Винаги до мен 🔞

Глава 8

Пресияна

Стоях на терасата и пиех сутрешното си кафе. По-рано днес получих съобщение от Красимира, че днес малкия ще е при баба си и дядо си и няма да имат нужда от мен. Така, че днес бях свободна целия ден. Ден само и единствено за мен.

-Днес не си ли на работа мила? - обърнах глава и видях майка ми да сяда на съседния стол.

-Не. Получих съобщение, че малкия днес ще бъде с родителите на майка му и нямат нужда от мен. Така че днес целия ден ще си почивам.

-Чудесно. Но има нещо, което исках да те попитам. - обърнах се към нея. - Каква беше тази рокля с която беше вчера? Да не би да си била на среща с някого?

-Мамо... За Бога не. След онзи луд в момемнта не искам и да чувам за срещи. Просто вечерта в дома на семейството имаше прием и искаха да изглеждам предстветиелно. Всъщност малкия разбойник избра тази рокля. И беше адски щастлив, че поне един човек му обръщаше внимание цяла вечер. - тя се засмя.

-Звучи ми като дете, което знае, че трябва да е центъра на вниманието.

-По-скоро е защото иска да покаже на един конкретен човек за своето присъствие. - казах с болка в гласа.

-Проблеми с баща му?

-Не. Захари дава мило и драго за сина си. Първият ден след като се прибра от работа беше купил конструктор и двамата го редиха сигурно цялата вечер. Проблемът идва от майка му. Трябва да видиш ограниченията, които налага над това дете. "Не може да яде месо. Вредно е и има много мазнини в него. Аз не искам сина ми да е дебел." "Рибата смърди! Не искам детето ми да мирише на развалено." "Сладко? Не. Ще му се появи акне. Ще стане грозен. А аз грозно дете не искам." Ъргх! Ужасно е. Имаше и още куп правила като това, че не може да ходи в парка и да си играе с другите деца, защото те били мръсни и щели да му лепнат някоя болест. В смисъл, какво и е на тази жена? Това е дете. Не някакво опитно зайче. Не можеш да го ограничаваш по такъв начин. То расте и се развива. Сега е времето, през което ще създаде първите си контакти с хората. То не се интересува от мода, пари и политика. Не му пука кой бил на върха на йерархията и кой не е. Остави го сам да избере какъв ще бъде. Ако падне и се ожули, това ще го научи, че не трябва да прави такива неща. Остави го сам да опознае света. А ти бъди неговата опора.