Винаги до мен 🔞

Глава 9

Хелоу! Знам, предната глава стана леееко бозава дори за мен. Но така е. Трябва да натрупаме малко напрежение иначе няма да е интересно. Хаха.

Сега е време да вкараме под светлината на прожекторите и някоя друга звезда. Надявам се главата да ви хареса и натиснете бутона за вот.

Целувки! 😘😘😘

P. S. Това е втора глава сега и просто нямах търпение да я кача.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Пресияна

Съботата ми премина нормално. Прекарах деня в разговори с майка ми на различни теми. Беше адски забавно. Вечерта баща ми запали малката скара в двора и направи пържоли. Сестра ми пък не спря да говори цялата вечер за това колко досадни били колегите й и с колко много работа я затрупвали. Горката тя. Много е трудно да сложиш един печат и да напишеш пет цифри. Съчувствам й.

Нещата в неделя обаче бяха доста напрегнати обаче. Захари и Красимира бяха на работа. За него бях сигурна, но за нея... Не толкова.

Бях в кухнята и помагах на Марго с обеда. Тони щеше да бъде тук всеки момент и сигурно щеше да е гладен.

На вратата се позвъни. Отидох да отворя.

-Преси! - изпищя щастливо Тони.

-Хей, мъник! - клекнах, за да бъда на едно ниво с очите му. - Как беше при баба и дядо?

-Страхотно!

-Това да се чува. Сега тичай към кухнята. Обяда е готов и те чака.

-Ураа! - изпищя щастливо и хукна надолу по коридора. Усмихнах се.

-Да разбирам ли, че вие сте новата бавачка на внукът ми?

Този глас ме накара да изтръпна. Беше така безчувствен. Така леден, че тръпки полазиха по мен. Изправих се бавно и се обърнах към мъжът стоящ на вратата. Беше малко по-висок от мен. Имаше зелени очи. Харесвах този цвят не само, защото моите очи бяха такива, ами и защото излъчваше топлина и спокойствие. Но тези пред мен бяха убити от всякакъв вид и род емоция. Бяха толкова бездушни, че те караха да настръхнеш. Изгледа ме от главата до петите с погнуса и отвръщение.