Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)

Тринадесет

Мислите ми бяха прекъснати от отварянето на вратите на асансьора към главната улица, където вече бях ходила няколко пъти по различни причини.

Тръгнах надолу по полупретъпканата улица, държейки главата си наведена и ръцете си кръстосани върху корема ми.

Знаех, че той ми каза да не поглеждам и да не говоря с никого, и за да съм честна дори да не беше пак не бих го направила. Всички тук напрактика ме ужасяваха, особено хората в черни якета, а те бяха навсякъде.

Опитвах се да бъда възможно най-невидима, гледайки краката си да се движат по асфалта.

Вдигнах поглед към това, което предположих че беше магазинът виждайки, че там пишеше супермаркет. Не се ли предполагаше супермаркетът да е супер голям? Не беше ли това цялата предпоставка? Това място изглеждаше голямо, но нищо супер.

Влязох в слабо осветения магазин. Първото нещо, което забелязах, бяха плодовете и зеленчуците в охладената секция на магазина. Очите ми се разшириха, осъзнавайки, че не бях виждала истински плод от цяла вечност. След войната всички видове култури и растения, от които се отглеждаха плодове, отдавна бяха измрели, защото фермерите никога не бяха имали време да ги обират и така нататък. Не можех да си спомня кога за последно бях яла портокал. Как по дяволите едно подземно общество имаше достъп до плодове и зеленчуци, но милионите хора над земята нямаха?

Но погледнах списъка и видях, че Хари не искаше никакви плодове и зеленчуци. Той просто искаше основно нездравословна храна, и неща като хляб, яйца и мляко. Поех инициатива и все пак взех малко плодове и зеленчуци.

Извъртях очите си на списъка и намерих пътя през магазина до мястото, където се намираше цялата нездравословна храна. Разбира се, че този човек не се хранеше здравословно. Но как поддържаше невероятния си мускулен тонус?

Минах в пътеката за нездравословни храни и разгледах всички неща с които напрактика се прехранвах от доста време насам; производствени храни с високо съдържание на натрий.

Взех си малко дрехи набързо, опитвайки се да не се бавя повече от необходимото. Колкото и да не исках да се връщам при Хари, не исках и да ми крещи, че съм се забавила прекалено много.

Просто бързо хванах някои неща, които бяха моя размер. Няколко блузи, панталони, пижами, пуловер и бельо. Нищо прекалено. Никога не бях имала особен интерес към модата, дори и преди войната. Буквално грабвах нещо, което ми ставаше и карах така.