Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)

Осемнадесет

Хари влезе през входната врата обут с черните си ботуши и коженото си яке. В дясната си ръка държеше куп писма. Часът е около 5:15, така че той беше у дома точно когато и очаквах да бъде.

Той ме погледна, седяща на дивана и повдигна вежда.

"Готова ли е вечерята?" Той кръсти ръце с недоверие.

"Да. На печката е." Усмихнах се леко, доказвайки му, че мислите му бяха грешни.

"О." Той кимна и събу обувките си.

Той хвърли пощата върху бара в другия край на стаята, преди да влезе в кухнята. Очите ми се втурнах към купчината писма в другия край на стаята и чувствах, как любопитството ми надделяваше. Погледнах по посока на малкия коридор, водещ към кухнята, и виждях, че той не беше наоколо.

Станах от дивана и стигнах на пръсти до бара, където купчината неотворени пликове стоеше събрана.

Взех внимателно едно и видях, че всички писма нямаха адрес на тях. Всичко, което имаха, беше „W“ изписано с черен маркер в горния ъгъл. Гледах ги объркано. Какви, по дяволите, бяха тези?

Искаше ми се да отворя едно, но знаех, че той щеше да разбере, че съм се ровила, когато видеше всички по-късно и едно вече беше отворено.

Прегледнах останалите пликове и гледах дали някой беше различен, гледайки дали някой имаше различна информация, която би могла да ми е от полза. Може би имаше кодове за достъп до асансьорите или нещо подобно. Ръцете ми трепереха, докато се опитвах да намеря нещо различно в писмата, но нищо, всички изглеждаха абсолютно еднакви.

"Амелиа!" Дълбокият вик прозвуча в стаята, карайки сърцето ми да потъне в краката, а дланите ми да се изпотят. Пуснах плика в ръката си и обърнах глава към Хари, който стоеше в отсрещния край на стаята с бутилка бира в ръка.

„Хари, аз-" Гласът ми трепереше, но той бързо ме прекъсна тряскайки към пода. Подскочих гледайкш как стъклото и течността прелетяха по пода, а той започна да идва към мен. Рефлексите ми казваха да се дръпна от него, така че го направих. Изтичах до другия край на дивана, докато той ме преследваше около него.

"Преглеждаше шибаната ми поща!" Изкрещя той, тичайки около дивана.

"Нищо не съм отваряла!" Измрънках от страх, опитвайки се да спазвам дистанция.