Винаги до мен 🔞

Глава 18 🔞

Захари

Пресияна се приближи още малко към мен. Устните ни се сляха в бавна и нежна целувка. Копнеех и жадувах за деня, в който щях да я имам в прегръдките си и ще й докажа, че не съм жалкия задник, в който се бях превърнал през годините. Поставих ръце на кръста й. Водата бе навдигнала тениската, която й дадох и сега докосвах кожата й. Отделих се от нея.

-Предлагам да излезем от басейна преди нещата да загрубеят.

Тя кимна. Излезе от водата. Тениската полепна по тялото й, а немирника в боксерките ми щеше да ги пръсне всеки момент. Когато бях вън от водата, Пресияна беше свалила тениската и изстискваше водата от нея. Гърдите й буквално преливаха от сутиена й, а аз вече нямах търпение да махна както него, така и дантелените й бели бикини.

Тя ме хвана да я наблюдавам.

-Майната му на всичко!

Пристъпи към нея и разбих устни в нейните. Тя изпусна тениската на земята и обви ръце около врата ми. Приклекнах леко и я вдигнах от земята. Тя обви дългите си стройни крака около кръста ми.

-Моли се Марта да е в кухнята и да не ни види, защото няма да давам отчет.

Тя се засмя, а аз погълна сладкия й смях с устни. Понесох я към стаята ми. Пуснах я чак, когато бяхме на сигурно в стаята ми.

-Кажи ми, ако искаш да спра. Това е последният ти шанс да избягаш.

-Не искам да бягам. Искам го. Това тук. Сега.

Втора покана нямаше и да чакам. Целунах нежното местенце зад ухото й. Тя наклони глава и изстена. Зарових пръсти в мокрите й черни къдри. Продължи надолу към врата й. Захапах леко мястото, на което усещах как пулсът й препуска в галоп. Подпъхнах пръсти под презрамките на сутиена й и ги смъкнах надолу. Погалих с пръсти гърба й и стигнах до закопчалката. Откопчах я и свалих белия дантелен сутиен. Пред мен се откриха красивите й, пищни, голи гърди. Покрих ги с малки целувки и поех едното й зърно в уста.

-Захари... - името ми излезе като молитва от устните й.

Поех другото й зърно в устата си и обхванах с шепа другата й ръка. О, да. Аз бях едно алчно копеле и в този момент се заклевах пред всичко свято, че тази жена пред мен, това божие съвършенство, нямаше да го има никой друг. Тя щеше да е моя. Само и единствено моя. И нямаше сила на света, която да ме спре в този момент.