор "И аз не харесвам Хера!"
Талия избухна в смях.
- Аполоне - каза мащехата им. - Май си в много добро настроение!
- За него не знам, но аз съм! - каза смеейки се Талия.
- Не ме предизвиквай!
- Извинявай! Защо сте тук?
- Идвате с нас на Олимп - каза строго баща ѝ.
- С радост! Но кои сме НИЕ?
- Джаксън, Чейс, ти и Мартинез.
- И кой?
- Как се казваше онова момче.... Харви?
- Хари?
- Същия!
- Отивам да ги извикам! Пърси ще бъде доста въодушевен!

*Да, и аз не вярвам, че я написах! 😂Вие как сте? Кво правите? Така ли да продължа да пиша или да върна стария начин? Обичам ви! 💙💙💙💙💙 Ще се видим.... скоро! 🦄*