Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)

Тридесет и Четири

"Амелиа, върнаха ли ти теста по математика вече?" Каза баща ми, докато хапвайки лъжица грах.

Седях на кръглата маса за вечеря със семейството си, което ядеше. Заобикаляше ни мрачна тъмнина с един единствен бял прожектор, който грееше надолу върху масата. Всички бяха облечени в бяло и имах чувството, че съм била тук преди.

Била съм тук и преди.

Ейдриан седеше мълчаливо и ядеше вечерята си точно срещу мен, а майка ми беше до мен отляво, като правеше същото.

"Аз нямам математика." Измрънках на баща ми, който четеше вестника, докато ядеше.

"Млада госпожице, математиката е много важна." Включи се майка ми.

"Ейдриан..." Измъмрих името му с надеждата, че ще ме погледне. Държеше се така, сякаш не ме чуваше и просто продължаваше да бута храната си из чинията.

"Ейдриан, знам, че ме чуваш." Казах отново, малко по-високо.

Той продължаваше да реже месото в бялата си чиния, без да ми обръща внимание. Не знам дали говорех на стена или той просто ми беше ядосан. Защо ще ми се сърди? Защо брат ми би ме мразил?

"Ейдриан!" Извиках още по-силно, удряйки с юмрук по масата.

Главата му бавно се извърна и той се взря право в очите ми. Кафявите му очи се взираха взискателно в моите, докато оставяше долу вилицата и ножа си.

"Значи ме чуваш-" Започна тихо, но бързо ме прекъсна силен шум от стрелба и куршум прелетя зад мен и право в челото му.

Изпищях в секундата, в която куршумът удари и главата му падне надолу - срещайки брадичката с гърдите му. Кръв се разля по бялата му блуза и имах чувството, че дъхът ми току-що беше отнет от тялото ми, защото чувствах, че се задушавах от гледката пред мен.

Родителите ми скочиха и изтичаха до Ейдриън. Майка ми започна да си изплаква очите, а баща ми се опита да спре кървенето. Стоях шокирана на краката си и гледах по-големия ми брат, който току-що беше убит.

Силна ръка хвана китката ми и ме завърта, за да срещна високата позната фигура. Хари лукаво ме погледна с усмивка. Едната му ръка държеше сребърен пистолет, докато другата държеше здраво китката ми.

Кръвта ми се изпълни с гняв и всичко, което исках да направя, беше да го ударя.

"Ти уби брат ми!" Изкрещях и удрарих с юмруци по гърдите му. Сълзи напълниха очите ми и чух звуците на ридаещата ми майка зад мен. Неговото каменно студено тяло стоеше нетрепвайки срещу юмруците ми. С едно бързо движение той се наведе и ме повдигна през кръста с едната си ръка, като стабилно ме хвърли през рамото си.