Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)

Двадесет и Едно

Хари и аз не си говорихме през остатъка от нощта. Аз си легнах да спя и Хари се разхождаше в кабинета си с часове. Мисълта за нас двамата целувайки се продължаваше да се преповтаря в гланата ми и аз просто исках да спре.

Никога досега не бях попадала в подобна ситуация. Искам да кажа, Хари веднъж ме целуна по врата; но това не беше толкова интимно колкото снощи. Опитах се да избутам тези мисли назад в ума си и да забравя за това.

Отново беше дълъг самотен ден в този апартамент. Хари обикновено не работеше в събота, но каза, че имал някакви работи за вършене. Не бях съвсем сигурна за какво ставаше въпрос, но бих могла да предположа, че вероятно беше свързано с мъжете, които се опитаха да стрелят по него снощи.

Предполагаше се, че трябваше да изтичам и да взема някои неща от магазина. Щях да изчакам докато той се прибере в 5, но вече минаваше шест и не исках да излизам твърде късно. Хари обикновено се прибираше около пет, така че не знаех защо закъснява. Направих му просто сандвич за вечеря, защото не можех да реша какво да направя разполагайки с умения като моите.

Стигнах до решението, че просто щях да му оставя бележка и щях да отида на пазар, по този начин, ако той се прибереше преди мен; нямаше да се полудее, че ме няма. Написах малка бележка и я сложих на масата в хола. Обух си обувките и вдигнах косата си на опашка, така че да я разкарав от лицето си. Бях на път да тръгна, но се сетих, че просто бях оставила сандвича му на плота. Ако не се прибереше скоро, щеше да стане топъл.

Изпуфтях и се върнах надолу по коридора и в кухнята, за да видя сандвича му, стоящ на мраморния плот. Взех чинията и я сложих в хладилника.

Когато затворих хладилника и се отдалечих от него, чух познатия звук от отварянето на входната врата. Сигурно се беше прибрал.

Когато излязох от кухнята, чух повече от един чифт стъпки.

Чувах приглушени панически думи от някой друг и стомахът ми моментално изпадна. Тихо се придвижих на пръсти по коридора, за да надникна зад стената в хола.

Хари стоеше висок в черните си ботуши и държеше някакъв мъж за задната яка на якето му. Мъжът имаше тиксо на устата си и няколко синини по лицето. Ръцете му бяха вързани белезници зад гърба му и Хари го буташе навътре в апартамента.

Стоях скрита зад стената и усещах как пулсът ми започваше да подскача. Какво правеше?