Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)

Петдесет и Шест

Хари Стайлс

Отворих всички нови писма, които бях получил и прочетох едни и същи глупости във всяко един. Всяко едно от тези писма просто обсъждаше сделки, които шибано не исках да сключвам. Ако някой не е съгласен с една сделка, то тогава няма сделка; не означава да ми изпратят още пет шибани писма, в които да обсъждаме сделката, която общо взето си е същата, но само с няколко променени думи.

"Майната ти"
"Майната му на това"
"Майната му и на това"

Казвях, докато преглеждах всякъ едно глупава писмо. Господи, така предпочитам да чета някоя хубава книга в момента, вместо тези глупости.

Вдигнах глава и осъзнах, че от някъде в апартамента се чуваше силен ритъм. Какво по дяволите е това? Уредбата ли е пусната?

Изправих се от стола и излязох от кабинета си в коридора. В секундата в която излязох от офиса, музиката станя по-ясна и по-силна.

Уредбата е пусната.

Тръгвах по коридора, проследявайки шума до хола. Някаква рок песен гърмеше от колоните в хола, но тук нямаше никой. Спуснах краката си надолу по стълбите към кухнята и, разбира се, ето я, застанала с гръб към мен и разбърквайки нещо в купа.

Амелия поклащаше глава на музиката, докато леко се люлееше напред-назад. Черната ми тениска поглъщаше дребното й тяло, оставяйки материята да падне до тенните й бедра. Никога нямаше да преодолея колко страхотно изглеждаше в дрехите ми. Тениските бяхя толкова големи върху нея, че дори не бях сигурен дали носеше къси панталони отдолу, вероятно да - но Боже, надявах се, че не. Дългата й вълниста кестенява коса се спускаше надолу по гърба й, изглеждаше направена без никакво усилие, но не по-малко красива.

Усмихнах се, докато тя се полюшваше на музиката, движейки бедрата си съвсем леко, но достатъчно, за да ме направи слаб. Пристъпих тихо, за да не ме чуе, заставайки точно зад нея.

Ръцете ми хванаха бедрата й и се наведох, за да се насоча към шията й, тя леко трепна, но се отпусна при докосването ми. Леко целунах нежната й кожа, докато я гледах как разбъркваше нещо, което приличаше на брашно, мляко и яйца.

"Какво правиш?" Попитах, докато тя бъркаше. Обикновено мрази готвенето, така че нямах представа какво я е предизвикало да направи нещо сама.