Продължението в Лагера....

Аполон не си плаща сметките

Г. С. на Аполон
Ако не друго поне яденето си го биваше. Двете новодошли мадами не ме вълнуваха особено, на едната даже бих ѝ затворил устата принудително.
Хера беше доволна от себе си (все едно е направила нещо велико), Джейсън беше в странно добро настроение, Талия изглеждаше все едно щеше до повърне, а сестра ми Артемида беше готова да се сбие с Илития. Понякога ми си струва, че тя е изцяло дете на Хера. Но това не е важното сега. След като великия купон на госпожиците приключи, аз се прибрах в стаятя си. С тези полубогове е трудно да се разминеш по коридора! Дано да се изнесат скоро! Някогашното ми аз не би повярвало ако кажа че ми липсва времето само с божественото ми семейство.
Събуден бях от Хермес, който ми носеше писмо. Колко мило! Зачудих се кой ли иска да направи дует с мен. Е, всеки много ясно, но кой ли ми е писал? Отворих плика, но вътре не беше покана за дует *прави обидена физиономия*. Беше увледомление, че трябва да си платя сметката в бензиностанцията. А бях ентусиазиран! Както и да, преглътнах обидата, изпратих парите и си легнах да спя сладко, сладко. Сутринта се събудих, а над мен висеше очилато познато лице.
- Хъркаш! - беше типичен начин да кажеш "добро утро" според Мег Макафри.
Изправих се бавно и застанах в седнало положение, за да не се налага да виси над мен.
- Мег, какво по дяволите правиш тук?
Тя ме погледна обидено.
- Мислех, че ще се радваш да ме видиш!
- Разбира се, но е девет сутринта и... как по дяволите влезе в стаята ми?!
Мег завъртя очи.
- Виж, не съм откраднала ключ, за да те гледам все едно си спящата красавица, ОК? Изпратиха ме.
- Кой? - наистина исках да знам кой може да има основателна причина.
- Боговете, тъпчо! Биха алармата за спешно събрание, но ти я проспа! - размаха ръце за по-голям ефект.
- Слушай, не е моя вината, че Хермес има ужасен вкус за музика! - защитих се аз.
- ТОВА Е АЛАРМА, НЕ КОНЦЕРТ НА БРУНО МАРС!
- Знаеш кой е Бруно Марс? - попитах.
Погледът ѝ изглеждаше отчаян... най-вероятно от мен.
- Добре, добре! Какво толкова е станало?
- Всички деца на тримата големи са изчезнали - съобщи тя.
О, не.
- В смисъл?
- В смисъл, че не са на територията на Олимп и никой не знае къде са!
О, не.
- И това значи, чееееее??
- Че двамата с теб отиваме да ги търсим, докато роднините ти се опитват да измислят всички възможни теории. А сега си облича блузата, започва да ми става неловко да те гледам полугол!
Изчервих се и отидох до гардероба, за да извадя нова тениска. Избрах да съм в бяло, за да се мачва със зъбите ми, хехехе.
- Тоест сега отиваме да издирваме питемата най-мощни герои на века?
- Да.
- И не знаем кой или какво ги е отвлякло?
- Да.
- И сме само аз и ти.
- Да.
- Като доброто старо време - усмихнах се.
- Да, но сега изглеждам по-добре.
- Ами аз?! - нима не се бях подобрил? поне нямам пъпки вече!
- Ами.... И ти биваш, ама..
Тя се разсмя.
- Айде да тръгваме, стига си си просил комплименти! Ще изчакам да си обуеш и панталона навън. Не бих искала да се разхождам с човек, обут в пижама на слънчица.
Единственото ми успокоение беше, че тя реши да изчака отвън докато се обличах. Не че не можех да щракна с пръсти и да се приведа във страхотен вид, просто се опитвах да живея по- ...... човешки. След като започнах да изглеждам страхотно, излязох от стаята, до чиято врата седеше Мег и дъвчеше дъвка.
- Твърде много се бавиш - отбеляза тя.
Изпитвах странно топло чувство когато ми правеше забележки. Това си беше езика на нашето приятелство.
Тръгнахме по стълбите и междувременно Мег ми подхвърли един меч. Имам предвид буквално подхвърли. Тези неща са острички, Мег!
- Е, как върви живота при теб? - попитах.
- Ами, цветята ми растат добре. Праскови е доста..... прасковен. И Гроувър ме посещава понякога, за да си поприказваме.
"Тъй като ти не се идваш" щеше да добави сигурно. Истината беше, че напоследък тотално бях изключил за всичко останало освен проблемите около Талия и онова проклето колие.
- Мег, не искам да звучи някак странно или-
- Ти винаги звучиш странно, просто изплюй камъчето! - каза тя.
- Ами.... Ако искаш би могла да останеш на Олимп за една-две седмици или колкото поискаш. След като спасим полубогове не естествено. Макар, че ако Пърси и Талия са отвлечени заедно, сигурно похитителите са ги пуснали по собствено желание.
Мег не отговори веднага. Това ме напрегна толкова много, че докато тя отговори със "Става" тениската ми беше подгизнала от пот.
Повървяхме малко в мълчание, тъй като Мег не винаги беше от приказливите и не исках да я пришпорвам. Но понякога тя пришпорваше мен. Честно казано, начинът по който мозъкът ѝ работи ме вълнува изключително много.
И след това се сетих да попитам.
- Как знаеш къде са?
Мег се обърна към мен.
- О, аз не знам. Но то знае.
Тя посочи към.... дракон. ОК, дракон, защо да не.... ДОБРЕ, ИМА ОКОЛО ХИЛЯДА ПРИЧИНИ ЗАЩО ДА НЕ! КАКВО ПОДЯВОЛИТЕ ПРАВИ ТОЗИ ДРАКОН В НЕБЕТО НА НЮ ЙОРК?!
- Ъммммм твой ли е? - попитах с надежда.
- Какво? А, не, предлагам, че иска да ни убие.
- Вдъхновяващо - промърморих.
Мег не изглеждаше обезпокоена. Тя вървеше спокойно, тананикаше си и ме ръчкаше с думите "Размърдай си или ще го изпуснем".
- Аз съм бог, Мег. Движа се бавно заради теб!
Тя врътна очи, измърмори нещо и продължи по пътя.
Очертаваше се забавно приключение.

Г.Т. на Нико
Какво по дяволите? Питам се този въпрос от три часа насам. Откакто се събудих вързан до Пърси Джаксън, точещ лиги по рамото ми, докато хърка. А трябваше да съм до Уи-  Сам в мрачното си легло! Както и да е. До Пърси беше Талия, до нея Хейзъл и накрая на колоната беше Джейсън Грейс, който имаше интересно говорене на сън. Дори няма да коментирам.
Ръцете ми бяха завързани за някакъв прът, както и на останалите. Силите ни не работеха и двама от нас спяха. Не че бяха по-полезни в будно състояние. Понякога ме карат да се чудят как са оцелели изобщо.
След като петимата бяхме будни, на Пърси му хрумна гениална идея. Това бе казано сърказтично, разбира се. С Хейзъл и Джейсън играеха на "Виждам с едното си оче". Тази игра беше модерна, когато АЗ бях дете.
Талия седеше и премисляше нещо, което всички се страхувахме да попитаме какво е. Така че аз останах сам с мислите си. Това не беше на добре. Бях майстор на негативните мисли и ако Уил не беше до мен, може би нямаше да мога да се осъзная, преди да попадна на много дълбоко в тъмни размишления. Уил винаги беше до мен. Каквото и да ставаше. Той никога не ме съдеше, никога не се опитваше да ме промени. Той беше съвършен. Понякога се чудих какво прави с човек като мен. Когато го попитах той отвърна, че в неговите очи съм също толкова перфектен, колкото и той във моите. И за това го обичах.
Моите мисли за перфектното ми гадже бяха прекъснати от злокобно, драматично влизане в.... В каквото бяхме.
Пригответе се за шок! Нападателите бяха... Меган и Хари! Знам, фрапиращо! Кой би ги подозирал месеци наред и повтарял на хората, но никой да не го отрази? О, чакай! Аз!
- Честна да ви кажа, разочарована съм - рече Меган. - Мислех, че ще разкриете поне малка част от плана. Но уви, беше ми прекалено лесно. Не ви обвинявам, бяхте заети все пак. Русокоското беше зает да убеждава себе си, че не е безнадеждно влюбен в елфа - какво по даволите приказваше тая?!- Миличкият ми брат трябваше да отделя цялата си енергия за гаджето си. Хейзъл се стараеше да практикува магии зад гърба на батко си, който беше зает да бъде една черна дупка в живота на горкичкия син на Аполон. - Ако смяташе, че думите ѝ ме нараняват, грешеше жестоко. - А тази красавица тук - докосна косата на Талия - се натискаше със слънчевия бог. Ужасен вкус бих казала!
Талия ѝ се озъби.
- Вижте бих могла да изброявам до утре колко грешки направихте в последно време, но имаме по-важна работа. Най-сетне ще получа каквото искам!
Усмивката ѝ беше психопатска.
- Подай ми ножа, Хари! - командва тя.
И той като послушното кунчеце, което е, го стори.
- Ей, ей, ей , какво ще правиш с него? - попита Пърси след като тя го насочи към нас.
- Спокойно, няма да ви кормя, все още!
Това по-скоро ме напрегна.
Но напрежението беше бързо заместено с изненада, когато през вратата влязоха Мег и Аполон.

Аз се страхувам да напиша бележка. Ще си спестя оправданията. Просто знайте, че уча в езикова гимназия.
Много благодаря, ако все пак сте прочели до тук, значи много за мен!
Айде! Леса нощ, да ви приспи Хипнос и в съня да не ви атакува кос! Или Инче казано: Лека нощ, да спите в кош и да сънувате златен грош!