Минаха четири или пет дена(Пърси и Анабет се отказаха да ги броят) от както гледаха Естел. Окаа се, че да си детегледачка не е лесно. Този следобед майката на Пърси и Пол се прибраха.
Пърси: Благодаря ви, че се върнахте!
Анабет само го погледна, завъртя очи ни не каза нищо.
Сали: Справихте ли се?
Анабет: Да.
Пърси: Особено Анабет.
Тя го стъпка в ребрата.
Пърси: Така де, тя с нищо не помогна!
Анабет: Моли се са не те пребия!
Пърси: Забравете какво съм казал моля ви!
Сали: Благодаря ви много....
Анабет: Нищо не е направил с къщата, спокойно.
Сали: Ти си най-доброто гадже, което Пърси е имал!
Пърси се изчерви.
Анабет: Имал си други гаджета?
Пърси: В детската градина! И когато бях трети клас.
Анабет: После спряха да те харесват ли?
Пърси: Точно обратното! Аз им отказах заради теб!
Анабет: Поласкана съм!
Пърси: Ти си толкова......
Анабет: Каква, водорасляк?
Пърси: Ооо, не! Вие с майка ми сте в комбина срещу мен. Тая няма да я бъде! Анабет, ще ти направя пранк!
Анабет: Ми, хубаво.
Пол: Защо не останете за вечеря?
Пърси: Аз против нямам. Мама готви вкусно, а на нимфите в лагера им писна от синята ми храна.
Анабет се засмя.
Пърси: Много смешно!
Анабет: Знам, така е.
Пърси: Днес си в настроение да ме дразниш.
Анабет: И това е така.
Сали: Значи ще останете?
Анабет и Пърси: Да.
Следобед Пърси и Анабет си починаха, тъй като майка му гледаше Естел.
Пърси: Не сме си почивали така от дни насам!
Анабет: Така е.
Докато лежаха на дивана и гледаха сериали, неусетно стана вечер.
Сали: Хайде да ядем!
Пърси: Умирам от глед!
Анабет: Преди половин час яде пуканки.
Пърси: Те пуканките не се броят за храна.
Анабет: Богове.....
Ядоха синя пица за вечеря. Тогава на Пърси му хрумна идея.
Пърси: Да идем на разходка в Сентрал Парк?
Анабет: Сега?
Пърси: Да, що да не?
Анабет: Само, ако ме пранкнеш!
Пърси: Няма да се закълнат в Стикс! Нищо хубаво не става тогава!
Анабет: Прави си сметката, Джаксън!
Пърси: Да, сър!
Анабет го погледна лошо и продължи да яде. След вечеря с Пърси излязоха на "романтична" разходка.
Анабет: Добре, признавам, че разходката не беше лоша идея.
Пърси просто я целуна.
Анабет: Направил ли си нещо?
Пърси: Просто реших да съм сладък!
Анабет: Сигурен ли си?
Пърси: Няма да те отвлека или да те заколя!
Анабет се разсмя.
Анабет: Добре, водорасляк.
Луната светене приятно над Сентрал Парк. Наистина бе романтично. Анабет започна да замръзва. Беше по тениска и къси панталони.
Анабет: Тук е студено!
Пърси и даде суитшъра си.
Анабет: Толкова си.........
Тя се усмихна.
Пърси: Неоригинален? Ти замръзваш!
Анабет: Млъквай!
Пърси: Слушам и изпълнявам!
Те седнаха на една пейка.
Пърси: Отивам да взема семки да чоплим.
Анабет: Чакам те.
Той отиде до магазина. Когато излезе и тръгна към Анабет му хрумна нещо.
Той се приближи до нея.
Пърси: Умнице, на гърба ти има паяк! (прави и нещо с ръка на гърба)
Анабет изпищя.
Пърси: Шегувам се, споко!
Анабет ги напсува толкова много, че все едно играеше на флитинг.
Анабет: Нормален ли си?!
Пърси: Не съвсем....
Анабет: Личи си!
Пърси: Стига де, не ми се сърди!
Анабет го ритна..........
Анабет: Сега сме квит! Не съвсем! Искам сладолед!
Пърси: Имаш го! Реакцията ти беше златна!
Анабет: Ма направо от божествен бронз......
Пърси ѝ купи сладолед все пак.
Пърси: Дай ми и на мен!
Анабет: Не, той си е мой!
Пърси: Само малко!
Анабет: Мне.
Пърси: Добре тогава!
И я целуна.
Анабет: Глупак....... Айде яж от сладоледа ми, кво да те правя!
Пърси: Благодаря!
Двамата си го разделиха и тръгнаха да се прибират. Щом стигнаха входната врата Анабет отиде да отключи. Изтича напред, отвори вратата, влезе вътре и я заключи. Пърси остана отвън.
Пърси: Анабет, пусни ме! Анабет!
Анабет: Нека помисля...... Не.
Пърси: Умнице, замръзвам!
Анабет: Заслужаваш го! Е, аз тръгвам! Лека нощ!
Пърси: Това не е смешно! Пусни ме!
Тя обаче го игнорира и тръгна нагоре по стълбите. Пърси поседя там около 15 минути и тя се върна.
Анабет: Айде стига ти толкова!
Пърси я целуна.
Пърси: Да ти стане студено на устните малко!
Анабет: Хайде, идвай!
И те се прибраха у тях.
Сали: Какво правите двамата?
Анабет: Значи, отиде за семки и като се върна ми направи нещо на гърба и ми вика "Умнице на гърба ти има паяк! " и ми изкара акъла. И му се тори много забавно! Какво се хилиш бе?!
Пърси припадаше от смях.
Пърси: Трябваше да ѝ видиш реакцията! А пък ти ме заключи отвън на студа!
Анабет: За 15 минути!
Пърси: И все пак едва не получих хипотермия!
Анабет: От кога знаеш какво е хипотермия?
Пърси: От когато си искам!
Прекараха известни време в спор. После мака му ги прекъсна. Те се сдобриха накрая. Решиха, че е време да поспят малко. Двамата си легнаха и сънуваха кошмари.*Съжалявам, че не качвах две седмици, но тази ще се реванширам. 💛 Благодаря ви, че чакате следващите глави, много съм радостна! 💙*

VOUS LISEZ
Продължението в Лагера....
Fiction HistoriqueНадявам се да ви хареса историята! Създавам я по моето въображение. Тя е фенфикшън на книгите за Пърси Джаксън и е изцяло моя измислица. Животът на полубоговете е напът да се преобърне напълно. Новата сила на Анабет, новата любов,която се заражда ме...