Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)

Тридесет и Седем

Взирах се в огледалото в банята в следите върху врата ми от върха на пръстите му, които вече бяха започнали да посиняват. Прокарах пръсти по следите и трепнах при допира.

Около 10 часа е и Хари не се беше връщал, откакто изхвърча навън около 3. Не знам къде е отишъл или какво е правил през цялото това време, но не ме интересува. Предпочитам той да си отиде и да си върши своите нещата, пред това да е тук и да заплашва живота ми.

Той ме плаши толкова много - и го мразя.

Преди ми трябваше много, за да се уплаша, но от момента, в който той нахлу в живота ми, не прави нищо друго, освен това. Не знам как някой може да премине от това да бъде толкова сладък към теб до това да те души и да заплашва живота ти.

Той ще ме носи вкъщи, когато съм болна и дори ще ми помогне да се изкъпя. Ще се грижи за мен, когато се изгоря и ще ми готви само за да знае, че ям.

Но след това ще ме затвори за два дни в бетонна килия и ще ме прикове към стената, ще ми крещи и ще забие нож до главата ми. Ще ме държи над парапета, карайки ме да моля за живота си. Ще ме принуди да гледам как пребиват някой до смърт, докато ми мърмори, че аз съм причината за това.

Всичко това е причината да се страхувам от Хари Стайлс. Той не само може да бъде толкова невероятно жесток, но може и дълбоко в себе си да бъде добросърдечен човек.

Вероятно седях на земята четиридесет и пет минути, преди да стана и да почистя стъклото. Не можех да не продължа да анализирам отново спора. Мислейки за всяка негова дума и всеки поглед, който ми отправи.

Знам, че не трябваше да купувам онзи нож, беше глупав ход от моя страна. Той наистина ли си беше помислил, че просто нямаше да се опитам да се измъкна по някакъв начин? Сякаш имаше право да се сърди, но трябва да осъзнае, че не мога да играя на къща цял живот. Той не може да ме държи затворена на това място всеки ден и да очаква, че нямаше да опитам да избягам.

Прекарах остатъка от нощта, само подреждайки повече неща из апартамента, за да се разсея. Бих излъгала, ако кажа, че не се страхувах, че той щеше се върне тук и отново да ми се разкрещи.

Преместих косата си пред следите по врата ми и започнах да си мия зъбите. Тази вечер не можех да мисля повече за това, със сигурност щеше да ме подлуди.