Глава 16

978 68 52
                                    

Пресияна

-Сестра ми, не ме лъжи. Има нещо.

-Казах ти Бори. Няма абсолютно нищо.

Днес имах свободна сутрин и използвах момемнта да си купя някои нови дрехи за зимата. Сестра ми обаче ровичкаше повече в раните ми, отколкото да ми помага в избора на дрехи.

-Напротив. Първо се прибираш със синина от удар на лицето, а после цяла вечер витаеш някъде в облаците. Да не си видяла най-накрая онова момче от дома, за което все мислиш.

-Не. Какъв е шанса да срещна Андрей и то в София? Във Варна - да, в София - абсурд.

-Никога нищо не се знае. И вземи облечи най-накрая нещо прилично. Дори мама носи по-младежки дрехи от теб. - обърнах се и я изгледах шокирано.

-Това пък какво трябва да значи?

-Сериозно ли? - тя ме посочи от главата до петите. - Ти нямаш и тридесет, а се обличаш като лелка на петдесет, която се опитва да прилича на петнадесет годишна с лош моден вкус. Знам, че гледаш дете, така че ще преглътна маратонките. Но си вземи дънки по теб. Имаш само един чифт, а го носиш веднъж на милион години. Краката ти са страхотни и затова ги покажи. И вместо развлачени тениски, вземи някой топ, риза, блуза или... - тя видя един пуловер и го измъкна. - Това. Имаш хубаво тяло. А като се криеш в торбести дрехи няма да впечатлиш никого.

-От къде си толкова сигурна? - Боряна постави ръце на раменете ми. Беше доста смешна, защото бе поне петнадесет сантиметра по-ниска от мен.

-Преси, много пъти си ми казвала, че искаш повече. Че искаш да създадеш семейство. А мъжете няма да паднат в краката ти просто ей така. Знам и че от дете не обичаш да си под светлините на прожекторите. Но, моля те, не се страхувай дори за миг да блеснеш малко. Също така мъжа няма да падне от небето. Недей да се затрупваш с работа. Погледни малко и себе си. Не можеш цял живот да се грижиш за другите.

-Знаеш ли колко мразя, когато си права?

-Обичам, когато съм права. А сега го пробвай. И днес отиваш на работа с него.

***

Не спирах да мисля за думите на сестра ми. Малко или много беше права. Трябваше да помисля и за себе си. Не само за другите.

Винаги до мен 🔞Where stories live. Discover now