Колко изненадани бяхте, че съм качила глава от 1 до 10? Кажете си мнението за онлайн обучението. Аз го мразя!
Г.т. на Пърси
- Добра работа, момчета! - дадох пет на Уил и Нико.
- И ти не се представи зле, Джаксън! - поздрави ме така любезно Нико.
Благодарение на него и гаджето му колието на Афродита беше в мен. Беше красиво. Златно, във формата на сърце, посредата имаше дърво. Типично в стил: Изглеждам яко, ама ще ти съсипя живота!
- А какво прави това нещо реално? - попита Уил въртейки го между пръстите си.
- Не знам - признах. - Афродита каза само, че е много могъщо.
- Не ми изглежда особено заплашително! - призна сина на Аполон.
- Повярвай ми, срещал съм много неща, които не са ми изглеждали заплашителни и после съм съжалявал! - потреперих.
- Мисля, че е по-добре да тръгваме!- каза Нико на гаджето си.
Не можех да ги оставя сами толкова късно, въпреки че вече слънцето изгряваше. Дори да пътуваха през сенките.
- Защо не изчакате да тръгнем заедно? Имаме яка кола! - прозвучах като някой от реклама по телевизията.
- Не обичам да пътувам с други хора - възрази Нико.
- Хайде де! - рече развълнувано Уил. - Може да е забавно! Ще разгледаме Ню Джърси заедно!
- Послушай приятеля си! - рекох му.- Ню Джърси е готин град.
- Хубаво! - въздъхна сина на Хадес.
С Уил станахме да маркетинг експерти! И тримата се запътихме към хотелската стая.
Бяхме на по-малко от километър от хотела. Когато завихме за пореден път, се натъкнахме на нещо, което трябваше да е новина номер едно в Ню Йорк Таймс! Дори не можех да го опиша.
- И вие ли виждате това, което виждам и аз? - попитах невярващо приятелите си.
- Кое по-точно? - попита Нико. - Как Аполон и Талия се целуват огряни от странна светлина? Или вкусната сладкарница ей там?
- Първото - рече Уил. - Талия е ловджийка, нали?
- Да - отвърнах.
- Но целува татко?
- Да.
- Артемида бясна ли ще е?
- Да.
- А Зевс?
- Двойно повече!
- А....
- Отговорът винаги е "да"! - прекъснах го.
- Щях да питам за тортичка.
- Ъъъ не!
- Но ти каза....
- Пред нас стои новината на века, а ти мислиш за торти?
И когато престанах да водя този толкова екзистенциален разговор видях стрестнатото изражение на Талия, която или щеше да ме убие или щеше да припадне.
Г.т. на Талия
Не е за вярване какво се случи току-що! Какво направих? По дяволите, какво направих?! Не, не, не, не, не, не и не! Това не трябваше да се случва! Край, господарката Артемида ще ме убие! Какво си мислех?! Идиотка!
- Аз ъм, аз.... - започнах да се обяснявам да Пърси, чието появяване не омекоти ситуацията.
Отдръпнах се от Аполон възможно най-бързо.
- Пърси, не е така, както изглежда!
Той ме прекъсна с ръка.
- Не ми пука. Нека просто забравим, че съм го видял, както и те двамата, и се държим все едно нищо не се е случило.
- Съгласна съм.
Аполон седеше отстрани и едва прикриване усмивката си. Та той наред ли е? Току-що ние.... Той.... Аз..... Не, не, не!
- Да тръгваме! - казах и закарачих напред колкото се може по-бързо.
أنت تقرأ
Продължението в Лагера....
أدب تاريخيНадявам се да ви хареса историята! Създавам я по моето въображение. Тя е фенфикшън на книгите за Пърси Джаксън и е изцяло моя измислица. Животът на полубоговете е напът да се преобърне напълно. Новата сила на Анабет, новата любов,която се заражда ме...
