//Продължение на ретроспекцията от миналата глава//
Момчетата бягаха зад мен с кожените си якета, като се оглеждаха някой да не ни забележи. Пробягахме чак отстрани на тухлената сграда и Лиам се отдели от нас, за да изтича до самостоятелната високата наблюдателна кула.
Найл, Луи и аз стигнахме отстрани на сградата, където се намираше охраната. Имаше огромен прозорец от другата страна до вратата, където можеха да се видят четирима въоръжени униформени мъже, които стояха и си говореха. Тримата клекнахме под прозореца и аз безмълвно ги инструктирах тихо да ме последват. Бавно се придвижихме под прозореца в наведено положение, за да не ни видят. Държах ръчния си пистолета изваден и готов, докато стояхме плътно до тухлената стена – все по-близо и по-близо до вратата.
"Само изстрели в главата, за да не изцапате с кръв белите ризи." Прошепнах аз.
Погледнах назад и видях как и двамата повториха същите движения като мен и кимнаха, държейки оръжията си готови.
Стигнахме точно до вратата и аз погледнах назад, отброявайки с пръсти, за да ги уведомя, кога тръгваме. Бавно вдигнах ръка до стоманената дръжка на вратата и рязко я отворих.
Нахлухме през вратата и насочихме оръжия, карайки всички да се обърнат към нас с шок изписан по лицата. Преди дори да успеят да грабнат оръжията си, ние започнахме да стреляме.
Аз застрелях двама в главата, докато Луи и Найл стреляха по другите двама. След десет секунди стаята утихна и четиримата охранители лежаха безжизнени на земята.
"Това беше по-лесно, отколкото си мислех. Тези наистина не струват за въоръжените охранители." Изпуфтя Луи, докато гледаше мъртвите мъже върху плочките на пода.
Натиснах бутона на слушалката в ухото си, за да уведомя Лиам.
"Лиам, влезе ли успешно?" Попитах с пръст до ухото си.
"Да, приятел, в униформата съм и се оглеждам за момичето. Как изглежда тя?" Отговори той.
"Ще ти изпратя снимка от досието й." Отговорих, докато вадех телефона си и му изпращах снимка, която бях взел от досието й в гимназията.
"О, мамка му, тя е секси." Чух гласа на Лиам в слушалката.
"Знам." Отговорих аз, карайки Найл да се засмее, тъй като той също можеше да чуе целия разговор в ухото си.
![](https://img.wattpad.com/cover/267055344-288-k99334.jpg)
ESTÁS LEYENDO
Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)
Fanfic(!) ИСТОРИЯТА Е ПРЕВОД! (!) ВСИЧКИ ПРАВА ПРИНАДЛЕЖЪТ НА happydays1d Никога не са ти казвали, че чудовището под леглото ти може да има чифт красиви горско зелени очи и ангелска усмивка. - история, в която момиче е взето от добре познат член на опасна...