Продължението в Лагера....

От гледната точка на героите

Днес героите бяха повикани да отговорят на въпроси.
Г. Т. на Пърси
Събудих се в хижата ми както обикновено. Станах и се облякох след като видях часа. Закуската беше след половин час и исках да изненадам Анабет, че поне веднъж не съм се успал. Когато обаче стигнах столовата там нямаше никой. Запитах е къде ли са всички. Започнах да обикалям лагера и накрая чух шум от Голямата къща. Отидох да проверя. Всички лагерници бяха там. Сред тях забелязах Анабет и отидох до нея.
Пърси: Какво става?
Тя ме целуна.
Анабет: Водорасляк, не помниш ли?
Аз: Не помня каквото се очаква да помня.
Анабет: Преди месец ти казах, че днес сме на "олимпийско парти".
Но не можем да идем на Олимп......... защото боговете така решили. Днес имаме викторина и ще отговаряме на въпроси.
Аз: Ааааа да. Сетих се. Ама какво по-точно ще ни питат? И всички ли ще питат?
Анабет: Които решат, не всички. И от нормални въпроси до неудобни, глупост, но поне после ще има яко парти.
В този момент при нас дойде Талия.
Талия: Да разбирам, че и вие не сте въодушевени.
Аз само поклатих глава. И след някои минути при нас дойдоха боговете. Всички бяхме в очакване кой ще изберат. И Зевс се произнесе. Леле как мразя това изречение!
Зевс: Най-интересни ни се видяха......... " Великия" Пърси Джаксън.
Помислих си "Ама разбира се! "
Зевс: Гаджето му, Анабет Чейс.
Анабет: Защо съм известна като "гаджето на Пърси Джаксън"?
Зевс продължи да говори.
Зевс: Талия Грейс.
По изражението на Талия се разбра, че иска да убие баща си.
Талия: Мерси, татко......
Зевс: И Люк Кастелан.
Сега забелязах Люк. Той си беше облечен както обикновено. Само си завъртя очите.
Зевс: Елате, герои!
Нямах желание, но се подчиних, имах ли избор.
Аз: Ъъъъъ правилата?
Зевс: За малко да забравя, че загряваш бавно. Правилата са следните. Всеки бог задава по един въпрос, като те са от обикновени до необикновени. Вие трябва да отговорите честно, Афродита ще разберем ако лъжете.
Богинята на любовта ми помаха.
Пърси: Кой го е измислил това?
Талия: Не питай!
Зевс: Първи въпрос!
Гласът му винаги е бил толкова гръмогласен.
Зевс: Кой е най-добрият ви приятел?
Талия: Fuck.
Аз се засмях.
Аз: Гроувър, ако Анабет не се брои.
В този момент толкова сърца на мои приятели бяха разбити.
Талия: Анабет.
Анабет: Люк.
Талия: Така ли бе?
Люк: Това не е честен въпрос!
Зевс: Това не е име!
Люк: Таланабет. Това е едно име!
Зевс: Добре, следващия въпрос.
Афродита: Били ли сте влюбени?
Аз и Анабет: Очевидно, да!
Люк: Да.
Анабет го погледна по начин който казваше "Няма ли да кажеш в кого?"
Талия: Аз се отказвам!
Афродита: Няма такава опция.
Талия: Офф.....Да! Ето казах го!
Анабет а погледна по същия начин, а Талия и се изплези.
Атина: Трети въпрос! В кого сте били влюбени?
Талия: Чакай сега! Т'ва не е честен въпрос!
Анабет: Пърси.
Афродита: И?
Анабет: И Люк - преди години. Да можете да кажете "Хи!".
Аз:Оооо в много хора. В едно момиче в детската градина дето не ѝ помня името. В Рейчъл, за една седмица. В Калипсо, за един час. В Анабет, за две минути.
Тя ме удари.
Аз: Шегувам се. Но най-истинската любов е тази към мен самия!
Анабет само ме изгледа продължително, но не каза нищо.
Люк: В много хора, не им помня имената.
Афродита: Люк Кастелан, лъжеш.
Люк: Това е секретна информация!
Майката на Анабет го спаси.
Атина: Според правилата имаш право да не отговориш само на един въпрос, който ти решиш. Но не можеш да го върнеш после.
Люк: Еми, няма да отговоря.
Талия: Аз съм ловджийка, няма да стане! Няма да отговоря!