Винаги до мен 🔞

Глава 6

Пресияна

-Едно плюс едно е?

-Две.

-Добре. Едно плюс две е?

-Три.

-Чудесно. Три плюс едно е?

-Четири! - изпищя щастливо Тони.

-Браво на теб, мъник. Дори не мога да те заблудя. Като например, че две плюс три е...

-Пет.

Усмихнах се и прегърнах малкия сладур. Седнах на столчето до него.

-Тони, ще те питам нещо.

-Разбира се.

-Какъв е този прием, който майка ти ще дава довечера?

-Говориш за скучния снобарски купон, който мама прави всяка година за рождения ден на тати ли? Скууукаа. Всички са дърти и никой не иска да си играе с мен. Говорят си само за данъци, сметки и се фукат с пари. Поне един бонбон да ми бяха донесли.

Засмях се на последното му изречение. Вече добавих към малкия си списък с факти за Захари още едно нещо - рождения ми ден. Какво съвпадение? Днес аз за поредна година се молех да видя пак моя Анди, а той правеше всичко възможно да се скрие от света. Ирония, а?

-Баща ти каза да облека нещо различно от дънки за довечера. Ти като човек, който е бил на такова нещо, ще ми дадеш ли съвет?

-Искаш моден съвет от мен? - попита с огромна доза недоумение в гласа си. - Добре. - отвърна повдигайки рамене. - Леличките носят някакви официални рокли и всички са в черно. Прилича повече на погребение отколкото на парти за рожден ден.

-Но аз нямам рокли. Имам една от бала ми, но тя ми е малка вече.

-Стягай си багажа. Отиваме да ти вземем една. Ще повикам и Марго, за да дава и тя мнение.

Тони изхвърча от стаята, а аз още бях в недоумение от случилото се.

***

-Сигурен ли си за тази? Не е ли прекалено? - попитах оглеждайки се в огледалото несигурно.

-Идеална е. А и тате харесва червения цвят. А мама все мрънка, че я правел дебела. Плюс, ще си отива с папионката на моя костюм! - зави въодушевено.