Продължението в Лагера....

Ултрагъзарското приключение на Зевсовите деца

Life update:
Госпожата ми по ИТ е коза! Ама от гадните кози! Нали, Rali_Hristowa?
Чета петата част на "Изпитанията на Аполон" и чакам момента, в който ще рева! Който е чел третата, знае за какво говоря. Започнах да чета и "След" (Вече я прочетох и сега съм на Втората част, която купих вчера, а съм на 320 стр. Да, имам проблем)
Трябва да ходя на фризьор да ми махат нацъфтелите връхчета (колко важна информация!)
Мързи ме на убиване, нз що! (Още по-важна информация!)
И гърбът ми ме боли (нямаше да можете да заспите, без да разберете тази толкова важна информация!)
Общо взето е това! Сега започвам да пиша, след около месец сигурно ще я завърша!
А, и още нещо! Уникални сте!

- Виж, Талия, трябва да говорим за... - Артемида беше грубо прекъсната от чудовището, което връхлетя в кафенето. Що за наглост?!
Хората изпищяха. Мантикорът се подготви за атака, а Талия изръси няколко древногръцки псувни, последвана от Аполон и Артемида. Тя измъкна лъка и стрелите си и се прицели в чудовището, но то се мръдна една милисекунда преди да го продупчи. Артемида също се прицели, но и тя пропусна. Аполон се съвзе от мислите си "Как да си измъкна лъка по най-готиния начин?" и просто го извади (изтърва си шанса да впечатлиш Талия, тц тц) . Обаче и неговия опит беше неуспешен.
- Аполоне, ти отляво, господарката Артемида отдясно, аз посредата! - съобщи му плана си Талия.
- Защо аз съм просто "Аполон", а сетра ми е господарка? - запротестира той.
- О, благородни господарю на музиката! Бихте ли ни помогнали в тази тежка битка! - каза с престорен глас тя. - Доволен?
- Щях да съм, ако не ме иронизираше...
- Много претенции имаш! - рече тя и дори не изчака отговор.
Аполон само въздъхна и продължи да цели чудовището със стрели изстрелвайки ги по-бързо, отколкото Пърси Джаксън тичаше за закуски в голямото междучасие в пети клас. Талия се изнервяше на чудовището все повече с всяка изминала секунда, Артемида също.
По едно време то изстреля няколко шипа, които за малко да улучат Талия.
- Ей ся ше видиш! - заплаши го тя.
След което превърна гривната си в щит, копието ѝ се появи в ръката ѝ и тя нападна мантикора.
- За Зевс! - изкрещя преди да го уцели.
Аполон седеше и се чудеше, защо подяволите Талия използва името на баща си в боен вик. Щеше да е много по-адекватно да каже "Кисели краставички!". Мантикорът се разпадна на прах, а Талия седна на земята изморена.
- Добра битка! - поздрави я Артемида.
- Благодаря! - усмихна се Талия.
Двете бяха перфектните сестри. Прилича на си и външни и вътрешно. Дадоха си пет, Аполон също понечи, но сестра му го отряза.
- Ти нищо не направи!
- Това са лъжи! - оспори той.
- Ще се съглася с господарката Артемида! - зае страна Талия.
- Вие двете да не членувате тайно в някоя организация наречена "Как да вбесим Аполон?"? Защото ви се получава доста добре!
- Айде, мрънчо! - удари го леко по ръката Талия. - Щяхте да ми казвате нещо.
- А да - рече Артемида. - Талия, ако ти или брат ти сънувате нещо веднага, ама веднага ни звъннете по Ирида!
- Какво? Защо?
- Аполон е видял нещо в бъдещето, но не е сигурен. Ако обаче е истина....
- Какво е това нещо? - позаинтересува се момичето.
- Не мога да ти кажа! Няма да понеса още един път тялото на седемнайсет годишен пубер!
- Отиваше ти! - възрази тя. - Беше доста по-скромен!
- Аз трябва да тръгвам! - намеси се Артемида. - С ловджийите с ме по петите на друго чудовище и трябва да го заловим възможно най-скоро!
- Съжалявам, че не съм с вас!
- Няма нищо! Не е по твой избор! Ще се видим..... скоро, надявам се!