Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)

Шестдесет и Осем

Хари не искаше да става от леглото по-късно тази сутрин. Искаше да остане в него цял ден, но знаеше, че трябва да тръгне за работа. От каквото и да се състоеше тази 'работа'.

Прекарах деня в почистване- мястото не е било почиствано от няколко дни и започваше да става много разхвърляно много бързо. Събрах цялото пране, почистих кухнята и спалните ни, защото бяха станали наистина разхвърляни.

Все още бях полузаспала, когато Хари се приготвяше за работа. Спомням си, че лежах с него, но после само премигнах и той стоеше пред мен, напълно облечен и ме целуваше по челото за довиждане.

Строполих се на дивана след дълъг ден чистене на това място. Изглеждаше хубаво и чисто, което беше възнаграждаващо. Докато се излежавах на дивана, затваряйки очи за момент, разбира се, чух входната врата да се отваря.

Обърнах глава и видях високата фигура на Хари да влиза с поща в лявата ръка и голяма правоъгълна плоска кутия в другата. Очите му се стрелнаха към мен в секундата, в която ме видя да лежа на дивана.

"Хей, бейби." Каза той с усмивка, докато изритваше ботушите си на вратата.

"Здрасти." Усмихнах се и отпуснах глава върху облегалката за ръце. Гледах го как мина пред мен и седна на масичката за кафе, навеждайки тялото си напред подпирайки се върху разтворените си колене. Той остави писмата на масата, а пакета беще в ръка му. Той се усмихна и ми подава голямата бяла плоска кутия- карайки трапчинките му да изскочат.

"Какво е това?" Казах шокирано, докато бавно се изправях.

"Подарък." Промърмори той, докато отмяташе косата си назад.

"Хари, ти вече ми подари подаръци за Коледа." Нацупих устни при милия жест. Нямаше нужда да продължава да ми взима разни неща, той вече ми купи цяла маса за рисуване за бога.

"Малко е, спри да се тревожиш и го отвори." Насърчи ме той.

Изпуфтях и поклатих глава, отваряйки неопакованата бяла кутия. Свалих капака и видях черно парче плат. Повдигнах едната си вежда към него и повдигнах материята между палеца и показалеца си, разкривайки, че беше рокля.

Челюстта ми падна на пода гледайки хубавия плат и преместих очи към Хари, гледайки самодоволното изражение на лицето му.

"Хари, прекрасна е, наистина, благодаря ти." Усмихнах се и погледнах обратно към хубавата къса рокля. Беше доста къса, изненадана съм, че ми я беше взел, като се има предвид, че не му харесваше да се разхождам на обществени места с нещо свършващо над коленете.