Продължението в Лагера....

Градинарката на вещиците халосва Аполон с лопата

Г. Т. на Аполон
Да те цапардосат с лопата в главата не е най-учтивият начин за посрещане. Но все пак вещиците никога не са се славили с гостоприемност.
Събудих се, вързан за стол до сестра ми Артемида. А пред мен стоеше красавица, на която бих направил комплимент, ако не ме гледаше все едно съм вечерята ѝ.
- Гледай ти! - измърка тя. - Имаме си двама олимпийски глупаци, решили да ни посетят. Трябваше да се обадите, не ви очаквахме!
- Като ме ударихте, не изглеждахте много изненадани - измърморих.
Крайчетата на устата ѝ се извиха усмивка. Лицето ѝ, макар и доста красиво, изглеждаше дяволито.
- Да, моите градинари са обучени биячи на жалки богове.
След което усмивката рязко напусна лицето ѝ.
- Сега кажете - какво търсите в МОЯ замък?
- Дойдохме по работа - обясних.
Сестра ми не говореше, просто следеше докъде ще ме доведе този разговор.
- И каква работа имат олимпийски лигльовци тук?
Кълна се, очите ѝ просблеснаха.
- Ами- Ъм-
- Изпрати ни господарят Зевс, след разказа на Талия Грейс за вас - каза сестра ми, преди аз да оплескам нещата още повече.
Лицето на вещицата помръкна щом се спомена името на Талия.
- И тя спомена да си оправиш символа - добавих.
Вещицата направи раздразнена физиономия.
- Оффф.... Ликанция!
Вратата се отвори и кървавочервената пелерина на вещицата се развя. През нея влезе момиче в кожени дрехи и прибрана в плитка черна коса. Кожата ѝ беше с цвят на карамел, а очите ѝ сякаш бяха по-черни и от хумора на Арес, когато се напие.
- Господарке!
Тя се поклони пред другото момиче.
- Развалете магията на стената - заповяда тя.
Ликанция сякаш се изпари от стаята и отново останахме само тримата.
- Сега, ето какво ще направим - започна тя. - Ще ми кажете защо сте тук и какво сте намислили и тогава ще ви пусна. Ако реша. Ясно ли е?
Аз кимнах бързо, защото честно казано госпожицата ме плашеше.
- И така. Нека чуем историята на Аполон и Артемида.

Г. Т. на Хермес
Да си репортер беше досадна професия. Но да си репортер с Афродита беше ново ниво на досадността. Налагаше се да напомням около 30 пъти, че задачата ни не е да даваме модни съвети, а да вземем информация от лагерниците. За съжаление се наложи да слушам лекцията за това как трябвало да спра да си нося панталоните изсулени, защото било изключително тъпо. Все едно съм я питал за мнението ѝ!
Важната част беше, че никой не е виждал вещици, освен Талия, Рейна и Хейли. Рейна не можеше да ни помогне, с Талия вече разговаряхме, оставаше единствено да говорим с третото момиче. Но Хейли я нямаше никъде. И силно се съмнявах да е "отишла до мола", както смяташе Афродита.
- Сега къде да я търсим? - попитах Афродита, надявайки се на адекватен отговор.
Като да не повярваш получих такъв.
- Нека кажем на Джейсън да я пита. После той ще ни каже. А и тя има по-голямо доверие на него.
Явно има мозък в красивата главица.
Докато вървяхме към стаята на Джейсън, реших да поклюкарствам малко.
- А Джейсън и Хейли.... Дали те...? - попитах.
- Не мисля. Джейсън не изглежда като.....
- Баща си? - повдигнах вежда.
- Да - кимна Афродита. - Въпреки, че в Пайпър има нещо странно напоследък. Сякаш се е променила. Но това са си мои подозрения.
Съвсем скоро стигнахме до стаята на Джейсън и аз почуках на вратата. Все пак съм културен.
Никой не отвори и почуках отново.
Отвътре се чу "ИДВАМ! ИЗЧАКАЙ ЕДНА СЕКУНДА".
След което вратата се отвори и Джейсън се подпря на рамката ѝ.
- Какво има? - попита синът на Юпитер. - Казах ви, че не знам нищо за вещици.
На един стол зад него стоеше Пайпър с отегчени изражение, насочено към нас.
- Ъм, прекъсваме ли нещо? - попитах.
- Да - отвърна Джейсън. - Сега ще кажете ли какво искате или се очаква да отгатна?
- Ъм, попитай Хейли от наше име какво знае за вещиците. И после ни го предай.
Нещо в погледа му се промени щом споменах името ѝ, но бързо изчезна.
- Това ли е? Добре. Ще ви кажа, когато разбера.
- Мерси, Джейсън - отвърнах.
Той ми се усмихна леко.
Афродита помаха на Пайпър със странна, лишена от любезност, усмивка.
След което вратата се затвори и ние си тръгнахме.