Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)

Седемнадесет

Бавно отворих очите си заради шума, идващ от стаята на Хари. Изпъшках и погледнах към часовника до мен. 5:30 сутринта!

Убийте ме сега.

Защо, по дяволите, става толкова рано? Та той не тръгва на работа до към 9! Завих се с одеялото и се обърнах, опитвайки се да заспя, но не можех. Имах да спя поне още час, докато алармата ми се включи.

Вкъщи трябваше да ставам в 8. 8 часа ми се струваше толкова рано, но сега щях да съм такава късметлийка да спя до толкова късно. Бързо стигнах до заключението, че няма да мога да заспя отново заради целия шум, който той издаваше.

Провесих краката си отстрани на леглото и се изправих, бавно, за да не ми се завие свят.

Все още чувствах лека раздразнителна болка в ръката си, но не беше нищо в сравнение с вчера. Отидох до дрешника и си взех нови дрехи, четка за коса и малко грим. Поставих всичко на леглото, така че всичко да беше подредено за когато се върна. Кърпата ми висише хубаво на стола, затова я грабнах и тръгнах към вратата.

Ако Хари ще ме буди толкова рано с цялата шумотевица, тогава поне можех да си взема душ. Отварих вратата и на пръсти минах пред вратата на Хари и към банята. Вратата му беше затворена, но наистина просто исках да избегна да го срещам, както обикновено.

Затворих вратата на банята след себе си и закачих кърпата на закачалката. П1снах душа, така че топлата вода да започне да се пръска по отсрещната стена. Прокарах ръце под нея, за да наглася температурата и когато се я нагласих, започнах да се събличам.

Развих марлята и погледнах яркочервеното си изгаряне, което беше започнало да става лилаво по краищата. Чудя се дали това е на добре или зле...

Оставих марлята на плота и внимателно се съблякох, оставяйки дрехите си да паднат на пода. Влязох под душа и оставих успокояващата вода да се спусне по тялото ми. Нерешително прокарах изгорялата си ръка под водата и не беше толкова зле, колкото си мислех, че ще бъде. Водата леко се разбиваше върху ръката ми и не беше толкова приятно, колкото с топлата вода, но не правеше нещата по-лоши.

Изгарянето ми така или иначе трябваше да диша. Беше в тази стегната обвивка от дванадесет часа. Грабнах шампоана и изсипах малкото количество в ръката си, преди да го разтъркам по дългата си коса.