Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)

Шестдесет и Две

Хари Стайлс

"По дяволите!" Изкрещя Найл, когато без да иска удари пръста на крака си.

"Шш!" Шъшнах му и продължих да нося голямото дървено бюро към стълбите. Последното нещо, от което се нуждаех беше Амелиа да се събуди точно сега, докато носехме голямо бюро нагоре по стълбите.

"Какво ще правиш с проклетата коледна елха?" Каза Луи, докато излизаше от кухнята с бира в ръка.

"Да, моля, обслужи се." Прошепнах саркастично, без да обръщам внимание на въпроса му. Луи отпи голяма глътка от бутилката, докато обикаляше всекидневната и оглежда всичко.

"Никога досега не съм бил в ергенската ти бърлога, приятел." Каза Лиъм, докато се оглеждаше, без да помага на мен и Найл с бюрото.

"Да, и няма и да бъдеш никога повече след тази вечер." Заявих ясно, стигайки до върха на стълбите. Лиъм извъртя очи и ни последва нагоре по стълбите, Луи плътно зад него.

Извървяхме тихо ръзстоянието по коридора и спряхме пред вратата на офиса ми.

"Добре, спираме тук." Прошепнах, докато поставях бюрото пред вратата. В никакъв случай нямаше да ги пусна да влязат в офиса ми.

"Сериозно ли ни накара да дойдем чак до тук, но няма да ни позволяваш да видим тайната ти малка стая?" Оплака се Найл, докато пускахме бюрото долу до вратата.

"Мда." Кимнах, докато вървях към вратата на Амелиа, за да я проверя. Обвих ръката си около студената дръжка и бавно отворих вратата, опитвайки се да съм колкото се може по-тих.

Надзърнах вътре и я видях да спи спокойно на леглото си, оплетена в одеялото, което покриваше само краката й. Ръцете й бяха поставени под бузата й, докато вталеният й бял потник се беше повдигнал малко, така че можеше да се види диамантеното бижу, пробило корема й. Изглеждаше като истински ангел - особено когато спеше. Много късите й шорти караха красивите й крака да изглеждат дразнещо дълги и буквално не можех да откъсна очи от тях.

"Пробила си е пъпа?" Каза Найл, карайки ме веднага да осъзная, че всички момчета също я гледаха зад мен.

"Разкарайте се." Станах защитен и затворих вратата. Не исках да я зяпат, докато спеше – особено в толкова оскъдни дрехи.

"По дяволите Стайлс, ти си един щастлив задник, знаеш ли?" Каза Лиъм, докато затварях вратата.