Продължението в Лагера....

Ето това,не го очакваше никой!

На следващия ден Пърси едва не спука тъпънчетата на всички....
Пърси: ИМАМ 4.20!!!
Анабет: Преписа от мен половината неща!
Пърси: Казаха да вземем изпита с 3.50 минимум, не казаха как!
Анабет: Ти си невъзможен!
Пърси: В това ми е чара!
Пайпър: Хахаха, аз изкарах 4.21! Да те е яд, Джаксън!
Пърси: Това не е честно!
Джейсън: Петицата ме устройва!
Хейзъл: Имам четворка!
Франк: Страх ме е да видя колко имам...... Петица!
Лио: Браво, Занг! Аз имам колкото ми казаха - 3.50!
Люк: 5.50! Няма смисъл да питаме Анабет колко има.....
Анабет: 5.70!
Бианка: Четири за мен е достатъчно.
Нико: Аз имам колкото Лио.
Тайсън: И аз! Пърси, дай пет!
Пърси: Най-добрите, брат!
Анабет: Тогава да влизаме в час. Да не закъсняваме като за първи ден!

Едно момиче седна до Анабет.
Пърси: Може ли аз да седна тук?
Момичето: Не! Намери си друго място, господин Претенция!
Пърси: Казвам се....
Момичето: Не ми пука, как се казваш! Махай се!
Пърси си тръгна и седна до Тайсън.
Анабет: Здравей.
Момичето: Чао!
Анабет: Добре.... Как ти е името?
Момичето: Не ти влиза в работата!
Анабет: Както решиш!

Учителят започна да проверява дали всички са тук. Каза името на момичето - Меган.
Анабет: Красиво име.
Меган: Знам! Сега млъкни! Опитвам се да слушам учителя!
Анабет: Добре.
Меган: Още говориш!
Анабет се замисли, как ще търпи това момиче цяла година!

След часа тя се срещна с Пайпър.
Анабет: Пайпър, ако знаеш каква  кретенка седна до мен!
Пайпър: Много тъпо! Аз седя с Лио. Как се казва момичето?
Анабет: Меган.
Пайпър: Как изглежда?
Анабет: Не обърнах внимание. Имаше много къдрава, чисто черна коса и..... скъсани дрехи, сякаш се беше била с някого! Не се и учудвам!
Пайпър: Добре, може просто да нервна зареди новото училище. Трябва обаче да влизам в час! После ми кажи какво е станало!
Анабет: Задължително!
През следващия час Меган и Анабет не си казаха нищо, обаче след часа се случи това:
Анабет: Бих искала да те опозная, можем да сме приятелки! Ако искаш аз ще ти се представя първа...
Меган: Аз обаче не се нуждая от приятелството ти!
Момичето погледна Анабет с право в очите. Светът на Анабет се преобърна! Пърси дойде.
Пърси: Извинявай, ще ни оставиш ли за малко?
Меган: С радост!
Пърси: Анабет..... какво ти има? Изглеждаш все едно ще припаднеш!
Анабет: Пърси..... Очите ѝ! Те...
Пърси: Какво им има? Дори не ги забелязах.
Анабет: Пърси, очите и са като твоите! Абсолютно същите!
Пърси: Какво? Анабет сигурна ли си?
Анабет: Пърси, познавам очите ти! Нейните бяха същите - морскосини!
Пърси: Мислиш ли, че.....
Анабет: Не знам! Страх ме е дори да го изрека!
Пърси: Не е възможно! Може би просто са си такива!
Анабет: Надявам се да си прав!
Меган: Наприказвахте ли се?
Пърси: Тръгвам, не мисли за това!