Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)

Деветдесет и Осем

Амелиа Адамс

"Време за ставане, скъпа." Чух дълбок подигравателен глас в затъмнения ми ум. Бавно премигнах отваряйки очи, усещайки болка в лицето си, особено в носа.

Зрението ми беше замъглено, така че всичко, което виждах, бяха мъгляви форми. Всичко, което виждах, беше сиво, освен очертанията на лице пред мен. След като зрението ми се фокусира, осъзнах, че се намирах в каменна тъмница и пред мен беше човек, когото никога не бях срещала. Сърцето ми започна да бие и дишането ми се учести, като се чувствах сякаш бях държана по някакъв начин.

Погледнах надолу към скута си, за да осъзная, че китките ми бяха вързани с белезници отзад на стола, а глезените ми бяха завързани за дървените му крака.

"К-къде съм? Кой си ти!" Започнах да казвам в паника.

Мъжът гледаше право към мен и се усмихна дяволито, докато отместваше косата от лицето ми. Трепнах от докосването му и той просто се усмихна още повече. Тъмносините му очи горяха към мен, а мазната му светлокафява коса лежеше разрошена върху челото му. Носът му беше... прецакан. Целиет беше крив и просто ме караше да мисля, че съм го срещала и преди.

"Шшшт, скъпа, не се плаши." Каза той подигравателно, карайки стомаха ми да се преобърне. Той погали едната страна на лицето ми с мръсните си пръсти, карайки очите ми да започнат да се пълнят със сълзи, защото бях ужасена.

"Джейсън, не още." Чух друг мъжки глас зад мен.

Човекът, който предполагам се казваше Джейсън, погледна нагоре зад мен. Той се изправи пред мен, докато друг човек с тъмнокафява коса се появи пред очите ми, заставайки до Джейсън.

Този човек беше приблизително същия ръст, но имаше кафяви очи и по-тъмна коса. Лицето му беше по-дълго, докато това на другия мъж беше по-набито.

"Къде по дяволите съм!" Извиках от страх, докато сълзите започваха да се търкалят по бузите ми.

"Уау, тя е огнена. Това ми харесва." Тъмнокосият мъж каза със зла усмивка. Сърцето ми биеше в гърдите ми, докато се взирах в тези двама подли мъже с леки усмивки на лицата.

Какво щяха да ми правят?

"Не отговари на въпроса ми!" Задушавах се от думите си, подръпвайки се на стола си, въжетата и металните маншети щипеха кожата ми от това колко стегнати бяха.