Продължението в Лагера....

Абе яяя

Талия и Артемида тръгнаха.
Артемида: Е?
Талия: Е?
Артемида: Той какво ти каза?
Талия: Че съм разсеяна.
Артемида: Разсеян е или влюбен човек или разсеян по рождение. Не мисля, че си разсеяна при положение, че си дъщеря на Зевс, а той никога не забравя когато брат ми направи някоя глупост.......
Талия: Може да е ген по майчина линия...... Но на сто.. Не, на 1000% съм сигурна, че аз първо на първо съм ловджийка. Второ на второ Аполон е бог. А от цялата митология става ясно едно нещо - ННСВБ - Никога Не Се Влюбвай в Бог.
Артемида: Ами ако не говоря за Аполон?
Талия: Първото все още важи.
Артемида: Вярвам ти. Но........ съм и предпазлива. Обичам да знам кога трябва да убия някого.
Талия: Аз също. Скоро ли ще стигнем, между другото?
Артемида: Близо сме.
Съвсем скоро пристигнаха в Лагера.
Джейсън: А! Тъкмо се чудех къде си. Да не би да избяга заради сно.....
Талия му направи знак да млъкне или лично ще го удуши. След като с Артемида им обясниха, че най-вероятно чудовищата се готвят за атака Пърси щеше да припадне.
Пърси: Мързи ме да спасявам света за трети път!
Анабет: Кой да спаси света? Ти?
Пърси: Ние...... Все още си чакам новата врата!
Анабет: Имаш да чакаш бая!
Талия: Тъй ся! Джаксън и Блонди....
Анабет искаше да удари най-добрата си приятелка.
Талия: Спрете спора с тая врата! Минаха часове! Джейсън..... Подстрижи се по дяволите! Приличаш на Аполон от АлиЕкспрес! Аз отивам с ловджийките. Вие се гответе за нов подвиг. А Люк?
Люк: Да?
Талия: Ами..... Не знам, ама трябваше и на теб са ти наредя нещо.
Джейсън: Когато си дъщеря на Зевс....
Талия: Я да мълчиш пък ти! Нали се разбрахме? Айде чао! И Пърси..... късмет с баща ти когато види вратата на хижата.
Пърси: ...... Благодаря......
Талия, Артемида и ловджийките си тръгнаха.
Анабет: Блонди...... От къде на къде....
Пърси: Продължавам да си чакам вратата.
Анабет: Абе яяяяя!
Пайпър: Не ви ли пука за чудовищата?
Анабет: Минаха години без отърване.  Вече спря да ми прави впечатление.
Джейсън: Най-много да умрем. Ама кво от тва?!
Те се за смяна и осъзнаха, че наистина ги чакат нови препятствия и опасности. А какви бяха со нямаха и представа.
Решиха да отидат на обяд. След това прекараха следобеда в тренировки. Анабет си удряше боксовата круша.
Пърси: Защо по дяволите имаш моя снимка на боксовата круша?!
Анабет: Предпочиташ наистина да те ударя ли?
Пърси: Не, но....
Анабет: Дразниш ме понякога. Както днес с вратата.
Пърси: Не започвай отново!
И за стотен път се скараха за вратата. Да, тази врата определено трябва да се чувства специална.
Пърси: Петдесет на петдесет?
Анабет: Ако Посейдон и Атина си бяха разделили града най-вероятно той нямаше да съществува. Така, че не!
Пърси: Стига с тоя тъп град!
Анабет: Какъв град? Я повтори! Ей ся ще видиш!
Грабнаха мечове и започнаха да се дуелират. Накрая паднаха на земята обляни в пот. Хирон дойде при тях.
Хирон: Добра тренировка. А сега, защо не поработите в екип за вратата вместо да се карате кой ще ми каже, че е счупена?
Те само кимнаха и мълчаливо тръгнаха. Щом излязоха повървяха малко нацупени, но не издържаха и са разсмяха. Пърси целуна Анабет по бузата.
Пърси: Аз все още съм прав. И ти не трябваше да ми чупиш вратата.
Анабет: Другия път ставай навреме!
Пърси: Няма пък да стана! Ще се скрия в друга хижа!
Анабет: Мрън-мрън......
Правеха си физиономии и вървяха към хижата. Щом стигнаха осъзнаха, че те не да Лио и не могат да я поправят. За това извикаха Лио.
Лио: И защо да помагам?
Пърси: Десетачка.
Лио: Не става.
Пърси: Двайсетачка.
Лио: Пак не!
Пърси: Петдесет долара!
Лио: Мне.
Анабет: Петдесет долара и един дюнер от най-вкусните в града!
Лио: Съгласен съм!
Той се зае с работата си. Анабет и Пърси се разходи на край реката. Тая река..... Всичко живо там ходи!