Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)

101

Амелиа Адамс

Ръцете ми трепереха, докато стисках бележката с върховете на пръстите си, държейки верижката до гърдите си с другата си ръка. Препрочетох бележката много пъти, с единствена цел да чуя гласа му да изрича думите в главата ми.

Плачех и плачех- не знаех как да се спра. Писмото му ме разби толкова силно на милиони парчета и се чувствах сякаш част от мен беше умряла с него. Той е знаел, че този ден ще дойде. Излял е сърцето си върху този лист хартия, нещо, което никога не съм предполагала, че ще направи. Думите му бяха толкова красиви, но в същото време толкова наранени. Хартията беше описана с черно мастило и опетнена от моите сълзи.

Затворих очи и облегнах глава на стъклото. Държах бележката до гърдите ми заедно с верижката. Опитвах се да контролирам дишането си, но просто не можех. Имах чувството, че съм лишена от всякакъв самоконтрол. Сълзите ми се стичаха по бузите ми и нервите ми започваха да ме карат да хипервентилирам. Не знаех какво да правя със себе си.

Той ме обичаше, обичаше ме толкова много- и аз знаех това; но никога не знаех, че притежава тези красиви мисли в тъмния си тунел наречен ум. Той ми остави тази бележка, за да ми каже колко много означавам за него, но аз така и не успях да му кажа колко много означава той за мен.

А сега го няма.

Никога не успях да му кажа колко уверена ме накара да се чувствам в себе си или колко специална се чувствах, когато ме целува. Обичах го повече от всеки друг на тази планета. Той ме научи на толкова много неща; научи ме как да бъда силна, как да се доверявам, как да обичам.

Най-злият човек на земята ме научи как да обичам.

Той ме поправяше мен толкова, колкото аз подсъзнателно поправях него. Непланираните чувства един към друг се изплъзнаха през на пръстите ни и създадоха нещо красиво. Бяхме пълни противоположности, но сърцата ни някак се разбираха.

Бяхме токсични от самото начало. Аз бях наивната деветнадесетгодишна, която не е виждала много от живота извън нейния затворен град, а той беше психотичният сериен убиец, който имаше жажда да предаде нещастие и болка на другите.
Но въпреки това се влюбихме- и се влюбихме силно. Чувството на любов беше толкова ново и за двама ни, че действахме на сляпо. Сблъскахме се с много трудности по пътя, но така става, когато нямаш представа какво правиш- всичко, което знаеш, е, че обичаш.