Продължението в Лагера....

Да чупиш олимпийски прозорци е семейна черта

*Честит Рожден Ден на Пърси на патерици! 🐬🐳🐟🐋👣🧜‍♂️💙💙💙💙
Малък ъпдейт в моя живот: Тамън си мислех колко ми е хубав деня и като излизах от стаята тряснах вратата и си прискрипах пръста. Текна кръв, а аз си крещят "Как може да си толкова проста?! " И ме болеше три дни. А днес ревах. Но и се запалих по 2-ри сезон на 11-торката. В момента пиша това и остават 15 часа и половина до другата серия 😂. Любов фор ю! Дано да кача главата утре, въпреки че силно ме съмнява. Ненужната информация беше вповече!
П. С. Мина една седмица откакто писах това..... Без коментар. Абе да почваме с главата*

Докато Талия вървеше да намери останалите, както ѝ бе наредил баща ѝ, тя се зачуди нещо. В главата ѝ се въртеше името на Хари.
"Мартинез..... Мартинез... От къде ми е познато?.... Хари Мартин....ез....О, не! "
- Само не и това! - прошепна тя.
И тогава, по закон 3675 на Хера, Талия се блъсна в Хари.
- Талия?
- Ъ да. Ъъ теб търсех!
- За да се блъснеш в мен ли?
- Ха-ха! Стига си се правиш на интересен, боговете ни викат! Може и да отидеш на първия си подвиг.
- Оу, добре.
- Пърси и Анабет къде са? Имаш представа?
- Ами може би вече са в тълпата покрай боговете. Толкова ли са впечатляващи олимпийците?
- Най-вече с гадните си характери!
- Хахха!
- Ъъм да вървим!
- Ок.
Вървяха към останалите, а Талия продължаваше да се чуди дали наистина това е той. Опита се с поглед да намери Пърси или Анабет. Накрая ги откри заедно да обсъждат нещо.
- Хора! Боговете викат нас четиримата!
- Четиримата? - попита Пърси.
Хари се появи зад Талия.
- О, четиримата! Ясно.- каза Пърси не особено въодушевено.
Талия и приятелите ѝ си проправиха път през хората, които по нейното мнение се интересуваха повече от малоумнотто лице на Хера, отколкото от..... всичко друго, което сто пъти по-интересно. Например сандвичите в стола.
Секунда преди Зевс да щракне и да се "телепортират" на Олимп, Хари се наведе и прошепна нещо на Талия.
- Колко още ти трябва да загрееш, че се познаваме! И то доста добре. Нали така, слънце?
При тези думи дъхът ѝ спря за секунда. Тя го погледна стреснато, но веднага спря щом огъня, че вече са на Олимп.
- Не знам от къде да започна! - викна Зевс.
- Предлагам от "Талия да си ходи!" - предложи тя.
- Ооо не! С теб ще си поговорим! Аполоне, с теб също!
- Ако не защитиш безценната си съпруга не може!
- Не започвай скандал, който не можеш да довършиш! - предупреди я Зевс.
Талия предпочете да замълчи.
- Аполоне, Лагерът на Нечистокръвните не е убежище! Най-малкото това е едно от най-предвидимите места, на които можеш да отидеш! И друго, защо отново се караш с другите богове за глупости?!
- Глупости?! - викна Аполон. - Татко, това не бяха глупости!
- Аха! И кутията с вафлите в толкова важна?
- Не беше конкретно за кутията! Беше на много по-духовно и подсъзнателно ниво! Тя си прави каквото си иска, с когото, с каквото и когато си поиска!
- Отказвам се! - вдигна ръце Зевс. - Спирам да общувам с теб!
На Талия ѝ се искаше да стане същото с нея.
- Следва! - продължи баща ѝ. - Фактът, че Хари е римски герой ме тревожи. Защо е станало това объркване? И последно! Колието на Афродита! Обяснение?
- Така - започна богинята на любовта, - колието ми трябваше и го създадох, отне ми месеци работа. После то изчезна! Просто така!
- И какво прави това колие? - попита Анабет.
- Ако ви кажа, ще разваля изненадата, когато го намерите! - усмихна се очарователно богинята.
- Но вие сте майка на Пайпър, защо не пратите нея? - попита Пърси.
Анабет го погледна злобно.
- Не, че искам Пайпър да ходи на смъртоносен подвиг, но просто исках да знам!
- Мне. Ще бъде много по-забавно с вас четиримата!
- Нас четиримата? - попита Талия. - Аз съм ловджийка, не полубогиня!
- Да, но за този подвиг ми трябва точно ловджийка! Ти си единствената, която ще устои на изкушението на колието! Имаш "имунитет" срещу любовта! Нужна си им!
- Но.... Пф, добре.
- Отлично! - плесна с ръце Афродита.
- А някакви инструкции?
- Съветвам ви да потърсите колието в Ню Джърси. В казиното Атлантик Сити. Мисля, че го изгубих там. И побързайте! Нямаме много време!
- А пророчество случайно? - попита Пърси.
- Докато бях в лагера говорих с Рейчъл, след като Пърси ми разказа за колието- обади се Аполон. - И тя ми каза едно доста интересно четиристишие!
- Значи си свършил някаква работа, така ли? - попита сестра му.
- Мрън-Мрън!
- И какво е четиристишието? - осмели се да попита Анабет.
Аполон започна да рецитира.
- Малки парчета навсякъде вървят, за да отнемат на Афродита трудът.
Дали дъщерята на Зевс ще се провали?
Или любовта няма да ѝ се понрави?
Анабет и Талия седяха като втрещи.
- П-паяци?
- Д-дъщера на Зевс?
- Нещо ме заболя главата и не се чувствам добре, може ли да си ходя? - попита с надежда Пърси.
Зевс го изгледа лошо.
- Заминавайте!
- И късмет! - каза Аполон.
- На страхотните се пожелава "успех"! - каза Талия. - Късмета е за аматьорите!
- Именно! - рече Пърси. - Много, много късмет, Талс!
- Ще те убия!
- Ей, ей! - намеси се Афродита. - Първо колието ми! И между другото къде е синът ти, Зевсе? И той ми трябва!
- Защо пък ти е Джейсън? - попита Талия.
- Ще разбереш скоро, миличка! Защо не го извика?
- Е! Да не би да помня? Ти ми каза да извикам двеста герои!
- Казах ти точно пет имена!
- Добре, добре, стига сте спорили! Просто ще му звънна по Ирида!
Талия хвърли една златна драхма.
- А! Кажи, сестро!
- Гледай да не ти размажа визиономията! Трябваш ни на Олимп! Сега!
- Ама... За кво?
- Трябва ли да обяснявам сега? Като дойдеш ще ти кажа! Днес май русото в теб избива!
- Ще се караме после! Идвам!
- Дадено!
И разговорът приключи.
- Три, две, едно...
Джейсън разби прозореца и влезе вътре!
- Това беше епично!
- Бро, мисля че леко счупи прозореца - каза притеснено Пърси.
- Опа....
Хера едва не припадна.
- Ъъъм Татко, сори, за прозореца! Ще го...
- Не! - предупреди го сестра му. - Спри до тук! Млъкни и слушай! И не казвай нищо, не прави нищо и не ме изнервяй!
- Както кажеш, шефке!
- Леле, как ми се иска да те фрасна! - каза през зъби тя. - Отиваме на подвиг петимата, намираме колието на Афродита в Ню Джърси и се връщаме без да умрем! - обобщи тя. - Фасулска работа!
- Ами аз ъм нещо не ми добре - заоправдава се Джейсън като Пърси.
- Джаксън вече пробва - прекъсна го баща му.
- Ние двамата сме гении! - подаде юмрук Джейсън.
- Които мислят еднакво! - чукна юмрук в неговия Пърси.
- Значи трябва да ходя на подвиг с Господин Толкова съм готин и Господин Не, аз съм? - попита Талия. - Сигурно се шегувате!
- Е, те пък са с Господин Винаги съм прав - Аполон посочи Джейсън - и Госпожица Не, аз съм! - посочи към Талия.
- Дрън-дрън! - казаха и двамата.
- Хах! Айде заминавайте преди да сте се скарали с някого! От личен опит го казвам! - той погледа към Хера, която го дари със злобен поглед. Талия едва сподави усмивката си.
- Е - каза Анабет, - май наистина е време да тръгваме!
- И късмет! - пожела им Артемида преди да излязат.

В асансьора Пърси и Талия едва не се избиха и музиката, която вървеше не помагаше особено.
- Джаксън, не ми пречи да дишам и не ме пипай! - каза му ядосано тя, след като той се навря в нея.
- Ама в асансьора няма място за петима души! Къде да ида?
- Значи пет, шест, седем човек, въобще не ма интересува, ако трябва отивай на тавана, но не ми влизай в личното пространство!
- Мрън-Мрън-Мрън!
- Абе ей, дразнител такъв! - тя посегна към стрелите си, но в този момент вратата се отвори. И двамата хукнаха навън и се спънаха един в друг. Пърси падна, а Талия върху него.
- Не ми навлизай в личното пространство! - изимитира гласа ѝ Пърси.
- Изобщо не звуча така! - ядосано отвърна тя.
- Ооо напротив!
- Прекрачваш всички граници на търпението ми!
- Хей, хей! - застана между тях Джейсън. - Предпочитам да запазите енергията за враговете ни, вместо да се избиете един с друг!
- Джейсън е прав! - съгласи се Анабет.
Хари не каза нищо.
- Предлагам да тръгваме - Анабет посочи към изхода. - И нека Пърси и Талия стоят надалеч един от друг преди някой от тях да е изял шамарите! Гледам теб, Пърси!
- Добре, умнице! - вдигна ръце той.- Щом ти така искаш, за теб съм готов на всякакви жертви! Дори да подтисна удоволствието от заяждане с Талия!
- Да намираме това колие по-бързо! - измрънка тя. - На какво разстояние сме от Ню Джърси?
- Около 70 мили - каза брат ѝ. - Имах малко работа там веднъж. Наложи се да отида с кола под наем. Ако искате ще ви заведа до мястото от където я взех.
- Добра идея! - отсъди Анабет. - Но ти имаш ли книжка тогава?
- Не - ухили се той. - Това беше забавната част!
- Харесвам бандитската страна в теб! - потупа го по рамото сестра му. - Да тръгваме към колите под наем!
- Не! - каза Пърси.
- Какво "не"? - погледна го объркано Анабет.
- Аз командвам! Към колите под наем!
- Да ти напомням ли, че аз съм шефа, Джаксън? - попита заплашително Талия.
- Тук бъркаш! Афродита не е казала кой командва! Така че, Пу за мен!
- Това не става така!
- И кой го казва?
- Аз!
- Казваш ти и значи трябва да ми пука?
- Хора! Хора! - опита се да ги успокои Анабет. - ХОРА! МЛЪКНЕТЕ!
И двамата замълчаха. Когато Анабет се развика не е приятно.
- Благодаря ви! - каза тя. - Като се карате не помагате с нищо! Освен това, имам решение на спора.
- Избираш мен, нали? - казаха и двамата и се погледнаха злобно.
- Не, нето един от вас! - те погледнаха озадачено. - Тъй като му е първия подвиг, предлагам Хари да ни води!
- Аз? - попита момчето.
- Той? - попита Талия.
- Да- каза Анабет. - Приемаш ли?
-...... Добре - въздиша той. - Само защото ти ме молиш!
На Пърси не му харесваше как синът на Хермес открито сваля гаджето му, но предпочете да не казва нищо и да поговори с Анабет насаме.
- Е - попита Хари, - тръгваме ли, народе?
Всички кимнаха. Тръгнаха към изхода, но когато отвориха вратата отпред ги чакаше.......

* И пак съм аз да досаждам!
Мина сааааамо един месец от предната глава. Мразя се! 🤦🏼‍♀️ Добро утро, добър ден и добър вечер! Обичам ви много 💙! Благодаря, че ми търпите закъсненията, но главата ми избухва от задачи ежедневно и просто не мога да смогна 🦄🦄🦄🦄🦄Сега отивам да чета за втори път "Знакът на Атина"! 💙