Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)

Три

Приглушените звуци на запален двигател изпълниха замаяната ми глава. Бавно отворих очите си и осъзнах, че седях на предната седалка на кола, а ръцете и краката ми бяха завързани. Колата беше изцяло черна. Черни кожени седалки, черно табло и черен волан, всичко беше черно.

Сърцето ми започна да препуска, когато страхливо погреднах до себе си и видях същия мъж, който ме хвана още в началото. Едната му китка си почиваше отгоре на волана, докато той гледаше пътя.

Лакътят на другата му ръка беше подпрян на подлакътника, докато той си играеше с пиърсинга на устната си, поставяйки го между двата си пръста.

Погледнах напред, останала безмълвна и видях, че карахме по празен път в полето. Стомахът ми се преобърна, когато осъзнах че вече не бяхме в близост до каквато и да е форма на живот.

Не можах да възпра рязката си въздишка, привличайки вниманието му.

Тялото ми замръзна, когато изваяните му черти се фокусираха върху мен. Тъмните му очи ме огледаха до долу. Какво щеше да прави с мен?

"Някой се събуди," Промърмори той с дрезгавият си акцент.

"К-къде сме?" Гласът ми едва изцвърча.

"Това честно казано не е твоя работа," Той продължаваше да държи погледа си фокесиран върху мръсния път.

Стомахът ми се изви от страх. Какво по даволите щеше да ми се случи? Къде отивахме? Доведе ме тук, за да ме убие ли? Имаше толкова много въпроси, които ме беше страх да задам.

"Какво искаш от мен? Кой си ти!" Повиших леко гласа си.

"Скъпа, ако знаеше какво е добре за теб щеше да внимаваш с тона си," Той строго каза приз стиснатите си зъби.

"Ще м-ме у-убиеш ли?" Почти прошепнах.

Имаше дълга мълчалива пауза, карайки сърцето ми да забие бързо в очакване.

"Не съм напълно сигурен все още," Той прекара ръката си през рошавите си къдрици, докато дяволита усмивка беше разпростряна на устните му.

Дали може би щеше да ме пусне? Това ли казваше? Не може да бъде. Не би не докарал чак до тук, за да ме пусне. Той беше член на Malignant... Нямаше начин да ме пусне.

"Ще ме пуснеш ли?" Промърморих.

Моментално лек кикот напусна устните му. Той поклати глава и ме погледна, ,,Бейби, по-умна си от това,"