Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)

Петдесет и Седем

Амелиа Адамс

Кокалчетата ми почукаха на вратата на спалнята на Хари, като исках той да побърза, за да можем да тръгнем. Обикновено той беше този, който ме чакаше, но този път на него му отнемаше много повече време отколкото на мен.

"Хари хайде." Казах, докато чуках на вратата.

"Толкова си нетърпелива." Чух го да казва саркастично от стаята си. Скръстих ръце и извъртях очи от отошението му и се облегнах срещу стената. Чувах го как ходи безцелно там и дори обмислях да взема една книга, като се имаше предвид, че му отнемаше толкова време.

Най-накрая вратата се отвори и той излезе, карайки челюстта ми да увисне при гледката пред мен.

Вместо тениска, той носеши черна риза, която беше прибрана в черните му панталони. Ризата беше закопчана доста ниско, така че можеше да се види татуировката на две птици на гърдите му. Дългата му сребърна верижка перфектно подчертаваше черното му облекло, като висише надолу по тялото му.

Но това, което най-много ме шокира беше когато погледнах към лицето му - пръстенът на устната му го нямаше.

Върху устната му нямаше нищо друго освен един бял белег, където някога е бил пиърсингът. Той има белег? Този малък черен обръч ли го беше прикривал през цялото това време?

Той ме гледаше с притеснение по лицето, сякаш беше изключително нервен. Усмихнах му се, за да се опитам да повиша увереността му.

"Изглеждаш страхотно." Усмихнах му се, докато полагах ръка на бузата му.

"Нищо в сравнение с теб, скъпа." Усмихна се той леко, все още изглеждайки много нервен.

"Защо си махнал пиърсинга?" Попитах, хващайки пръстите му.

"Аз ъм, помислих си, че трябва, за да мога да изглеждам добре... за теб." Каза той, потривайки задната част на врата си.

Сърцето ми леко трепна от усилията, които беше положил, за да ме зарадва. Наистина бях трогната от милата му постъпка, но не исках той да се чувства, сякаш трябваше да се променя, за да ме направи щастлива.

"Това е много мило Хари... но иди го сложи обратно." Поставих ръка върху бузата му. Той леко смръщи вежди и леко сви устни.

"Защо?"

"Защото ти обичаш пръстена на устната си."

"Но не ме ли предпочиташ така? По-нормален съм." Каза той, подигравайки се с обичайния си вид.