Хари Стайлс
"Ти какво?" Гласът й утихна, когато изплюх думите, които трябваше да задържа за себе си.
Мамка му, защо каза това, Хари? Какво, по дяволите, си мислеше? Тялото ми се напрегна, тъй като имах чувството, че и аз бях излязъл от зоната си на комфорт, признавайки нещо подобно.
"Няма значение." Поклатих глава и се отдръпнах от нея, изправяйки се върху тъмните дървени подове. Тя вдигна поглед към мен, объркана.
"Хари току-що каза, че предпочиташ да крещиш на някого, пред това да му кажеш, че си наранен. Какво имаш предвид?" Тя ме погледна с почти нотка на безпокойство в лешниковите й очи.
По дяволите. По дяволите. По дяволите. По дяволите.
"Не трябваше да го; нека просто да продължим." Заявих преди да тръгна към вратата и да изляза възможно най-бързо. В офиса ми се струваше, че беше станало сто градуса по-горещо само от този разговор. Дъхът ми се затегна и гърдите ми се чувстваха сякаш балансираха хиляда шибани килограма.
Почти изтичах надолу по стълбите и завих надясно към бара, плъзгайки се зад тезгяха бързо и грабвайки гигантската стъклена бутилка текила. Ръцете ми трепереха нервно, докато отвивах капачката и поднасях ръба към устните си.
"Хари." Гласът й дойде откъм парапета, докато аз оставях прозрачната течност да залее устата ми и да изгори задната част на гърлото ми.
Боже, какво хубаво изгаряне.Чух леките й стъпки да тропат надолу по стълбите. Ръцете й бяха скръстени и лицето й беше изпълнено с безпокойство, докато аз се отделях от бутилката.
"Защо го правиш?" Тя почти прошепна, докато аз оставях бутилката обратно и вземах чаша изпод бара от единия рафт.
"Жаден съм." Отговорих нагло, преди да й обърна гръб и да напълня чашата със скоч.
"Един следобед е." Възкликна тя. Поклатих глава и се обърнах с пълната си с три четвърти чаша в ръце, карайки я да погледне към нея, а след това отново към мен.
"Може ли да поговорим за това, моля?" Попита по-нататък тя, искайки отговор от мен. Отпих голяма глътка от тъмната течност и поклатих глава.
"Не." Измрънках, поклащайки глава. Тя трябваше да забрави, че това, някога се е случвало, бях разкрил твърде много за себе си и това беше плашещо.

ESTÁS LEYENDO
Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)
Fanfic(!) ИСТОРИЯТА Е ПРЕВОД! (!) ВСИЧКИ ПРАВА ПРИНАДЛЕЖЪТ НА happydays1d Никога не са ти казвали, че чудовището под леглото ти може да има чифт красиви горско зелени очи и ангелска усмивка. - история, в която момиче е взето от добре познат член на опасна...